Надежда Цветкова

превод: Иван Антонов

КРИЛЕТЕ НА ВДЪХНОВЕНИЕТО

Любов и вдъхновение - едно дихание -
възторг
и порив,
полет
и небесна светлина.
И с тайните си земното ни мироздание
на тези чувства няма право в нас.

О, носи сила любовта и вдъхновение -
как иначе ще припламне огънят у нас!…
Събужда жаждата за откровение
прозрението на магичната й власт.

И нищо друго не би могло да извиси ме
така високо, че да полетя.
Аз зная - най-високо Божието име е
и Бог единствен дарява ни крила.

Единствено любов и вдъхновение
създават във света безсмъртното творение.

ПОДАРЕНО

Не съм кълн, покълнал сред полето -
във звездата пътеводна вярвам аз.
Не по своя воля тук съм под небето,
не по своя воля ще си тръгна в някой час.
И душата ще се слее със пространството,
щом ръцете към небето аз издигна в миг,
в който на земята тя не ще намери постоянство,
а животът ту е питка медена , ту камшик.
И докоснала се тъй до мъдростта на битието,
и условността приела на съня,
аз разбирам: любовта не е под ключ в небето,
във Вселената навсякъде е тя.
Всичко е изпълнено от нея, всичко диша
на планетата единствено със любовта.
А на мен е подарено знанието свише:
под Луната, в тайни знаци за съдбата на света.