ВРАБЧОВАТА МЪКА
ВРАБЧОВАТА МЪКА
Дреме Врабчо под стрехата,
вкочанясял от студа.
И поглежда към децата,
как се гонят по леда.
Хем ги гледа, хем се чуди
и си казва на ума:
„Що ли тез дечица луди
не си стоят у дома,
край печката наредени,
приказки да си четат,
а не с крака заледени
цял ден тука да стоят.
Що ли им са тез пързалки,
този сняг и тез шейни?…
Но… къде са, деца малки,
сега мойте детски дни?…
И аз бях такъв немирник -
непослушник като вас.
Думат ли ми, ще подсвирна
и ще хукна в тоя час.”
Гледа Врабчо към реката,
тъй унесен в младостта.
А там весели децата,
припкат с песен на уста.
——————————
сп. „Картинна галерия”, г. 7, кн. 5, 1940 г.
ЗИМНИ ПЕПЕРУДИ
Бели, бели,
чудни, смели,
тез снежинки,
перушинки,
гонят се и тичат - луди,
като малки пеперуди.
Кат звездички
светят всички
и се смеят,
и лудеят,
и безброй при нас долитат,
без да молят, без да питат.
На купчинки,
по трапчинки,
по трапища,
по плетища
леко падат и се трупат -
преспи страшни ще натрупат.
Бели, бели,
пощурели -
тез снежинки,
перушинки,
как са свежи, как са мили,
като птички лекокрили.
——————————
сп. „Картинна галерия”, г. 8, кн. 2, 1941 г.
ОБЛАЧЕ
Тъмно облаче пътува,
с устремен далече взор, -
като черна птица - плува
из небесния простор.
Ето го над планината,
ето го и тук над нас, -
плисна дъжд - поля земята, -
събуди се житен клас.
Това облаче крилато,
носено от тих ветрец,
води още цяло ято
облаченца със дъждец.
——————————
сп. „Картинна галерия”, г. 40, кн. 7-8, 1942-1943 г.
