ПОСМЪРТНО ЕХО

Александър Божинов

Недей плака, когато звън,
черковен, тъжен звън забие;
когато видиш нанавън,
на смърт че орляк чер се вие.

И всред кръгът дружинен сал
един ме мене тамо няма -
отритнат, столът ми остал
и чашата ми празна, няма -

седни при тях тогаз. Прикрий
тъги, и буйний смях кат екне,
вземи таз чаша, пий и пий -
да видиш как ще ти олекне…

——————————

Българска антология, 1910 г.