Скиталец

превод: Красимир Георгиев

ОТ МОЩНИТЕ ВЪЛНИ ИЗХВЪРЛЕН

От мощните вълни изхвърлен, невредим
на бряг скалист самотно аз пристигам.
Морето като орган пей победен химн,
гърдите му високо се издигат.
Но в тиха тъмнина на мъртвия бездън,
където властно мрак простира зли обятия
и всичко е пленено, потопено в сън -
остават мойте братя!

Сънувам как те сред глъбинния покой
към светлина и към живот без дъх се влачат
и виждам гибелта им в непосилен бой,
стремя се към отечеството си и плача.
Гърмящият прибой довлече ме, с вой ням
душата ми пречупиха безброй проклятия.
Аз тук съм, но сърцето винаги е там -
при мойте братя!

——————————

ВОЛНАМИ МОЩНЫМИ Я ВЫБРОШЕН…

Волнами мощными я выброшен вперед.
На твердом берегу лежу я одиноко.
А море, как орган, победный гимн поет,
И грудь его вздымается высоко.
Но в мертвой глубине, где тихо и темно,
Где властно мрак простер тяжелые объятья,
Где все придавлено и в сон погружено, -
Мои остались братья!

И снится мне, что сквозь прозрачную струю
Я вижу, как они стремятся к свету, к жизни,
И вижу гибель их в отчаянном бою,
И плачу я, и рвусь к покинутой отчизне.
Гремучий вал морской примчал меня сюда,
Мне душу расколол и вызвал стон проклятья.
Мой ум на высоте, но сердце там всегда,
Где братья!