интервю на  Лияна Фероли

Заместник-кметът на община Кърджали Веселина Тихомирова връчи наградата /грамота, статуетка и парична награда/ на Мария Маринова от свое и от името на кмета инж. Хасан Азис, като й пожела здраве, творческо вдъхновение и нови творби, които да радват нейната публика. Националната награда за детска литература, отбеляза тя, има за цел да съдейства за развитието на съвременната детска литература, а съпътстващите я събития да популяризират творчеството на Петя Караколева, да приобщават младите хора към нейните върхови постижения и да им усигурява поле за творчески изяви. В тържествения концерт-поздрав за лауреатката и всички присъстващи - се включиха изпълнители от творчески състави към кърджалийски училища, читалища, от Обединен детски комплекс, които показаха, че изкуството е по-силно от всекидневно съпътстващите ни трудности. Мария Маринова благодари за високия приз на всички, които имат отношение към него, и изрази своята възхита от таланта на Петя Караколева, който е непреходен образец за детска литература и за пълна отдаденост на тези, на които е посветена. Тази година, отбеляза тя,  Петя щеше да навърши 75 години, но тя продължава да живее чрез нейните книги в сърцата на почитателите й. Приказката на Петя „Най-златното злато” още не е довършена, тя продължава да се дописва от поколенията, които ще търсят ракличката със злато в своите души и сърца. Със златото, което отразява чистотата и красотата на най-чистия детски свят.

Петнайсет години статуетката, изработена от известния кърджалийски скулптор Емил Пенчев, изобразяваща майка, прегърнала с любов децата си, преминаваше в ръцете на 15 наши детски автори, които знаеха кое е най-златното злато в живота ни и се стремяха да направят с него хубавото още по-хубаво, както ги насърчаваше Петя Караколева с написаното от нея за децата.

- Г-жо Маринова, честита да ви е голямата награда, какво означава тя за вас? И какво са за вас децата, след като пишете най-много за тях?

- Тя е голяма чест за мен, но и голяма отговорност. Мисля си, че тъкмо голямата ми обич към децата, за които съм винаги готова да направя дори невъзможното, ме доведе до нея. Децата са нашето продължение, смисълът и причината да живеем. Те са чисти, невинни, мили. Предизвикват неволни усмивки на лицата ни. Обичам тяхното наивно и  простичко мислене, което понякога ни дава толкова оригинални препратки и идеи, които едва ли биха ни хрумнали. Как да не пишеш за тях?… А това ме откъсва от баналното ни битие. В срещите си с тях винаги им пожелавам да растат, да помъдряват, но да си останат по детски чисти, непорочни и незлобливи в мислите и сърцата си. Удоволствие е да потъваш в детския свят на мислене. По един чудесен начин го е правила и писателката Петя Караколева, която остави  като наследство безкрайно интересни детски книги за поколенията.

- Как се пише за деца, има ли специални изисквания?

- Като за възрастни, само че малко по-хубаво, както казва Горки. Това е нещо много приятно, но и много отговорно, изпълнено с изобретателност занимание. Особено когато трябва да ги запознаеш достъпно с неща от природата, от науката… Първото задължително изискване е писателят да влезе в „кожата” и ролята на детето. И през неговите очи да види, да покаже света. Трябва да има достъпен за децата език, за да предизвика интерес. Да не обяснява с думи, а със случки и събития, да накара  малките читатели да си направят сами изводи по съответните теми. В книгата си „Звезден сън” се опитах да обясня гравитацията, като поставих самите герои в ситуация на безтегловност, в която те и различни предмети плуват из кораба със смешни движения. За децата трябва също да се пише искрено и чувствено. Детският писател трябва да бръкне дълбоко в душата си и да извади оттам най-съкровените си мисли. Но може да го постигне, само ако има  нежна, възвишена  душа, за да отразява красотата около и в себе си. Но и да има реален, критичен поглед за отрицателните явления. Както и критиката му да е градивна, да помага, а не да наранява.

- В тази връзка - всеки ли автор може да пише за деца?

- Все си мисля, че най-добре могат да го направят само тези, които гледнат през призмата на детското разсъждение.Тоест, да са останали малко или повече деца. Много творци успяват да пишат поучително за възрастни, но не могат да го направят по присъщия за едно дете начин. Особено ако детето у тях вече отдавна е забравило какво означава това. Ето, аз съм на преклонна възраст, но все още ми се иска да правя неща, които съм правила като малка. Затова, наблюдавам с интерес поведението на малчуганите, слушам разговорите им, разсъждавам върху взаимоотношенията им и така натрупвам опит за нова книга.

- Видно е, че днес децата все по-малко четат, особено ако не се насърчават за това от учители, родители…

- Аз имам друго впечатление, виждам, че децата обичат да четат, най-вече в по-ранната им възраст. Знам го от многобройните ми срещи с тях. Виждам с колко трепет докосват книжките. С какво нетърпение разтварят страниците им. Вероятно, по-късно нещо се пречупва и през пубертета това им желание намалява. Да не говорим за по-горните класове. Днешните деца са компютърно поколение. Аз приветствам технологичните новости, но ми се иска те да бъдат използвани за обогатяване на знанията, за развиване на мисълта. Не само за игри и развлечения. Сега учениците изтеглят наготово разработени теми и материали, без да развиват своя ум, творческите и духовните си нагласи. Сигурна съм, че нашите деца по природа са много любознателни, но това трябва да се насърчава и разпалва чрез личния пример. Той е най-добрият учител. Всички ние, които сме около тях, трябва да ги поставяме в една всекидневна творческа среда на разговори, обсъждания на любимети ни четива.

- Добрите детски произведения дават ли надежда за промяна към по-добро?

- Разбира се. Иначе и авторите не биха имали стимул да пишат.Една руска поговорка гласи: „Книгата в щастие украсява, а в нещастие утешава”. Няма нищо по-приятно от хубавата книга. Както изгревът на слънцето пробужда природата, така и четенето на книги просветлява душата. Това важи и за децата, и за възрастните. Защото книгата за душата е това, което е храната за тялото. Книгите за децата трябва да са енциклопедични четива, обогатяващи ги емоционално и познавателно. Чрез новаторски и оригинални литературни образи да развиват въображението, да обогатяват речниковия запас, изобщо да подготвят децата за живота. Щом като добрите книги променят и възрастните, правят ги по-добри, по-чувствителни, по-кротки, какво пък да кажем за децата?… Книгите наистина могат да помогнат света да стане по-добър.Стига всички да четат.

- Тогава най-важната ни грижа на нас, възрастните, е да развием интереса им към четенето…

- Това е напълно възможно. Само не трябва да забравяме, че обичта  към книгите започва от бебешка възраст. Вече много майки, пеят, четат книги, особено поезия, на децата си, още докато са в утробите им. Така ритмите на словото се кодират в техните клетки. И след раждането им  се продължава в същия дух. Добре е вкъщи да се чете на глас, да се обсъждат книги. Да се направи специален кът за четене. Детето да си води дневник, да записва какво най-много го е впечатлило. Да се водят децата на срещи с писатели, на представяния на книги, празници на изкуствата и на други подобни прояви. Живите срещи със словото остават за цял живот. Те ги поощряват да творят. Добре е децата да се приобщават и към различни извънкласни форми - кръжоци, клубове, водени от поети и писатели. Както в училището, така и извън него, за да се откъсват децата от ежедневната им обстановка, за да се разнообразяват, обогатяват и забавляват.

- Тези срещи могат да се отразя позитивно и на обучаващите ги…

- Със сигурност. Изворната им чистота, откровеността и добротата им често са заразителни, толкова са трогателни, че не може да не се научим от тях да се радваме без повод. Да се смеем и веселим при най-малките поводи.. Винаги да си намираме с какво да си запълваме времето, като тях. И да се стремим, подобно на децата, към желаното с цялото си същество. Да  се обичаме и бързо да си прощаваме, както правят те.

- Какво бихте пожелали на всички, които работят в тази посока и най-вече на вашите читатели?

-Да не се разделят с вълшебния  свят на книгите. Да си останат техни вечни приятели и да не забравят, че няма по-верен и по-добър приятел в живота от книгата. Че всичко друго идва и си отива, но мъдростта остава и  е вечна. Да знаят, че ако много четат, учат и се обогатяват чрез знания, ще изпълнят мечтите си и ще бъдат щастливи. А на колегите-писатели, и на себе си, пожелавам да работим за децата, според насоките на една източна поговорка: „Разкажи ми и аз ще забравя, покажи ми и няма да запомня, накарай ме да участвам и аз ще разбера!”