ДРЪВНИКА
Боналов Марин преди десетина дни навърши осемдесет години…
На бонал чолаковци казват дълбок кладенец. Баба му е от Яворово и е от Боналовия род. Дядо му е убит на фронта и родът се води на името на бабата. Бонал - дълбок кладенец, чиста вода…
Донев (бившият кмет на Чирпан - бел. ред.) го беше назначил за кмет на Могилово, изкара два мандата. Селото от най-изостаналото стана първо в околията. В цялата държава друго като него няма. Откъде ли не идват хора да го видят. Гости и от цял свят.
Какви лозя, овощни градини, ниви, винарна, хотел, възстановена църква… От онова забравено от бога село, а днес какъв труд кипи…
Именно Бонала кара съселяните си да приемат тези млади хора да обработват земите им, а те: един дръвник да ни води…
Дръвника му с дръвник, крещят в онова разделно време могиловци, протестират…
Бонала мълчи, не отстъпва… Пръв го последва бившият кмет Христо Делчев. Не отстъпват.
И става чудото… След тях тръгват и другите… Не вярваш на очите си…
Дръвник бил, та дръвник…
Има ли селска къща без дръвник?
…Да съм бил десетинагодишен. Тъмно кафяво, биещо повече на черно животно колкото коте - с остра муцуна, рошава опашка, малко прегърбено, пъргаво и с лекота се катереше по дърветата. Помня, че е било по жътва. Струпа се цялата махала в двора на Папурков Иванчо около дръвника с вили и мотики в ръце, силно възбудени гълчаха, че в дръвника има пор. Видели го да носи пиле, проследил го Пеперудов Петър, било от неговите. Баш по това време беше, преди Петровден - вече поотрасналите пилета най-много се крадат. Пор ги взимал, уж от близко не крадял, но като поотраснели малките му, посягал и от дома, в който живее.
Един викаше с вилите да обърнат дръвника, друг да го запалят и ликвидират крадеца. Всеки се оплакваше от белите му - на кого колко пилета взел, пуйчета, патенца, че и зайчета взимал. Кръстиха го Ваньо.
Дойде кметът Мандов Пеньо - и той с пушка. Всеки заел позиция, с вилите обърнаха дръвника. Крадливият Ванчо изскочи и се покатери на плевнята, скочи от другата страна. Нито пушка гръмна, нито вила го ръгна, успя да избяга.
Дръвникът бе пълен с перушина. Сред нея нещо пошавна и заскимтя. Разровиха в купчината - пет малки порчета с розови муцунки. Шават с краченца и търсят да сучат като малки котета, още слепи. Мрънкаха, шаваха с крака и муцунки, не ми дадоха да ги пипна.
Брата на дядо - дядо Васил, се наведе и ги взе в ръце. Подвикнаха му да ги трътне в земята, но той ги сложи в пояса си.
Той и жена му - баба Василица, нямаха деца. Тяхната къща и дядовата бяха в един двор, без ограда, всичко беше общо, както и ние, внуците..
Тръгна към къщи, показа порчетата на баба, разплакаха се и двамата. Сложиха памук в кутия за обувки и там ги поставиха. Хранеха ги с мляко, ходих да ги гледам, не даваха да ги пипам - само те двамата ги държаха в ръце. Отгледаха ги, имаха си и имена. По-късно избягаха, но не помня на дядо Васил и баба Василица пиле да се е загубило.
Ама дядо го кръстиха Дръвника. Прострелян на война в гърба, ходеше с пояс и нямаше деца. Редовно подкрепяха с дъсчици лястовичите гнезда по стрехите, хранеха и малките им, какво ли не са дали и на мен.
Баш ловецът - Вълчо, често казва: Обезлюдиха селото. Кой ти гледа днес пилета? На изчезване са и поровете… Треволяци, треволяци…
Ами дръвниците?
