Борис Бакалов

***

На покойната ми дъщеря Агнеса

Цикламени, цикламени,
от есента подмамени,
подадохте главици вий.

Цикламени, цикламени,
вий помните ли двама ни?
Ах, спомен скъп и тук се крий.

Цикламени, цикламени,
из храсти и из камени
беряхме ви тук с нея ний.

Цикламени, цикламени,
къде са дните, пламени? -
Тя в гроб студен отдавна гний.

***
На стария роял, Ами,
ти свириш ми Льо Лак дьо Ком.
Роялът плаче и гърми
и аз те слушам мълчешком.

И аз те слушам и мълча,
главата на гърди привел:
и аз един живот без цел
си мисля в своята печал.

Над блянове и над мечти
побит е черен жертвен кръст.
Свири любимия й къс,
неспирно го повтаряй ти!

Дали, зачула песента,
при нас не слезе нейний дух,
останах сляп, останах глух,
останах сам-самин в света.

И есен е сега. Ръми
неспирен дъжд. Льо Лак дьо Ком
свири ми ти, свири, Ами,
аз ще те слушам мълчешком.