Иванко Маринов

Из „Родопският Вавилон” (2019)

КЪДЕ СИ, ТАТЕ НА ГЪЛИВЕР

Изборите си минават-заминават.
Остават предизборните афиши, да удрят плесници на вятъра.
С мустаци а ла Салвадор Дали, с пиратски бради и черни превръзки през око…
С малайски ножове в зъбите.
И с пръст в устата…
Всекиму своето.
А, избирателите?! - ли.
И те остават, да са ни живи и здрави. Оглеждат се, ослушват се - и чакат влака.
Следващия влак.
Ето, аз например. Като човек, на стари години държал изпит за управление на МПС, съм позапомнил все пак, че в зависимост от това, дали ж.п. прелезът е с бариера, или без, разстоянието за спирането е различно.
Но каквото и да е това разстояние, едно е ясно - това никак не е спирка.
Нито малка гара.
Тук не спират ни товарни, нито пътнически, първа или втора класа…
/Трета все още няма, сполай на бога и на скулптора Иван Фунев! /
Нито дипломатически или бронирани, не дай си боже! - ни дежурни, да ме извини поетът…
Такива просто няма!
Пътят до всяка о б е т о в а н а …спирка трябва да се извърви - щем-не щем - по релсите!
И избирателят върви - и не върви.
Докато не опре следващата бариера.
Та, всички вкупом се лутаме.
Забравили сме си уроците.
Забравили сме „брауновата” частица, за която сме учили в час по физика.
Уроците си по история и тях сме позабравили, иначе нямаше да се прехласваме така по… какво ли не?
Защото дали тя през 399 година е убила Сократ, или през 1933 г. с повече от деветдесет процента е гласувала нацисткия списък в Райхстага…
Това отново не е чак толкоз важно.
Волята на гласоподавателя си остава най-голямото, свещено право и завоевание на демокрацията.
/Под тия думи би се подписал всеки политик./
Колкото до влака.
Отвреме-навреме някой там се качва, после същият някой пак така си слиза…
Отвреме-навреме дори изхвърлят някого.
Тъй си върви отколе тоя стар свят.
От пармак на пармак.
Без превод.

——————————

ОБОРЪТ

Предупреждаваше, предупреждаваше още Зинаида Гипиус, че ще бъде в мръсния обор натикан оня народ, който не тачи светините си!
Всичко това по повод болшевишките изстъпления…
Колкото до светините, друг въпрос, но да си дойдем на думата.
А думата ни е о б о р, вж. пак заглавието.
Чистенето на Авгиевите обори стана една от нарицателните мисии на…
На демокрацията, какво ли друго напоследък.
Една подробност.
Да свърши тази работа се бил наел не друг, а героят Херакъл! - митичен и як като тежка категория малко багерче.
А ние…
Ние нашите ги дюс освиркахме-оплюхме.
Барабар с хайванчетата в тях.
Нейсе.

——————————

ТРИМАТА БОЯДЖИИ

То занаятът им не е баш такъв, но както е тръгнало…
Карай да върви.
Виж, името на селото си е баш такова. Истинско.
С него може и до Кривата круша.
Тези тримата, за които става дума, може и да са идвали и друг път в наше село, да не вярваш.
Вълкът не повтаря дирите си.
Както и да е, трябва да са минали през Свинската речка, откъм Разклона друг път няма.
То и бял чакълест път отдавна няма, навсякъде асфалт, не като едно време.
За което /почти/ никой се не сеща…
За втори път карай да върви, но да се върнем все пак към бояджиите.
Трима ли бяха?
Толкова бяха, вж. заглавието.
С тях беше и Чолевият Калин, учил-недоучил в касабата Хасково, отвсякъде тъмна личност. С къща голяма и нова, голяма и празна. Така и досега строят на село, да питаш защо?!
Отначало мислехме, че само хляб яде с тях, така и излезе. Само дето им беше нещо като бригадир, демек началник.
И тримата пристигнаха с нещо като влекач, бракувано немско ДеКаВе, от което имало произведен и само незначително число такива. Беше, помня с ръждива боя, облепено тук-таме с шперплат.
За него съм писал и на друго място, същото е.
Сюжетът получи развитие, след като Тянкул Налбантина се върна от кръщенка в съседно село и изтърси на мегдана новината, че соколовци са си докарали т р а к т о р!
Мълвата стигна до бръснарницата, селския ни агит-пункт, а оттам…
По съвместителство бръснарницата беше и щаб на местната ловна дружинка и оттам вече нямаше накъде, освен…
Към Хоремага!
Наскоро целият ни целокупен ловен щаб се бе събрал там по случай глутницата вълци, излязла срещу Горните кошари.
Същите „с а и” по нашенски…
Но да не се отвличаме.
Около кошарите по всяко време човек може да види един-двама ловджии в пълна бойна амуниция и пак такава, пълна, чак перманентна готовност за бойни подвизи!
Тук няма накъде, пак трябва да минем в минало време.
За да не замирише на…
Море, или война, избирате сами.