Галя Карааргирова

В годината на юбилея

Държа в ръцете си последната поетична рожба на Тодорка Николова - сборник лирика с названието „Измислих те, любов”.

Познавам Тодорка като журналист и публицист от дълги години. Всеки, занимаващ се с това, би желал да има нейното остро перо, заради което неведнъж тя си е навличала неприятности.

Но тук става дума за абсолютно друго нещо. Дали защото книгата излиза точно в юбилейната 75 годишнина на Тодорка, или благодарение на натрупания житейски опит, но духът е извисен над дребните, мизерни проблеми на ежедневието, авторката ни се представя в много по-различна светлина.

Жената Тодорка - с всичките нейни малки и големи радости и болки, срещи и раздели, съмнения и решения. Всичко е любов - любов към човека до теб, към децата, към внуците, към приятелите, към красотата…

Стига да имаш рецептори да я почувстваш и задържиш. И още - непрекъснато напомнящото за себе си чувство за отговорност, за продължение на корена, за неговото яко срастване с родната земя, за наследството на рода.

Зрелостта казва своята тежка дума. Равносметката в поезията на Тодорка, за всичко изминало, е неподправено искрена и на моменти болезнена. Но истинска!

Четеш стиховете и усещаш онова здраво начало, което дава живот и бди над него. Без многословие - ударно, отсечено, право в сърцето. Такава е нашата юбилярка - много не говори, но каже ли нещо, ще е на място.

Вярвам, че всеки, докоснал се до нейното творчество, ще намери частица от себе си там.

Попътен вятър на новия поетичен бисер на Тодорка!