Николай Гюлев

ДЪЛБИНА

Зелено е. Додето поглед стига -
дълбока, безпределна синева.
И в мен се скъсва делничната дига
и пак потичат пролетни слова.

За вяра - във приятелство без корист.
За вяра - във любов непресметлива.
Играе кос във зреещия орех
и ти към мене идваш мълчаливо.

Ръцете се докосват. Затрептяват
телата ни - новородени струни.
Дълбоко във сърцата се вдълбава
със цветни букви тоя месец - ЮНИ!

НЕЖЕН ВЗРИВ

Колко много тела на показ
ни примамват сега към греха.
Хубостта е превърната в стока,
вместо нежна сестра на духа.

Не завиждам на тези, които
си поръчват ласки платени.
Любовта е взрив във душите
и безсънно трептяща антена.

Тя е болка и билка за рана.
И - жестокост. И - милост за мен.
… Първобитен човек бих останал -
от любов да не бях обгорен!