Денчо Владимиров

Навременна книга, роман-трибунал за Прехода

Филип Романов е завършил Софийския университет „Климент Охридски” по специалностите българска филология и философия и с това обстоятелство вече може да се обясни защо е написал именно философски роман за времето от злополучния български ПРЕХОД, а не криминален, както много от досега издадени под родния небосклон. Впрочем какво друго можеше да роди преходът, освен криминални сюжети и истории за низости и човешки падения? Както е казал народът, трънката праскови не ражда…

Едно друго обстоятелство при Филип Романов - че е специализирал кинознание във ВИТИЗ „Кръстю Сарафов”, е определило и цялостната композиция на романа -подчертано кинематографична, книгата просто е готова за реализация и на екрана.
А обстоятелството, че авторът на романа е дългогодишен учител по литература е определило нещо, което безнаказано липсва на последната вълна от български романи - красивия ни книжовен език, с който си служи. Нещо, което критиците не биха могли да открият и с лупа в много награждавани романи като „Възвишение”, „Чамкория” и прочие…

Както авторът сам е определил, изписано на задната корица на книгата, романът „Целувка от фея” е „драматичен разказ за любовта, която попада в паяжината на идейните противоречия. Трагична история, изтъкана от възход и падения. Сбогуване с илюзиите. Духовни поражения от годините на прехода. Пътуване към нравственото прозрение, че само с пари не се живее…

- Романът е една метафора - споделя авторът. - Целувката от Фея е чудото, което може да спаси България от трагизмите, които й се случиха през последните десетилетия. Основният проблем в книгата е посветен на Човека и Системата. Системата, която всява страх и унифицира хората. Образите са плод на мои наблюдения. Романът е равносметка за времето на прехода, което посече като светкавица съдбите на героите ми и ги поведе по различни пътища, оказващи се пътища към тяхната Голгота. Всички герои от романа изживяват своя катарзис, за да осъзнаят, че само вярата, надеждата и любовта водят към Човещината, която твори добруването в живота. Герои като партизанския командир Кирчев и неговият син Кирчев, депутатът, вървят всеки по свой, осеян с грехове, трънлив път. Накрая партизанският командир осъзнава, че идеите, за които се е борил с неговите другари, са рухнали и са грубо, цинично материализирани. Кирчев-син, депутатът, и той в трагична равносметка, стига до прозрението, че само с пари и власт не се живее. На другия полюс са героинята ми Дарина Манева и всички около нея , в това число и обикновените хора от село, забравени от власт и бог.

- Питате ме: Какви са посланията ми от романа към читателя? Съвременният и бъдещият. Ето ги, жалонирани накратко: Идеята за братство, свобода е захвърлена в блато. Нравствените повели на загиналите за човешки правдини са загърбени. Отговорността на съвременните демократи е навлязла в глухо безвремие, което продължава тридесет години, афиширано като преход към демокрация, която обаче дари едни с власт и пари, а други с мизерия. Бавно и мъчително са рухнали нравствените ценности у човека. Настъпиха драматични духовни изменения в съвременния човек, в българина. Новото време формира една коренно различна душевност! Кипежът в „свободния живот” не се оказа в синхрон с мразовитата буря в живота на обикновените хора. „Ентусиазмът” на 90-те години отлетя като ехо в пустиня, с откраднати надежди, които заредилите се управляващи удавиха в безкрайни обещания, демагогия и лъжи за по-добър живот. Тази лъжлива атмосфера допадна само на онези, които напираха за власт, пари. Откъсването обаче от нравствените им корени ги превръщаше в удобни пионки в ръцете на онези, които диктуваха и продължават да диктуват нещата.
Постепенно избледняха вековните ценности на българина. Това доведе и до невиждана корупция и социално разслоение на народа. От една страна милионери, от друга - мнозинството от хората с мизерни заплати и пенсии, поставени в житейската ситуация само биологично да оцеляват… Това доведе до всеобща апатия у хората и обезверяване. Човешките отношения се материализираха, а новите технологии унищожават даже и нормалното човешко общуване. От техническия прогрес и богатствата, които той формира, се облажиха пак шепа хора от властта. Затова така е силен стремежът към нея …
Бай Ганьо се завърна и трупа богатство на чужд гръб. На гърба народен. Възцариха се лицемерие, лъжа, бездушие, подлост. Обобщено погледнато, съвременният българин е действително в дълбока духовна криза. Понесъл е в себе си ужасната духовна мизерия на своето време. Плаче като сиротно дете, изгубило се в свят от враждебност, страх и безпътица.
Българинът е дълбоко разочарован от „своя Преход”, който мнозина определят като фатално загубено безвремие, пагубно за бъдещето и на нацията и на държавата…

Тук се роди закономерно и финалният ми въпрос към автора на този необикновен роман-трибунал:

- Но колкото и трагични финали на съдби да има в романа, накрая той все пак завършва оптимистично. Защото след толкова откраднати и убити мечти, ОСТАВА жива все пак надеждата за България, надежда, понесена като вечна българска щафета през вековете от героите ти като художничката Дарина Манева и обикновените хора около нея, надежда, която идва и с раждането на детето на Дарина, детето от Кирчев-внук, трагичен герой, непонесъл тежкото бреме от „наследството” на дядо и баща, но изживявал своя катарзис с прозрението, че само с пари и власт не се живее, че човещината е над всичко!

- Да, в това е и главното ми послание към читателя - потвърждава авторът. - Честният човек ще надмогне печалната, престъпна и жестока днешна действителност. Една вълшебна целувка на Фея, олицетворена от моята млада героиня Дарина, ще възкреси жаждата за човещина, ще победи омразата, ще даде шанс на Любовта, която си остава двигателят на всичко ценно в живота! Винаги в душата на човека остава една надежда.