Николай Дорошенко

превод: Дафинка Станева

Името на Шукшин изгрява в света така случайно, както имената на много други негови връстници, съставили ядрото на „селската”, а по-точно на руската литература от втората половина на XX век.

След като родният баща на Шукшин е репресиран, а вторият му баща загива във войната, не само учението в Москва, но дори авиотехникума в град Бийск бил за Шукшин невъзможен. Наложило се да изостави учението и да започне работа. Турбинният завод в Калуга, тракторният завод във Владимир, строежите на гара Щербинка и гара Голицино… След туй за почивка - служба във флота, където се открива възможност да прочете много книги и написва първите си разкази…

А след службата - нов опит да намери своето място под слънцето: постъпва на работа в училище за селски младежи в качеството на учител и директор, напуска, пак постъпва в техникума, напуска, става инструктор в райкома на партията, но перспективата да достигне високо обществено положение  там не му е по душа.

Така би си и изчезнал, както са изчезвали преди него по общежитията много други негови събратя, отчуждили се от селския свят, измъчвани от творческата искра.

А за да може все пак Шукшин да замине в далечната Москва и да постъпи във ВГИК, се налага майка му да продаде кравата. И след такава жертва - страшна за селския начин на живот - сякаш самото провидение хваща за ръка Шукшин и го повежда през живота.

Ето, някакъв човек вижда Шукшин, че спи на градската пейка (за него не достигнало място в общежитието), завел го в дома си, стоплил го. А после се оказало, че това е знаменитият режисьор Пирев. А във ВГИК го приемат не за това, че той, със своите ботуши, издържа изпитите блестящо, а затова, че знаменитият и всесилен Ром изведнъж почувствал в него особения характер… Да, империята била още жива и съдбите на хората можело да зависят от такива като Пирев и Ром.

Но не било така просто в тази империя за наистина живата душа на Шукшин!

Москва разширявала кръгозора на пришълеца от Сростки. Москва показвала, че  на съветската империя са нужни макар и живи, не толкова живи души. Че правдата и честта са нравствени само на външен вид. Че в това време, когато сам Шукшин заради търсенето на човеколюбивата правда, позволил на майка си да се лиши от кърмилницата-крава, арбатските дечица вече се били шмугнали във всички дупки, вече се приготвяли за бъдещата „приватизация”…

За самотността на Шукшин, станал скоро знаменит - разказва Василий Белов в своите спомени. Например, вървят си те през гората в Тимониха на Белов и, възползвайки се от това, че никой освен птиците, не ги слуша, водели своята беседа,  изпълнена с мъка…

Именно при усещането за тази несретност се появява най-пророческото произведение в руската литература на XX век - шукшиновата приказка „Преди трети петли”.

И колко надежда има у шукшиновия  Иван Глупака: ето, ще постави той печат на справката за това, че е умен и ще се появи накрая правото му да заеме законното си място наред с другите.

Самият Шукшин, извличайки тази справка за всички хора с чисти души, на всички наши Ивановци, към четиридесет и пет години се претовари и умря.

И ето: вече четвърт век дяволите управляват нашия манастир без маски, демонстрирайки откровено своите рога и копита по всички държавни телевизионни канали. И битката на Атамана със Змея Горянин, на която Шукшин така се надяваше в своята приказка, беше изгубена през 91-ва и 93-та година.

Е, най-страдащото руско сърце, шукшиновото сърце, не изпита може би тази най-непоносима болка - да види родната Държава, алчно изяждана от дяволите. Но изяждана вече не в приказка…

Човеколюбивият и жертвен шукшинов тип  руски писател в днешния ден се оказа изхвърлен край пътя на живота.

Дори майката на новия Шукшин да продадеше не само кравата, но и къщата, дори нов Пирев да го приютеше  през нощта, а новият Ром да му дадеше възможност да получи образование - нечистата сила, завладяла Русия, нямаше да позволи той да бъде чут от целия народ.

И руската литература днес нямаше да се издава някак си само в тези страни, където културното пространство все още не се контролира от информационната индустрия на вашингтонския обком.

И ако в самата Русия в памет на Шукшин в планината Пикет все още се събират хиляди хора, то е защото 90% от руснаците стремително намаляващи на брой, чакат и чакат спасителното кукуригане на третите петли. Чакат и чакат. Макар вече всички срокове да са минали.

——————————

Текстът е публикуван през юли 2019 г. в бр.13-14 на вестник “Российский писатель” по повод 80-та годишнина от рождението на В. Шукшин.