ЗА ДВЕ ЗНАЧИМИ КНИГИ НА БЛАГОВЕСТА КАСАБОВА

Иван Д. Христов

Благовеста Касабова - „Споделено”, Изд. „Българска книжница”, София, 2019 и „В кадър”, Изд. „Захари Стоянов”, София, 2019.

Благовеста Касабова е виден литературен критик, литературовед, литературен историк и изтъкнат публицист. Тя е автор на почти двадесет книги, сред които: „Калина Малина”, „Дълг и слава”, „Първообраз на света”, „Богородица на свободата” / за Баба Тонка Обретенова/, „Ръми в душата ми” /за Мара Белчева/, „Чудотворката” /за Фани Попова - Мутафова/, „Минало - неотминало”, „Обич за обич” /литературна анкета с Евтим Евтимов/ и други. Нейните „Вечери на кръста” от едно название - литературни срещи и представяни от нея изявени български писатели и поети в читалище „Пенчо Славейков” - София, са издадени в последствие в отделни критични книги.
През настоящата 2019 година Касабова поднесе на читателите две от най-значимите си книги „Споделено” на Издателство „Българска книжница” и „В кадър” на Издателство „Захари Стоянов”.
Колко точно, само с две думи: „име и характер”, Пенчо Чернаев характеризира Благовеста Касабова. Нейното богато литературно - критическо наследство, достойни постъпки, литературни битки и смела гражданска позиция, напълно потвърждават определението на почтения литературен критик.
Авторката има откровено виждане за литературно - творческия процес у нас, не пести негативните проявления, независимо от имена и авторитети. За нея творческата и нравствена същност на твореца са неделими. Литературно - критичното и публицистично творчество и двете й нови книги, я разкриват пред нас като ерудиран и честен автор, който не се бои да казва истината. В тях отново проличава умение й да разкрива в детайли литературните факти и явления. Задълбочените анализи и разговори с български творци, изисканият словесен изказ, гражданската позиция, с която се противопоставя на негативните процеси в литературата и днешното ни общество, говорят за нейната загриженост за състоянието и проблемите на днешния обществен и литературен живот.
Според Благовеста Касабова „в такива моменти литературата е призвана да възпитава чувствата и да бъде морален пример, да води към доброто и красивото”.
Книгата „Споделено”, включва 27 интервюта с видни български писатели, сред които Евтим Евтимов, Николай Петев, Здравко Чолаков, Дончо Цончев, Божидар Божилов, Никола Радев, Боян Ангелов и други, както и с композитора Тончо Русев, художника Евгений Босяцки и издателя Йордан Антов.

Авторката споделя, че „повечето разговори са публикувани във вестник „Новият пулс” през годините 2005 - 2013. Няколко от интервюираните творци не са вече между живите, но споделеното в разговорите оставя ярки следи в националното ни литературно и културно наследство. Останалите живи автори продължават активното си творческо участие в процесите, съпътстващи духовният живот у нас, обогатявайки го с творческите си постижения”.
Благовеста Касабова осъзнава факта, че в такива тежки социално - икономически времена на упадък на духовни ценности и национална идентичност, мнението и позицията на видни творци на словото и изкуството е жизнено важно за нашето бъдещо развитие.
Завидно е умението на авторката така да зададе въпросите към интервюиращите, че да насочи разговора към най-актуални литературни и обществено значими теми. Изтъкнатата литературна критичка притежава добра интуиция. Умее да отстоява здрави нравствено - естетически позиции и принципи, да е честна, обективна и безпристрастна в оценките си. Ето някои от заглавията на интервютата й, които красноречиво говорят за болезнената чувствителност и загриженост на авторката за състоянието на съвременния литературен живот: „Българската литература е най-тревожната ни задача днес”, „Жива е българската литература”, „Писателят не може да е с гръб към политиката” и други. А заглавието на интервюто „В сърцето ми е България” можем напълно да отнесем към самата нея. Тези думи прекрасно разкриват същността на Благовеста Касабова като човек, творец и гражданин.
„Споделено” е много навременно, полезно и увлекателно четиво , не само за хора, които се занимават с изследователска дейност в областта литературата и изкуството, но и всеки ценител на българската словесност и изкуство.
Още на времето с книгата си „Другата страна на медала” Благовеста Касабова разбуни писателската гилдия. И в новата си книга „В кадър”, позовавайки се на безспорни литературни и исторически факти, тя прави нов прочит на отдавна утвърдени литературни имена и авторитети. Книгата не случайно носи подзаглавие „Размисли за автори и книги, за празнодумство и словоблудството”. Тя се състои от три тематични части: „Критика”, „Публицистика” и „Интервюта”. За книгата литературния критик Георги Н. Николов казва: „Тя е громяща, градивна, оптимистична и обществено значима книга, отдавна чакана като глътка жива вода”.

Авторката ни насочва към постижения и несполуки в областта на литературата, спира се на творчеството на български поети и писатели, които са успели да я провокират, било с високото си творческо майсторство, било с недостойни за твореца прояви. Запомнящи са нейните статии - полемики: „Защо Розалия Ликова не изплюе камъчето”, „Тенденционно, манипулативно, безотговорно”, „За „непознатите” писатели и литературни насекоми”, „Диктатът на нищото”, „Мир на съвестта му”, „Прочетено отново” и други
Благовеста Касабова е родолюбец, защитник на българското, градивното и стойностното в нашата литература. Борец срещу нихилизма, нагаждачеството и чуждопоклонничеството. Тя откровено споделя: „Мога да простя много неща, да помъча да разбера човека, да простя обиди, но безпардонното бездарие не мога да понасям. Ще воювам с него, докато имам сили и дни занапред”.
Поведението на някои псевдодемократи, манипулатори, бездарни писатели, професори, безотговорни издатели и журналисти в някои печатни и електронни медии, както сполучливо ги нарича авторката - „литературни насекоми”, предизвикват нейното остро саркастично слово да бие тревога към всички, за които не е безразлично бъдещето на страната ни. Към такива „телевизионни калинки” и „литературни насекоми”, скъпо платени от своите господари, авторката е безпощадно саркастична: „Живуркайки в собствените си гьолчета, въобразявайки си, че порят водите на океана, нямат никаква представа, какво се твори извън гьолчето”.
Касабова е критик - боец. Тя назовава нещата „право куме в очи” - обективно, честно, директно: „Безпътие или национален нихилизъм”, „О, неразумна българко”, „Класиката е свещена” и други. Бори се за утвърждаване на българското самосъзнание и чист български език.
В есето „За писателя и прехода” Касабова с болка споделя: „След промените през „прехода”, не се появи нито едно значимо име, нито едно високостойностно произведение.. И се разбра, че слугуваш ли, независимо на кой и какъв господар, не може да бъдеш истински творец. Освен талант, който е от Господ Бог, писателят трябва да има и морал и съвест, и гражданска позиция”.
Двете книги „Споделено” и „В кадър” са ценен принос в съвременната българска литература. Те потвърждават, че въпреки повратностите на времето, неолибералните литературни фалшификации и митогилизации, истинската критика все още не е отмряла и е на път да възвърне своята обективност и висок естетически критерии.
Чрез тях Благовеста Касабова отправя ясни послания към всички нас - да дадем отпор на бездуховността и нравствения разпад, и потърсим отново нашите позабравени родови и национални ценности, които са били и ще бъдат нашата духовна опора и за в бъдеще.