Христо Черняев

Вечната природа! Която ни е родила и откърмила. Която ни е дала усета за мириси и цветове, за звуци и хармония. Глътката чист въздух - това е природата.

Светлият поглед към живота и света - това е природата. Тя е толкова в нас, колкото и ние сме в нея. Със своите тайнства тя ни омагьосва. Та ни прави мъдри и трезви, защото самата тя е мъдра и трезва. Тя понякога ражда отровни треви, но ражда и билката за цяр. Тя се възпроизвежда, както се възпроизвежда и животът.

Наричаме я мъртва природа, но тя е по-жива от животинския свят. Тя е живот. Тя е истина. Тя е пример. В нея достойното никога не шуми. То расте и се реализира, без да се самоизтъква. Природата е синтез на възвишена философия.

Тя е поезия и музика. Нейните форми са многообразни и безбройни. Човекът инстинктивно само й подражава. И толкова по е истински, доколкото не й изменя, доколкото не се разграничава от нейната дълбока същина. Човешкото сърце е пулсът на природата, нейният изначален и непресекваем пулс.

България е планинска страна, с което се гордеем. Това е една огърлица от планински вериги, била, хребети, седловини, полета, клисури, падини и върхове, които са топли и ласкави лете и сребристоснежни през зимата. За българската природа има стари и нови легенди.

Тя е възпята от най-големите ни поети и писатели. И най-вече, тя е душата на народната песен. Но какво да кажем, когато днес над нея падат киселинни дъждове и много дървета умират, когато „цивилизацията”, с всеки ден навлиза нагоре по девствени гори и планини със своите хотели, ресторанти, барове, асфалтирани пътища и бензинови пари.

Това е истинско съвременно нашествие и кощунство. Кой ще ни спаси от него. Чистият туризъм е вълшебство, но меркантилният и интересчийският туризъм е смърт за природата.

Чудил съм се защо човешката ръка, когато къса цвете, го изтръгва с корена. Това се отнася и за еделвайса, който не знам дали вече го има освен в старата песен.

Защо гъбите се изскубват с пръстта и там вече няма да се появят. И колко още много проблеми има относно майката-природа. За да поникне и израсне едно дръвче, са необходими години. А стоманените челюсти на машините могат да изравнят доземи цяла гора за няколко дни.

Този парадокс говори не в полза на природата и естествено не е в полза на човека. Не бива да се забравя, че и най-сложната машина се прави за много по-кратко време, отколкото да се появи и да цъфне едно планинско или равнинно цвете.

Природа-живот или живот-природа е едно и също понятие и всички ние дължим на него съществуването си.