Марина Кабанова

превод: Иван Антонов

***

Разлива се среброто на нощта,
с теб се гледаме. Мълчим,
а в тишината лунна плуват твоите очи,
по устните застиват звуци. Тишина.
Среброто на неизказаните ни слова
мълчание от злато е във нашите сърца.
И сребърни огньове покрай нас горят,
където скрива ни зелената трева.