КАМЕНЕН КРЪСТ
Легенда
И днес, кога мине странник през Старо село, първото нещо, което спира погледа му, е големият „Каменен кръст”, издигнал се връз стръмна чука зад село.
Самотната чука, изправила се като страж и големият кръст на върха й, разперил ръце, сякаш да отпъди нещо - спират погледа на пътника.
Никъде в околността няма такъв кръст.
И когато пътник минава през Старо село, бива изненадван. Спира се той, гледа чуката и кръста замислен.
Величав е кръстът над чуката. А кога се гледа при залез - очите взема шемет: - огнено сияещият запад пред спусналата се вечер и тъмната снага на чуката, правят кръста да изглежда като провиснал в небето.
Колкото небосклона е ясен - толкова чуката е тъмна. Кръстът взема очите и пътникът не вижда освен атлазени далнини - и тъмната сянка на кръста.
А когато залезът загасне и изгрее луната - окото забелязва, че редом с кръста се издига друга сянка на вкаменен човек.
… Чий е този кръст? Кой го е издигнал там? Какъв е вкамененият до кръста? - неволно се пита странникът.
И влезе ли в село и се отбие в кръчмата на отдих - първият старец, когото запита, ще му разправи:
…. Някога, през дните на черно робство, страшен душманин вилнял в село. Мръкне ли се - никой не смее из къщи вън да пристъпи; празник ли дойде - и добитъка на паша не се изкарва. А за песни и хора - приказка не могло да става. Само на птичките небесни и на петлите - властникът не можал воля да наложи.
Никога и никъде игото не било тъй тежко. Никой не помнел такъв народен изедник.
Оборили глава староселчани. Прехапали устни старците. А на младите се сключило сърцето, като пред буря.
- Ще стане нещо! - се погледват старите.
Младите само пухтят и без дума да си продумат - еднаква мисъл ги вълнува.
Жените тук-там се одумват:
- Кой може срещу ръжен да рита! - ги пресича някоя.
- Пък и как се живот прежаля! - допълни друга.
Ала докато мъдрите се намъдруват, лудите се налудуват: - найдило се луда глава, до хак да дойде на властник.
На Великден ставало сбор в селото. Ала откак пръхнал властникът - това хоро се забравило. Трънясало хорището и песента му се изгубила.
Тъй било под ред години, докато раснал Велко Първака, син на прочут хайдутин срещу черкезки золуми.
Ала тази година Велко бил момък порасъл. Чул бил за хорото, що става на Възкресение - и дума разбрал с акрани: каквото да стане, без хоро да се не мине!
… Светъл ден, топъл Великден. Засмял се ведър Балканът. Небето, да не му се наситиш. Ден за хоро и радост.
Не стърпява сърце юнашко. Велко Първака излзиа на хорището, плясва ръце и хоро повежда.
- Да пукне върли душманин! - мислят младите.
На старите заплакали сърцата от радост. Забравили за миг уплаха. Че знаят каква напаст ги очаква.
Някои, в чиито гърди е надделял куража, едва прошепват: - Нека! Да види кучето, че и ние можем!
Други, по-страхливи, се задъхват от мъка.
Но луди-млади еня не знаят: - Небивало хоро се извива…
Току заобиколило хорото - ей, че властникът самси довтаса. Погледи му гръмотевица, лицето - змия усойка. Нозете му от гняв треперят. Извади лсабя френгия, пред Велка пъклен застава, дасломи воля юнашка. С очи си да го изпие и душата Велкова да вземе.
- Сбор ни е днес! - отвръща Велко, без да спре хорото. И като смръщя вжди, добавя: - Какво са младини без хоро!
Не изказал още реч, властникът замахва сабя френгия: отхръкнала глава немирна…
Потънало в скръб селото.
- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -
Цяла нощ конакът кънтял от зурни и тъпани. Отдъхвал сред веселие властникът: - че и последният немирник с главата си за волност заплатил.
- Щом хвръкна и на Първака главата - селото е сигурно - помислил властникът.
А имало защо да се боят от Велка. Славата на баща му още се носела из село. Помнело се как той се разправял с турци. От името му черкезите треперели. А делибашиите, когато им се случвало през Старо село да минат, избикаляли го отдалеч, на Велкова баща лицето да не видят.
Какво ставало през нощта в селото, властникът не искал да знае. За него Велко Първака бил най-голям страх. И спокойно, призори се за сън прибира.
А кога слънце да изгрей - в конака настава тревога. Събуждат махмурен властника, страшна власт да му предадат: трупът на Велка бил заровен през нощта на самия връх на чуката; и над пресния гроб бил вдигнат Камен кръст.
- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -
Сам властникът повежда Велковите другари, натоварени с тежки камъни и при кръста ги изкарва.
Нарежда ги пред кръста и дава върла повеля:
- Всички!… Изведнъж, с все сила, всеки камък на кръста да се стовари, от кръста диря да не остане.
Никой ръка не вдига.
Тогаз властникът взема сърдито най-големия камък от едного, издига го колкото сила има, с две ръце - и право в кръста да го запрати…
В този миг става чудо Божие: властникът с камъка в ръце се вкаменил!…
И оттогаз кръста се издига непокътнат от никого.
А вкамененият властник стои за личба.
Привършил приказка, старецът подпушва лула замислен. И като изгледва знаменателно странника, на поука го обръща:
- Тъй!… Тъй е!… Кръст е!… А който на кръст посегне… То се знай…
——————————
сп. „Венец”, кн. 2, 1927 г.
