Ъптон Синклер

превод: Гео Милев

Лежащ извън вълните на съня,
през цяла нощ аз слушах водний плясък
и биенето на едно стоманено сърце.

В старинни времена моряците
очакваха попътен вятър; днес
обаче пътят е определен,
вълните - подчинени; днес човека
говори: „Искам да отплувам - там!”

И ето аз съм блуден и загубен
сред сънища, които ме лелеят,
сред сънища за бъдещето време,
когато - из безпътства и раздори
човека ще въстане и ще сложи
закона си над всичко в тоя свят.

И ще живее, без да страда вече,
безволен случай и злочеста плячка
на слепи сили; дивите гиганти
в природата ще паднат покорени -
смерч, буря и светкавица не ще са
невярна гавра и опустошение,
а - в служба на човешката душа.