НАПАДЕНИЕ
Овците отдавна се бяха прибрали и лежаха на открито търло в нивата. В единия й край, до височък слог, пращаше голям овчрски огън. Пламъците му осветляваха близките овци и припламваха в очите им, както и на сивия пръч. Той се бе излегнал на слога срещу огъня и спокойно преживяше.
А отгоре над мирното стадо, над спящата гора, се простираше благо, безбрежно небе, накичено с хиляди трептящи звездички.
Овчарят бай Начо се суетеше около огъня, изул едина крак като държеше цървула в ръцете си, готвейки се да го кърпи. Наблизо зад него стоеше едно старо коренище от слива, довлечено отнякъде и оставено тука да гние. За него бе вързана със синджир една кучка с бодове на шията, която не даваше да се мине около нея.
Не можах да разбера защо овчарят държеше тая кучка вързана, с двете други кучета бяха свободни. Канех се да го попитам за това, но в тоя миг се случи нещо, което ме
накара да го забравя, но което ми обясни всичко.
В тоя миг, в отсрещната кория, в нощната тишина изпървом се надигна един странен звук, като из някаква дълбочина, който все повече се усилваше, докато се обърна в страшен вой от 50 гърла…
Това бе глутница вълци!…
Пет или десет бяха, но корията подземаше тоя вой и го предаваше на урви и долове в стократен размер. Кучетата още в началото залаяха на диво и се понесоха в посока на корията, а овците настанаха настръхнали.
Щом кучетата тръгнаха с лай към корията, овчарят остави цървула и се спусна към коренището за кучката, която лаеше до скъсване. Той откачи синджира и го взе в ръцете си.
- Стой ти тука при огъня! - извика ми овчарят и изчезна с кучката точно в противната посока, към близката гора.
А в същото това време цялото стадо се юрна като обезумяло към огъня и ме заобиколи, сбрано и набито в куп. То потупваше с крака, озъртайки се на всички страни и готово бе да пръхне и се запилее нанякъде.
В тия 5 или 10 минути не зная какво ставаше. Изглеждаше, че кучетата са прогонили глутницата, ето и овчарят се появи, водещ кучката.
- Свършихме добра работа, Павлович - каза овчарят. - Удушихме един вълк, но отиде една коза. Аз знаех, че така ще стане. Глутницата се разделя на две: едната половина помамва кучетата след себе, а другата пък напада. Също както и човеците. Тоя път бе само един вълк и отделил една коза. Пуснах кучката, тя с два скока го настигна, впи се в шията му и не го остави, докато не го сложи мъртъв.
- А къде е вълкът?
- Оставих го в един трап. Утре ще го одера, но сега трябва да заколя козата.
- Но защо ще я колиш?
- Защото е разпрана. Червата й се влачат и тумбака й е разпран. Вълчешка работа: разпори я да изпаднат вътрешностите й, влачи я през драки и храсталаци, докато изпадне всичко и след това я хвърля на плещите си и бяга. Ти не знаеш ли това?
- Отгде ще го знам. Сега пръв път чувам.
- Поовчарувай само една година в планината и ще разбереш много нещо - отговори овчарят.
—————————–
в. „Поточе”, бр. 5, 1933-1934 г.
