Милена Обретенова

Стар познат. Преоткрит след години благодарение на Фейсбук. Макар и виртуален, вече не познат, а приятел. Благодарение на сходните възгледи в публикациите. Благодарение на благоговението пред родната история…

… 6-и септември е. Денят на Съединението. Активен както обикновено, моят познат - приятел от ранни зори публикува ли, публикува! Смислени образователни текстове. Подходящ за датата приповдигнат тон. Чета с интерес.

За зла беда тренираният ми поглед се „препъва” в грубичка пунктуационна грешка. Професионалната деформация - едно на ръка. Има и друго обаче. Познатият - приятел е доцент. За негово добро му посочвам грешката. Добронамерено, в лично съобщение. Пуста професионална деформация! Указвам грешката, че и правилото обяснявам.

… Едва по-късно осъзнавам, че последващото е най-логичното за днешната ни реалност.

Все едно години живял в постоянна бойна готовност, познатият - приятел незабавно се спуска в атака. Размахва шпага, плашеща дори само с невъобразимия си блясък. Шпагата на честолюбието. Лъскана цял живот.

Разбира се, бягам. Слава Богу, успявам да се скрия. За да не плача от обида, „философствам”.

„Честолюбие” - „чест + любя (обичам)”.

Честта обаче има различни синоними, отразяващи разликите в разбирането й. И ако „име”, „почит”, „уважение” и „почест” могат да се тълкуват и двояко, то има два синонима, при които антонимичната линия, поне за мен, е като ярка алена-алена нишка. „Репутация” и „достойнство”.

Репутацията е социален образ. Избирателно композиран от вървежни за просперитета на личността качества. Образ, подходящ за успешно издигане нагоре по социалната хранителна верига. Подобрен като с фотошоп - образ за пред другите. Образ по-скоро желан и може би не съвсем истински, но наложил се истински. Като истински. За отстояването на този образ дуелът, честният сблъсък очи в очи, е твърде рискован.

Сблъсъкът, в който или печелиш, или губиш. Всичко. За репутацията размахват безпощадната шпага зад гърба на невъоръжения. Препъват го с незаслужени обиди.

Доубиват го с грозни заплахи, пардон, с бойни викове.

Честта е защитена. Репутацията е спасена. Репутацията - неизменна като неизменния стремеж да се играе една и съща роля - ден след ден, година след година, без импровизации. Единствената роля за не особено талантливия актьор, който обаче ще я назове с чуждоземската думичка „амплоа”.

Дааа, за защитата на репутацията шпага си е повече от нужна.

Достойнството също е образ. Личностен обаче, неподвластен на лицемерието. Изчистен от закостенялостта на социалната репутация. 3 D - образ. Или 4 D…, по-скоро - n-брой D на истинската осъзната човешка същност. Сложна и многоизмерна, невинаги безспорна.

Достойнството е самокритичната честност пред самия себе си. За самия себе си. Заради самия себе си. За достойнството репутацията може да бъде щастливо следствие, но не финал. И затова никога не е самоцел. Достойнството е уязвимо, защото е истинско. Истинското предизвиква страхопочитание, а то, от своя страна - завист и гняв. И атака в гръб.

Дааа, за защитата на достойнството също шпага е нужна.

И то също я лъска цял живот. С надеждата, че преследването с оголена шпага все някога ще спре. Че враговете ще застанат един срещу друг. Ритуално ще се поздравят.
А там… каквото шпага покаже!

… Изходът от случката в празничния ден е неочаквано-очаквано предизвестен: едно приятелство по-малко в социалната мрежа.

Все пак преди финала „хвърлих едно око” на публикацията. Грешката беше поправена.
Да го кажа в контекста на случая: По борбата им с шпагите ще ги познаете.

09.09.2019
Слънчев бряг