ПОЛИЧБА
ПОЛИЧБА
Забравили сме розата!
Едва ли,
ще хукна да я търся
в този час,
но тя излъчва
моите сигнали;
говори срамежливо,
с моя глас!
Напразно се озърта
да те види,
между бутилки
и цигарен дим,
а ние с теб -
горещи от обиди -
към първото захлаждане
вървим.
Не съм ни суеверен,
ни - суетен,
но все си мисля,
в спомените взрян:
поличба бе
любимото ти цвете,
забравено
в случаен ресторант!
***
Кога натрупах толкова вина,
че да останеш твърде малко моя?
Намразих август, не заради зноя;
за розовия залез между нас!
Разместен се оказа този свят -
от разликата не излезе нищо!
Душата ми прилича на огнище,
където сложни спомени горят.
Ще се разтворим в есенния дим,
до следващото влюбване, което
внимателно изтрива от сърцето,
чертите на последния любим …
И само вещи и рождени дни,
ще провокират скритата стихия;
тя може в друга да те преоткрие,
но няма с нея да те замени!
НОКТЮРНО
Уж съм стар тарикат,
уж съм печен и зрял,
но изглежда и аз
съм шаран като всички:
на културен купон -
в съпровод на роял -
се заплеснах по дама,
с очи на сърничка!
Тя е точно мой тип!
Тя е мисъл за секс;
еротично - свенлива,
с погубващи устни…
Тя е зодия Лъв,
а пък аз съм Стрелец!
В крайна сметка, не знам,
кой - кого ще изпусне!
НАДЕЖДА
На поета Мишо Петков
„Голямата любов” не те избра -
в очите ти дежурна болка свети.
Вдигни глава - това са номера -
нима ти е за първи път, поете!
На седмата година любовта
или изстива, или си отива -
защо мълчиш с отворена уста -
не може винаги да сме щастливи!
И, въпреки, че повече си дал,
отколкото си взел - не гледай стръмно!
Прости на всички, погали с печал
и благодарност есенните хълмове.
С най-хубавата ябълка в ръка,
жената на живота ти напред е
и чака да я оковеш в халка.
Добре дошъл на себе си, поете!
***
И любовта ли прецъфтя
по примера на всичко живо?
Дошла нетърпеливо, тя
категорично си отива.
И натежава мисълта,
че между старта и финала -
под маската на любовта -
илюзията е живяла.
Тя като облак ще умре,
разкъсан от внезапен вятър …
Докато тялом сме добре -
да не забравяме душата!
***
Върви по своя път, върви!
Бъди благословена!
Сърцето ми сега кърви
и бие учестено,
когато дефилираш ти
с походка на кошута
по есенните ми мечти;
по споменни маршрути.
Коси отмятай с царствен жест -
мъчително красива -
когато идваш в моя чест,
когато си отиваш!
Живей законния си плен -
зависима, но ничия!
Отдалечавай се от мен,
защото те обичам!
Върви, съдбовно същество!
Това не е раздяла!
След време, в някой друг живот,
отново ще сме цяло,
защото ще те пренеса
в сърцето си, през мрака
и - без да вярвам в чудеса -
ще седна, да те чакам!
СНИМКА НА ХАРТИЯ
Ироничен архив
в куфар от мукава,
а на дъното снимка
от среща с поети.
Театрално щастлив
съм навирил глава;
с две безкрайни жени
са ми пълни ръцете.
Те са същите пак,
само аз остарях,
но това се дължи
на промените в климата.
Не очаквах, че с тях
мустакат фотограф -
без да знам - със „Зенит”,
ме е снимал!
А надменното време
през мене тече!
Две архивни жени -
едната държи книга,
а другата цвете…
Колко дълго съм имал
високата чест,
да ги имам. И двете!
***
Любовта и след края
продължава да тлее.
Ние само се правим
на приключили с нея.
Тя не ни притеснява,
не създава проблеми;
романтично мъглява
в сетивата ни дреме.
И в случайните мисли
се промъква смирено -
ужким нищо не иска,
ужким нищо не взема.
Но не казала „сбогом”
на обиди и рани -
подозирам с тревога -
някой ден - ще въстане;
ще разкъсва окови,
ще престъпва закони…
Ако пламне отново -
то тогава… тежко ни!
КАФЕ С ТЪГА
Къде са тези „мрачни” дни, къде са?
Кога изтече половин живот?
Ти беше стройна като стюардеса;
аз бях навирил нос, като пилот!
Богати бяхме с десет лева в джоба!
Кръстосвахме страната в соц. коли,
но нямаше демократична злоба,
която цветово да ни дели!
Тогава три кебапчета и бира,
с грамаж и вкус от БДС приет,
не беше трудно в лев да се побират;
сега това е невъзможно в пет!
Не искам носталгично да сравнявам,
стандарт и ред, тогава и сега …
Докато още сме в една държава,
ела да седнем на кафе с тъга!
И, ако днес светът не ни харесва,
да вдигнем поглед към зората пак:
ти беше стройна, като стюардеса;
аз бях навирил нос, като глупак!
***
Преди да разбера, че този свят
е вдъхновен от срещи и раздели,
препусках като луд и затова
голямата любов не ме уцели.
Стрелите са прелитали край мен,
горели са невидими огньове,
докато съм потъвал утешен,
в прегръдките на временни любови.
В средата на високия сезон,
те падаха, пленителни и млади -
след сватбения марш на Менделсон -
под палавите трели на Вивалди.
И, сякаш, трудов стаж събирам аз -
прелиствам недописаната книга;
броя на ум, на пръсти и на глас,
но все една любов не ми достига!
***
Минава бившият ми грях.
Прекрасният ми грях минава
и колебливо поздравява,
с очи в които вече бях.
Потъвам в плитката печал
на неизбежната раздяла;
застана ли пред огледалото -
с една любов съм остарял.
Опитвам се да бъда твърд,
макар че всичко се обърква,
когато любовта е мъртва
преди физическата смърт.
