РОЖДЕН ДЕН
РОЖДЕН ДЕН
Една мелодия слуха ми гали
и завалява светъл звезден дъжд -
топи в душата ледните скрижали
на времето… Припомня ми оная ръж
на лятото и лудите ми нощи,
жаравата на нестинарска песен,
притихнала на жадни мъжки плещи…
Страхът виси на изгрева обесен.
И сякаш сто години оттогава,
а още споменът гори сърцето.
Годините са просто шепа плява
на времето в магичното либрето.
СБОГУВАНЕ
Намигна август на плажа, подви крило
и сведе над морска сълза ресници.
Вълната подпря натъженото си чело
в надвисналата скала - око на птица.
От болка сякаш и хоризонтът простена…
За сбогом слънцето огнена пита люшна
и като приказна златна сирена
оброк на морето стори, зашушна
слова жарава в любовна клетва:
ще има самотни, студени нощи мъгливи,
но щом дойде време за новата жетва,
ще метна отново над дюните диви
тръстиков шепот на устни изгубени,
с гальовен вятър брега ще целуна,
и подир стъпки на двама влюбени
вълна ще плисне щастливи думи.
НАДЕЖДА
„Човек остарява, а небето е вечно младо…”
Из предсмъртното писмо
на руския танкист Иван Колосов
Годините линеят бавно
и изтънява нишката предишна.
Бледнеят багрите
в жаравата на дните,
изтичат соковете ми
в земята -
за да цъфтят цветя,
да върже ябълката плод
и борът да достигне с върховете си
сиянието на небето.
Годините линеят…
Смалявам се и аз -
не ми достига времето
на облото ми денонощие,
скъсяват се на утрото
усмихнатите часове,
сред тъмни облаци,
макар и някак ореолно,
се приближава залезът -
за да завърже за земята
натежалите от скитане нозе…
Ала в очите пак дъгата свети
и още търси на небето синевата.
АВГУСТ
Моят август имаше коси
пълни със светулки, с медоносни пити.
И миришеше на топъл хляб,
на чорба от боб,
с джоджен, чубрица и риган.
Моят август имаше вкуса
на кайсии, праскови, звезди,
аромата на трева косена,
на мечти, море и водорасли.
Моят август чуваше звука
на крила от птиците в небето,
смях на ручеи по склона
и бълбукане на извор под скалите.
Моят август бе водовъртеж
от очи, ръце и обич луда,
в него биеше сърце,
пълно с чудеса - все сбъднати…
Днес е мрачна и злокобна пещера
с дъх на блато, самота и плесен.
Само прилепи дочуват още
ехо от отминалата лятна песен.
ЕСЕННО НАСТРОЕНИЕ
Тичат листата, шушне им вятърът
огнена песен нанейде ги носи.
Спомнят си още зова на щурците
и аромата на сенокоса.
Тичат листата, влюбено галят се,
пламенен призив на славеи
в танца им чувам.
В ритъма дишат юлските вечери,
лудите нощи още сънуват…
Чакам напрегната.
Вслушвам се в себе си.
Моето лято
къде ли отиде?
Тихо тъгувам за нещо пропуснато,
сякаш под слънцето
сляпа
съм минала.
МЕЛОДИЯ
Есенна китара струните опъва,
с хладни длани гали нощните цветя
и в платното на живота зарисува
с охра и кафяво върху клони и лица.
И звъни, звъни в тангото на сърцето
тръпна, страстна болка от раздялата -
багри спомени с тъга, отлитат надалеко
летните любови, кратките приятелства.
В танца на живота идват, отминават
топли, влажни и студени ветрове
и на пясъчните брегове оставят
сол за нов копнеж по други брегове…
ЕСЕННА ПРИКАЗКА
Заигра се безгрижният вятър
с жълтите ветрила на липата,
свирна после в прозореца,
сипна шепа пъстри бонбони,
пръсна прането в безреда
и врабците бързи подгони
към терасата на съседа.
Капчици дъжд отнейде донесе
и заспуска щорите на мъглите…
Тихо, на пръсти влезе в очите ми,
метнал тога със залезен блясък,
и остави в тях една лятна сълза
с мирис на слънце, море и пясък…
После… дълго в липата се кри.
Ала щом изгря месечината,
изведнъж стана зъл и мрачен -
дъхна в косите му влага и студ
и подготви пътека за зимата.
ВИДЕНИЕ
Притиснати един до друг вървят
момиче и момче. Телата им
излъчват тиха светлина на бряг
под гребен на вълна смълчан, незрим.
Над тях се сипят звездни езера,
назрява в погледите им копнеж -
елен, ухажващ влюбено сърна,
танцува сякаш на свещен манеж.
Усещам пулса им, взривил кръвта
в неудържимо блеснала дъга -
с онази, пърхащата топлина,
която иска в тоя миг… сега…
Смутено свивам настрани от тях,
като ударена от ток стоя -
в далечен спомен себе си видях…
Просветна въгленът му и изтля.
НЕИЗБЕЖНОСТ
Човекът цял живот събира вещи -
картини, книги, дискове, списания.
Душа да може в тях душа да срещне,
преодоляла време, разстояния…
В сонатите на Ференц Лист да чуе
как се разгаря огънят на любовта,
как стене опнатата като струна
внезапно връхлетялата го самота.
Като мъгла се скита в световете
от странните фантазии на Стивън Кинг,
с надеждата, че пази бреговете
на времето… И че животът е инстинкт.
Но идва ден, когато осъзнава,
че всъщност бъдещето няма кой да спре…
Щурци ще скърцат тъжна серенада
под неизбежното разплакано небе.
СПРАВЕДЛИВОСТ
„Не изговаряй напразно името
на Господа, твоя Бог.”
Второзаконие, 5:11
Седем милиарда и половина
всеки час, всеки ден, всяка година,
все някого нейде чепикът го стиска
и с невероятно упорство иска:
дом, но да бъде голям и от класа,
с асансьор и огромна тераса;
вила на плажа и в планината,
но поне от четиристотин квадрата;
Bentley, BMW, Mercedes, Cadillak
и почивка в Корфу, в Доминикана чак;
да пазарува в Дубай, в Шри Ланка
с повечко евро по сметката в банка;
две яхти Eclipse и вертолети
и една гърла в нощта да му свети…
Нерядко иска и за здраве дори -
че и за здравето трябват големи пари…
И много - много да не се пипка,
нали е Бог, а не златна рибка!
Крачи Господ нервно из небесата,
мисли, крои, наум пресмята…
и раздаде на всеки по два квадрата.
