БАЛКАНЪТ
Повлекат ли се тъмни мъгли из пролома и хладният Дунавец запищи из усои - опустяват кърища и градини, за да грейне бащиното огнище…
Тогаз челедта, събрана край накладен огън, посреща със затаена радост дъждовната есен. Че всяка вечер приказливата баба Краса ще ни приспива с приказки, а черната котка, свряла се в полата й, ще мрънка като вретено и ще ни униса в присънка.
Приказва, приказва баба Краса, па току спре, да чуе: какво шепне дъжда, обажда ли се Балкана и дали мяука кукумявка.
Каквото е чула - ще ни разкаже.
От нея знаехме:
Когато Балканът тихо шумоли, през дъждовните вечери - есенно слънце няма скоро да видим. Но за туй пък хубава оран ще има и нивята ще имат сили да иззимуват под снега. Запее ли Балканът буйна песен - ще осъмнем с побеляла земя. Тогаз тежко и горко на овчари, които нямат листници и слама! Петковденски сняг и на Гергьовден не се стопява.
Понякога есента се застудява и вместо облаци - звездни седенки трепкат над Балкана. Тогава суха зима ще има. Овчарите ще имат паша до Божич (Коледа), ала овцете агнета не ще имат, че зимна паша стадо не въди.
И какво още ни казваше:
Вижда ли се отдалеч Чумерна като на длан - наскоро дъжд ще ливне. Тмнее ли се ясен ден Балкана - суша голяма ще има. Червеят ли се върховете му - ветровито ще е времето.
Баба Краса знаеше тайните на Балкана, както календаря броеше на пръсти.
И когато ни разказваше за незнайното на балканските усои, душата ни се носеше къде не…
… Аз си спомнях дните пред сурваки, когато всички махаленчета отивахме в пладнището на Балкана да дирим напъпил дрян и потулени в тъмните му дебри, аз слушах приказката на Балкана за животворната суровканица, за хвалбата на дряна, че щял да даде най-рано плод, защото първи бил разцъфтял. И за наказание, отредено му било последен да е плодът му.
Затова и Балкана не обича дрян да търпи в дебрите си. Той и трепетликата не мари, че пък тя е клюкарка. А гали като рождени чада вековните буки. Че високо чела издигат и лека им е сянката, а дълбоките им корени най-хубава вода из земни недра изсмукват. Буките са певците на Балкана. Разлисти л исе гората и само лек ветрец отнегде да се покаже - буките песен поемат.
А какви песни пее Балканът! Да им се не наслушаш. Когато го слушаш, на душата ти олеква и те униса в някакви светове, дето всичко ти се струва рай.
Хубав Балкан! Ненаситна планина!
——————————
сп. „Венец”, кн. 2, 1927 г.
