Херман Хесе

превод: Красимира Василева

ОТ ДЕТСТВОТО

Ти си моята далечна долина,
омагьосана, потънала в изгнание.
Но често свидни сенки от тази страна
ми помахват отгоре в беда и страдание.
Ти отваряш свойте светли очи на момиче
и тази кратка заблуда така ме увлича,
че потъвам обратно във теб.

О, тъмна врата,
тъмен час на смъртта,
приближи се, готов съм за излитане,
и от този живот в празнота
ще се върна у дома при мечтите си.

ДРЪЖ РЪКАТА МИ

Дръж ръката ми по залез,
когато светлината на деня изгасва
и тъмнината разгръща звездната завеса.

Дръж я здраво, когато не мога да издържам
да живея в този несъвършен свят.
Дръж ме за ръка
и ме отведи там, където времето не съществува.
Дръж ме здраво в този труден живот.

Дръж ме за ръка
в дните, когато се чувствам объркан.
Пей ми песента на звездите,
сладката приспивна песен на дишащите гласове.

Дръж ръката ми
и я дръж здраво, защото безоката
съдба може да ме отдалечи от теб …
Дръж ме за ръка и не ме пускай.
Никога.

ВСИЧКИ СМЪРТИ

С всички смърти вече съм умирал,
с всички смърти искам да умра отново,
смъртта на дървесината в дървото,
смъртта на камъка във планината,
смъртта на почвата във пясъка,
смъртта на листите във лятната трева
И с бедната и кървава човешка смърт.

Цвете искам да се родя отново,
дърво и трева искам да се родя отново,
риба и елен, птица и пеперуда.
И от всяка форма
ще ме разкъсва копнежът да изкача стъпалата
към последните страдания,
към страданията на човека.

О, треперещ, напрегнат лък,
когато гневният юмрук на копнежа
се стреми да сближи
двата полюса на живота!
Често и винаги отново
ще ме преследва от смъртта до раждането
пълният с болка път на формите,
този тъй прекрасен път!