МИНИАТЮРИ
САМОТА И УСАМОТЕНОСТ
Едно и също е, казват. Различно е, смятам аз. Самотата е съдба, участ. Нежелана… Принуда… Оставаш сам, когато близките и приятелите си отидат. Когато хората, които си обичал, те изоставят. Когато си болен и гладен, а няма кой да ти подаде ръка, да ти помогне. Или с няколко думи да стопли сърцето и душата ти…И тогава си казваш, че по-добре е да те прибере Господ. Да затвориш очи и да се махнеш от тоя свят. Дори стигаш и по-далеч - сам да сложиш край на живота си…
Виж, усамотеността е друго състояние на духа, друг характер. Друго решение. Усамотеността е е присъща на всеки човек. Децата също се усамотяват. То е в природата ни. Търсене на хоризонт. Съсредоточаване. Мислене. Мечтание. Вглъбяване… Уединението обзема и завладява поети, музиканти, художници… Тогава се отключва поривът на въображението. Работи умът, знанието, провидението. Просветва Божественото. Избуяват чувствата. Настъпва Мъдростта… Така стоят нещата. Самотата и усамотеността са двете посоки на улица. Разминават се, но са заедно в живота ни. С други думи - самотата измъчва и руши човека. Разпъва го на кръст. Усамотеността му пришива криле и го извисява.
——————————
ДЕН ДА МИНЕ, ДРУГ ДА ДОЙДЕ
Има хора така живеят - ден да мине, друг да дойде. За такива казваме, че едва свързват двата края. И добавяме, че вече пътуват към оня свят. Това са предимно бедняци, които чет нямат. Млади и стари хора. Самотни. Изоставени. Болни. Макар че мнозина измежду тях имат семейство. Някои носят в душите си романтика и надежда за оцеляване. Слагаме настрана читавите пенсионери. Те са друга категория… Мислите, че рисувам картина от кое да е селце или градче у нас. Грешите. За тези българи животът дърпа назад, а не напред. Някои търсят помощ, милостиня, за да прекрачат застоя. Но това иде отръки на малцина. Други затъват в пороци, в разврат и пиянство. Трети си слагат въжето или си теглят куршуми… Някой ще попита това ли е българският социален климат и живота на народа. Не знам, ще отговоря като Сократ. Помислете.. Преценете. Тежката си дума кажете. Ние сме най-бедните в Европа. Най-болното и най-бързо стопяващо се население. Най-много смърт на глава от населението…Най, най, най…Най надолу, а не нагоре… Е, строим магистрали и всякакъв вид пътища…Работим едно друго…Но това е отделен въпрос…У нас има социално неравенство. Има тънка като конски косъм справедливост. И дълбоко примирение и отчаяние сред народа…Затова казваме, че има хора, които така живеят - ден да мине, друг да дойде… Казваме от немай-къде… И не е лъжа.
——————————
ДУМАТА ДУПКА ПРАВИ
Понякога, като чета едно-друго из профили и страници във Фейсбук, губя кураж за мислене и живот. Обхваща ме яд и отчаяние. Идва ми да се скрия в някоя дупка и да изчезна от тоя свят…
На едно място наскоро прочетох, че тези които ни управляват, са идиоти. Идиоти - много силна и тежка дума. Особено когато се отнася до големи хора, управници. Не е казано за някои, които, да речем, управляват мотоциклет или автомобил. Друго е. Неприятно е. Убийствено дори.
От гледна точка на свободата на словото обаче у нас е нормално да наречеш някого идиот. Иначе казано, идиот наричат слабоумния и тъпака. И глупакът е идиот. Понякога вместо идиот определят човека като изрод, изчадие, изверг. Отровни, смъртоносни думи. Бодат, жигосват, повалят човека. Стигат до съвършен израз на волнодумство и злодумство. Оттам идва думата идиотщина, както и безсмислица.
Мисля, че този, който нарича управниците идиоти, не е прав. Прекалено е. Хич не са идиоти хората, ами обратното - умници. Умни и съобразителни. Вещи хора, както се казва. Тарикати. Способни. Сръчни. Ловки. Изкусни. Вещаят бъдещето. Да оставим настрана, че някой ги смята за хитреци и шмекери. Право в очите им казва, че са големи дяволи. Повече не ги закача. Не ги упреква и не ги съди за нищо. Оставя ги да си гледат работата и живота. Не са идиоти - умници са.
По-вярно и правилно е да кажем, че един управник е луд, а не идиот. Лудият може да е умствено болен или побъркан, да речем. Може да му е мръднала чивията, както казва народът. Да го одумват, че не е с всичкия си. Че е неврастеник или бесен-побеснял. Всякакъв, но не идиот.
Добре е онзи, който казва, че управниците ни са идиоти, да си вземе думите назад. Не са намясто казани. Може би навреме, преди избори, но не намясто. По-добре и по-хубаво би било да се каже, че управниците не са в час или не са цвете за мирисане. Това звучи по-безболезнено. Гальовно някакси. Приятелски. Човешко е, а не обидно. Още по-добре и по-хубаво е за тях и за нас, ако кажем, че са загадъчни, такива едни тайнствени и мистериозни. В никакъв случай обаче - идиоти. Откъде-накъде!?
——————————
АКО НЯКОЙ ЗАПЕЕ
У нас яростни, гневни, разпенени хора - под път и над път. Някои смятат, че са жертва на нескопосания си живот. Други не могат да излязат от капаните на живота. Дръзки са, нападат, но не умеят да се бранят. Нямат солидни ориентири. Неспособни да се защищават… Всякакви ги има. Хора от сой. От кол и въже. Гневът ходи навсякъде…
Понякога гневът пламва внезапно, неочаквано. Предизвиква неодобрение, кавга, сръдня, скандали, побоища. Наглед кротки и тихи хорица вдигат врява до Бога. Могат изневиделица да скочат, да ти одерат кожата и очите ти да извадят. Гневът у тях дълго време се е трупал. Яростта им в един миг те залива и смайва. Чуваш ги какви ги приказват и се хващаш за главата от недоумение… Такива хора харесвам, колкото и да е необмислен изборът ми. Мнозина измежду тях носят характер. Непримиримост. Огнено чувство за социална справедливост. Не за мъст, а за съд, за промяна. Навярно, ако има кой да ги поведе, ще тръгнат на протест и на революция дори. Ако има кой да развее знаме над раменете им. Ако има песен и химн… Ако някой първи запее… Само че едва ли…
