СТАРЕЦ И ГЪЛЪБИ
превод: Люлин Занов
СТАРЕЦ И ГЪЛЪБИ
Със смешна шапка, весели очички,
с усмивка своя детска на лице,
до порта старец ронеше трошички
и пълни с радост всякое сърце.
До него те във кръг се суетяха,
кълвяха бързо, биеха с крила
и хората не бързаха, следяха
как старецът редеше там слова.
Усетил ни навярно, той притихна,
огледа, даде хляб с поклон дълбок.
Защо са думи? Просто се усмихна.
Той - стар и смешен, даде ни урок!
ОЧИ В ОЧИ
Очи в очи. И сплетени ресници -
те могат всичко да предскажат,
че белите до вчера страници
са длъжни много да разкажат.
Очи в очи. Ненужни са слова -
за двата дни са бързо остарели,
два дни раздяла - свърнеш ли глава,
проточили се сякаш две недели.
Очи в очи. Векът - полузакрит,
забележим, но и краткотраен.
Очите ти във бяг тъй упорит…
Целувам те сега полузамаян.
СЕРГЕЙ ЕСЕНИН
Като селски поет той е в спомен,
в градовете пък - пръв хулиган.
И до днес - след прощалния „Помен”,
носи прякора си - „Шарлатан”!
Но измислици празни лелеят
в тихи жалби сред таз равнина.
Удивително е как живеят
стиховете в душа не една…
За рязанския си живот волен
в много песни ни пееше той.
И узнали навред - своеволен,
припознаха го всички за свой.
О, не ще се роди това слово:
„Не грусти и не печаль бровей!”.
Да умира поет не е ново,
но е ново в стиха да живей!
