Лалка Павлова

(стихосбирката „Цвят на кактус” от Таня Попова)

Новата стихосбирка на Таня Попова - „Цвят на кактус”, реализирана с финансовата подкрепа на Министерството на културата - е един съвременен лирически прочит на човешкото битие с всичките негови колизии, радости и драми, обвързани както с личния, така и с обществения живот.

Лирическата героиня на Таня Попова е гражданин на света, подвластна е на усещането, че човекът е частица от Вселенския кръговрат на битието, търси смисъла на съществуването му, пречупен през личните й наблюдения, сблъсъци, копнежни желания и болезнени разочарования, за да достигне до своите изстрадани открития за нашия земен свят.

Затова тръгва от корена, от който е поникнала: „Търкулнах се по пътя като дъхава пита…” Началото носи жаждата за познание, романтиката на очакването, наивитета на младия човек, за когото всичко е постижимо.

Скоро обаче „грозни гарвани” започват да кълват питата на живота й, осезаемо усеща съпътстващата я сянка на Смъртта и нейната студена усмивка, чува „броенето” на неумолимо изтичащото време - на работа, в тревогите за победите и разочарованията на децата й или подир „поредното задръстване на светофара”, за да разбере, че всъщност нещо неудържимо я връща към „първата минута…”

Наблюдателният поглед на лирическата героиня вече е уловил и оценил многобагрието на човешкото битие („всеки носи своя кръст,/ един дървен, друг златен,/ трети каменен или железен”) и съзнанието за неотменимата човешка предопределеност я кара да се обърне към онзи, от когото зависи всичко в момента на Съдния ден: „Спасителю, кажи / какво ни чака след Разпятието?”

Така човешкото битие в стиховете на Таня Попова се превръща в своего рода разпятие и от дните-изпитания зависи онова, което ни очаква отвъд неговата земна черта.

Преминала през женските неволи на Пепеляшка, чула песента на любовта в сърцето си, стопила се като парченце шоколад в ръцете на любимия, внезапно усеща ужасяващата болка на „отхапана” от сърцето й плът, за да разбере, че в живота почти винаги човекът остава на междата между „Рано беше да бъдем заедно” и „Късно беше да бъда твоя”.

В мрачината на осъзнаването на тази истина „по скъсаните струни на сърцето / просвирва тъжно нощната тъга”. Загубата обаче я довежда до прозрението, че общуването с „ветрове” всъщност е обогатяване на живота й, те са му придали някакъв енигматичен смисъл, налели са мъдрост в сърцето й, което без никаква нотка на съжаление я повежда към необята: „Отнеси ме, Вятърко, към вечността.”

Философската концепция на цялата стихосбирка може да бъде видяна и разчетена в текста на краткото стихотворение „Прераждане”:

Ножът лежеше на земята
и всичко останало бе тишина.
Заклано бе времето,
а кръвта му течеше в нашите вени.
И нямаше вече истини,
нито заблуди, които напират
да покълнат в съзнанието.
Земята бе пуста,
готова
да се роди отново.
Покълваха рани,
а после и чувства,
и нови болки.
Начало…

Начало на новия „корен”, от който ще тръгне през „бабините приказки” към новото си „босоного лято” и към хората, които ще остави в сърцето си. За да засища отново душата си с хляб и вино, с разпятия, прошки, откровения и вричания, за да може пак да се почувства „оранжева и стоплена, и озарена”.

Новата стихосбирка на Таня Попова я представя като автор с усет за силата на словото, на неговата многопластовост и условност.

Преобладаващата част от стихотворенията са написани в свободен стих, който звучи съвременно, динамично, с оригинални, лично нейни метафори, внасящи специфична емоционална струя дори в приглушено тъжните оркестрации на образите и картините.

Усеща се онази светла Дебелянова тоналност на мотива за смъртта, защото лирическата ? героиня вярва в прераждането и гледа на земния човешки път като необходима част от кръговрата на живота.

Книгата не може да бъде отнесена към така наречената женска поезия, защото засяга проблеми, свързани със смисъла на човешкото съществуване, като дори и по-интимните творби са вписани в един дълбоко философски пласт на внушенията, който предопределя значимостта й на безспорен успех не само за авторката, но и за съвременната българска лирика.