МОРЕТО СПИ ПРЕД МЕН
превод: Михаил Летов
МОРЕТО СПИ ПРЕД МЕН
Морето спи пред мен… На влажний бряг
Седя и чакам, с сълзи на очите.
За вятър бдя: да се простя навек
Не мога, с болките що тровят ми гърдите.
Безбрежний шир приветствува ме с свойта мощ,
А вятър няма ощ!
Готов е моят члун, платната веч плющат,
Край мене с шум унил разлива се вълната.
И вярата расте в душа ми тоя път,
А мисли, цял рояк, все бродят ми в главата.
Житейската вълна шуми в таз глуха нощ…
А вятър няма ощ!
——————-
сп. „Ново време”, г. 8, октомври 1904 г.
——————————
Я, КАЖИ МИ…
- Я, кажи ми ти, бездомник още млад,
от къде си? Как се казва твоя род?
Учен ли си, ил селяк си ти нерад?
Имаш ли сестри и братя, - де са те?
Разкажи ми, дружбата си с кой води?
Момък ли си, ил другарка веч си взел?
В полунощний час, при тебе кой ходи?
С кой ти замисъл престъпна си гласял?
- Аз ще кажа, чуйте, всичко, вий от мен:
Моят род старинен губи се в мъгла;
прадеди ми мряха в кървав бой - свещен,
а пък аз живея - тука за тегла…
Също волна птица, аз съм в тоя свят.
Братя и сестрици имам си при мен:
Несполука, Нужда… Вихър, Студ и Глад;
страстно любят брат си те до днешний ден.
А пък ме огледа мащеха-Съдба…
Тъй - сред бой и сълзи, здрав израстнах аз,
и, калих се дълго в кървава борба;
всичките науки зная в тоя час.
Неразделна, вярна имам си жена -
Черна Скръб, до гроба тя ще ме следи…
Тихо и безмълвно тя ще ме следи…
Тихо и безмълвно, винаги една,
тя се люто впива в моите гърди.
И с надеждни аз приятели живях:
с Гняв, Самотност, Зла Отплата и Тъга.
Сдругарих се, побратих се ази с тях,
имат здрава те, стоманена снага.
Черни мисли мен спохождаха рояк,
цели нощи съвещавах се аз с тях:
с тях аз само се разбирах в черний мрак,
с тях делата си престъпни аз гласях…
——————-
сп. „Ново време”, г. 8, ноември и декември 1904 г.
***
Спит море предо мной… А я на берегу
Сижу и жду, печальный и угрюмый.
Жду ветра я: расстаться не могу
С давно созревшею, взлелеянною думой.
Мне посылает даль безбрежная привет,
?А ветра нет и нет!
Готов уж мой челнок, готов и парус мой,
Волна житейская приходит и отходит.
И вера теплится в душе моей живой,
И мысли смелые не умолкая бродят.
Ленивая волна шумит на них в ответ…
?А ветра нет и нет!
1902
——————————
***
“Ты скажи-ка, оборванец молодой,
Кто ты родом? да откуда? как зовут?
Из ученых ты, крестьянин ли простой?
Есть ли братья, есть ли сестры, где живут?
Да еще скажи, с кем дружбу ты водил?
Холостой ли аль жену себе ты взял?
В час полночный кто, зачем к тебе ходил?
С кем ты вместе злое дело затевал?” -
“Я скажу вам, ничего не утаю:
Род старинный мой теряется во мгле,
Предки умерли в разбое да в бою,
А живу я - против неба на земле.
Вольной птицею зовут меня всегда.
Есть и братья, есть и сестры у меня:
Голод, Холод, Неудача и Нужда -
Любят брата все до нынешнего дня.
Воспитала меня мачеха - Судьба,
Я щелчками да ударами вскормлен,
А учила беспощадная Борьба;
Всем наукам я прекрасно обучен.
У меня ли есть и верная жена -
Неотвязная, зовут ее - Печаль:
Уж как ходит-то за мной везде она
Да впивается мне в сердце, словно сталь.
Есть надежные товарищи-друзья:
Гнев да Горе, Одиночество и Месть.
Подружился, побратался с ними я,
В них могучая, живая сила есть.
Думы черные слеталися ко мне,
По ночам советы с ними я держал.
С ними вместе совещался в тишине,
С ними вместе злое дело затевал…”
1901