Александър Гочев

Както и всяка друга професия, и тази на русофоба трябва да отговаря на най-основното изискване за всяка професия - тя трябва да дава възможност да се припечелва, за да може даден индивид да просъществува поне на физиологично ниво.

Още една специфика е свързана с думите професия и професионализъм. В това направление винаги може да се очертае високо интелектуален слой, чиято експертиза почива на солидна научна основа.

С русофобията ситуацията е по-особена. От най-висока академична гледна точка в този случай едва ли е възможно да се намери научна обосновка за русофобията точно както е невъзможно да се намери и научно обоснован европофоб или западофоб по простата причина, че научният анализ на на феномена в целия му спектър почти веднага ще опре до научно оправдание за нацизма, расизма и подобните им.

Извън академичната сфера веднага се натъкваме на най-перспективната по мащабите си област, тази на пропагандата и информацията. Перспективата за кариера на русофоби извън информационно-пропагандния бизнес е доста обезкуражаваща главно поради пренебрежимите мащаби.

Областта на политиката можем да изключим поради комплицираност, свързана с налагащата се честа смяна на позиция и принадлежност (популярният термин тука е пребоядисване), която може да доведе до неприятни осцилации русофоб-русофил-русофоб, в зависимост от фазата на предизборната борба, главната и единствена цел на която е известна на всички - успешно преизбиране.

В информационно-пропагандния сектор най-грубо могат да се очертаят два ешелона, направляващ и изпълнителен. Последният има най-масов, армейски характер и може безпогрешно да се идентифицира по иманентния полъх на генетичен хунвейбино-джендърмейски кретенизъм.

Най-интересният въпрос, свързан с професията русофоб е следният: кой е източникът,  който осигурява постоянно и мащабно заплащане. Или, кой е дотолкова заинтересуван от русофобията, че да е готов за плаща редовно и щедро за нея.

Ключ за отговор на този последен въпрос е гледната точка, според която войната, която Западът започва веднага след 9 май 1945 срещу СССР, не е преставала и за момент и до ден днешен с едно малко уточнение: след 1989 Русия  замества СССР.

Да видим, че тази гледна точка е действително рационална може да ни помогне една забележка на Збигнев Бжежински.  На въпроса на журналист как се е борил срещу комунизма той го съветва да не заблуждава себе си и другите - не става въпрос за борба срещу комунизма, борбата е срещу Русия. Против нейната историческа роля, против хилядолетния модел на руската история, против руския дух. (Андрей Фурсов, О Бжезинском  https://www.youtube.com/watch?v=qKT0XJAo-3I).

Средствата, с които се води тази война се определят от това кои точно средства може или е можел да си позволи Западът в конфронтацията с Русия/СССР.

По принцип всички средства са позволени (оттук и днешното понятие хибридна война), но се преценява дали някои от тях няма да са катостофални за нападащия.

Днес, например, е ясно на всеки мислещ човек от улицата, че е самоубийствено да се започнат мащабни военни действия срещу Русия, даже с конвенционални оръжия, защото почти веднага може да последва ответен ядрен удар с последствия на първо място за командните центрове на нападателя, възможност подтвърдена най-официално от най-високо ниво.

Постоянните консултации между американски и руски командни центрове в Сирия за избягване даже на инцидентни единични жертви и от двете страни само подтвъждават колко критично-нервозна е ситуацията даже при минимално използване на конвенционалните военни методи един срещу друг, директно или индиректно.

Ясно е, че за предпочитане са всякакви други средства, чийто спектър е практически неограничен, а конкретният избор се прави в зависимост от благоприятна конюнктура.

Най-безопасна от гледна точка на критични ядрени инфекции е информационната война. Стратегическа цел на информационната война срещу Русия днес е да се втълпи на потребителя на информацията, че става въпрос за един изключително коварен и вездесъщ враг, срещу който единственото спасение е мигновена реакция, която изключва всякакво мислене - последното критично забавя ефективността на защитата.

Създаването на такъв един мигновен (първосигнален) защитен рефлекс у западния човек, у полузападния и у максимално възможен брой руски граждани е и стратегическата цел на информационната война. Това са и редовите воини на тази информационна армия, която няма де е никаква армия без военна дисциплина т.е. ако не е способна да изпълнява дословно и без колебание заповеди по командната линия.

Накратко, гони се нивото на рефлекторен конформизъм.

Важна е и дълбоко моралната позиция, избрана от Запада - той играе ролята на цивилизатор и просветител с последствието, че ако превъзпитаваните “варвари” отказват да се превъзпитат, то те трябва да бъдат наказвани.

По тази позиция не се допускат нито съмнения, нито спорове.

Чиста проба лицемерно и агресивно мисионерство. От такава една постановка веднага следва, че не може и дума да става за идеологическа борба Запад-Незапад на каквото и да е по-извисено интелектуално ниво, изключвайки напълно фундаменталени аспекти  по простата причина, че с морално по-низшите автоматично се изключва всякаква сериозна дискусия.

Това, което става все по-очевидно с всеки изминат ден, с опитите да се поставят под контрол социалните интернет мрежи, е неотклонният стремеж на Запада за изкореняване на какъвто и да е интелектуален суверенитет на индивида, на искрения му стремеж към съдържателно мислене и независимост на действията.

Не трябва да се забравя и добре финансираната дейност на всички възможни локални и  международни нива на леката и тежка джендърмерия, за която няма никакви проблеми чрез най-елементарни лингвистични гимнастики да заклейми в изключително благосклонно настроените медии дейността на който и да е индивид като хейтърска, враждебна или социално опасна с непредсказуеми последствия за потърпевшия.

Тази “мисионерска” дейност на Запада в най-чист вид  и с пълен размах бе демонстрирана на практика веднага след разпадането на СССР, където неговите идеолози и експерти бяха посрещани с почести на всички нива на държавно управление от възможно най-прилежни ученици.

За обяснението на този феномен можем да привлечем мнението на Александър Зиновиев, който в книгата си “Руската трагедия” окачествява руското интелектуално поле през този период като “идеологическа помийна яма”.

От тази гледна точка няма какво да ни учудва, че комплементарната западна идеология не вижда необходимост да работи на някакво по-високо интелектуално ниво и че няма нужда да се съобразява с нищо друго, освен  с интересите на глобалната пазарна олигархия, без да се вълнува и най-малко от проблемита на човечеството локално и като цяло.

Такова “помийно” комплементарно състояние и на двете идеологии може да се подкрепи от следните факти: пълен разгром на третата икономика в света, тази на СССР, с пълното съдействие на послушните ученици от една страна и с абсолютно фантастично-анекдотични подходи на западната идеология в информационната война  и тогава, и днес.

Два “западни” примера, един от по-далечно минало и друг отпреди няколко месеца.

Преди около 40 години, във връзка с празнуването на 9 май в СССР, „Гласът на Америка” решава да потърси индикации за съществуване на дисидентки групи по времето на Сталин. Може да сте слушали военната  песен “Дорожка фронтовая (Песенка фронтового шофера)” в изпълнение на Марк Бернес. В припева е и намерена индикацията, за която става дума:

Эх, путь-дорожка фронтовая!

Не страшна нам бомбежка любая,

А помирать нам рановато -

Есть у нас еще дома дела.

“Какие дела?” ще попитате. Много просто, според „Гласът на Америка”, не е време да се умира на фронта, след като ни чака такава важна работа след войната като организиране на опозиционна група за сваляне на комунистическия режим на Сталин.

Пример номер две от 29 май, 2019:  Русофобска молекулна фантастика. (https://edition.cnn.com/2019/05/29/politics/doe-freedom-gas-natural-gas/index.html).

Официално лице от най-висок ранг на Департамента по енергетика на САЩ рекламира втечнения американски газ като “газ на свободата” тъй като носи “молекулите на Американската свобода”,  готови за експорт по целия свят.

Този два примера показват не само интелектуалните низини на практическата русофобска пропаганда, но и са доказателство, че за професията русофоб се открива най-светло бъдеще с добре платена работа за интелекти от всякакъв калибър.

Което никак не е маловажно при нивото на днешното образование у нас, например. Даже ако сте неграмотен, има решение на проблема - влизате в университета, където се предлагат необходимите ограмотителни курсове. Вот такие дела!

Тук е мястото да се направи разлика между русофобски чувства у граждани от други страни и провеждане на открита русофобска политика на държавно и интернационално ниво, което днес е и главното направление на западната информационна война срещу Русия.

Най-чиста проба официална русофобска политика, например, се демонстрира от  абсолютно хармоничното хорово изпълнение на официалните медии на Великобритания и на САЩ, ненарушавано от каквито и да са алтернативни мнения.

Например, ако частно лице направи статистически приемливо допитване за личните чувства на случйно избрани английски или американски граждани към Русия, нито една от споменатите официални медии не би публикувала резултатите поради неминуеми отклонения от установката, че реалността е практически 100% русофбска,  включая лични чувства.

Претенциите и надеждите на рафинираната официална русофобска политика на медиите са следните:

(1) Предоставяне на неоспорими факти за прегрешенията на Русия срещу цялото прогресивно човечество; (2) Предлагане на съпътстващи професионални коментари,  отразяващи най-коректно и личното отношение на обикновения гражданин, който редовно преди да си легне поглежда под кревата дали няма скрити руснаци; (3) Очакването, че всеки руснак, периодично, да кажем след третия стакан водка, най-горчиво би заявявал  “Нас никой не ни обича!”, т.е., посята е морална паника у коварния руския враг на “молекулно” ниво и, следователно, свалянето на Путин е само въпрос на време.

Ето някои главни направления на информационната война, които биха намерили централно място във всеки русофобски наръчник като не е лошо да се има предвид следната специфика: има разлика между манипулация и анализ, а има и манипулация, маскирана като анализ.

Когато се говори за съветската социалистическо-комунистическа система веднага се отбелязват главните й прегрешения, репресиите с милиони загинали в лагерите, и се говори само за тях, без да се споменава и дума за главните и социални характеристики като  алтернативни и даже противоположни  на тези на капиталистическата система.

По аналогия, ако се говори за християнството трябва да се фокусираме само и единствено на инквизицията и дума да не обелваме за други негови характеристики и практики, които го правят и днес световна религия.

А ето и десетте “божи” заповеди за русофоба, формулирани от най-висок амвон, от Keir Giles, старши консултант при  Chatham House, британски тинктанк получаващ финансиране от Foreign Commonwealth Office (FCO),  британското министерство на отбраната, британската армия, от американското посолство и от производители на оръжие, чийто списък е много впечатляващ.

1. Ако западният човек не може да види смисъл в действията на Русия, това не означава, че те нямат смисъл за руснаците - те имат други разбирания за история, география, социална политика и междудържавни отношения.

2. Убедеността, с която се представя дадена руска гледна точка, не означава, че тя е правилна и не може да има извинение за действия, които Западът намира за отблъскващи.

3. Руското поведение е до такава степен генетично мистериозно и безмислено, че е абсолютно необходимо да се очакват парадокси и противоречия, а не ясни и рационални обяснения, каквито имат смисъл за нормални неруски хора.

4. Русия  използва заплахи и неискрено възмущение, за да получи изгодна позиция при преговори. (Има се предвид, че западните политици никога не използват заплахи, например, да заличат от лицето на земята други държави, не ги нападат, не организират военни преврати и не прилагат икономически санкции.)

5. Руските вярвания и императиви са винаги проблем независимо кой е президент на Русия.

6. Русия е по начало ужасна страна, но винаги може да се очаква и по-лошо, като политическа промяна не е задължително да води до подобрение.

7. Русия е фундаментално безчестна и не трябва да се очаква, че ще чувства срам от това, че е една назадничава и варварска страна, която не се интересува от т. нар. репутация. Обяснимо, тъй като ценностите и стандартите са създадени някъде другаде.

8. Русия няма добра страна т.е. безмислено е да се надяваме на такава. Тя счита компромиса и сътрудничеството като нещо неестествено и дълбоко подозрително, освен ако не са свързани с видима и моментална печалба за държавата или нейните лидери.

9. Обща позиция с Русия не може да бъде намерена, защото всичко руско е напълно несъвместимо със западните критерии и подходи.

10. Всяко намаляване на напрежението между Русия и Запада е еквивалентно на предателство. Русия не търси мирни отношения с останалия свят. Няма избор между война или мир с Русия - война и враждебност са единствените състояния в нейната история, а лъжа и измама са основите на живота там.

Духът на горните “божи” заповеди си остава непроменен и в международен мащаб.

Днес се вижда и с просто око, че Европейският съюз е в криза поради центробежни вътрешни сили с тревожно засилване на влиянието на националисти (наричани неонацисти)  и т. нар. популисти.

Формално, политици или партии са дамгосвани като популисти или популистки, ако искат да се харесат на народа с действията си и главно с речите си за промени в посока на неговите желания и виждания.

Най-куриозното е, че по принцип такова дамгосване не може да има място в една демократична държава, чийто двигател на политическо развитие се предполага да е самият демос, с идеите си и действията си.

Скритото кредо на обвинителите на популизма е, че народът не е в състояние сам да формулира проблемите си и особено начините за тяхното практическо решение, нещо което съвсем не може да се каже открито при претенции за демократичност.

Ето защо се използва най-елементарен идеологически прийом - само намеци с възмутено-презрителен тон и лепене на скандални епитети, при което се изключва напълно необходимостта да се привеждат факти и доказателства, тъй като “всичко и без това е съвсем очевидно за всички”.

Най-потентният ход срещу увеличаващите се центробежни сили в ЕС е по същество тривиален  по стара и изпитана рецепта: призив за обединение поради наличието на коварен и могъщ външен враг в лицето на Русия, срещу който защитата на всяка страна поединично е чиста проба самоубийство.

Резултатът, обаче, за съжаление и както практиката показва, много силно зависи от факта дали врагът е реален или измислен.

Все пак трябва да се отбележи, че по принцип, Западът наистина има известно основание да възприема Русия като заплаха. От негова гледна точка и за негова  най-голяма изненада разпадането на СССР, повлякло рухването на съветската икономика и тотално деморализиране на армията, съвсем не може да се свърже логично с възраждането на Русия през последното десетилетие като нова световна сила, особено военна.

Феномен, абсолютно необясним и по-тази причина плашещ, особено като се има предвид доказаната там липса на т. нар. западни ценности, по канона задължителни за даже минимален  прогрес.

Западът не бе и все още не е в състояние напълно да приеме, че Русия може да се вдигне на крака след нокаута на 1990-те години, очаквайки пълно самопризнание, че е победена плюс всички полагащи се атрибути на това незавидно състояние.

Трябва да се отбележи, че това не е единичен случай на невероятно бързо възстановяване след тотална разруха, а трети поред през последните 100-ина години. Първият започва с февруарската революция през 1917, а вторият на 22 юни 1941. В това отношение може да се говори за уникалност.

Очевидно е, че възраждането на гордостта и самочувствието на една нация от дъното на 1990-те години е невъзможно без наличието на фундаментални национални достойнства (по западному - ценности, от цена), които явно имат незападен характер т.е. генетично чужди нему.

Става дума за национален “чип”, който изглежда не само икономически, но и духовно резистентен. А това е наистина плашещо. Оттук и  зова за обединение на целия Запад срещу общия враг. От историята примери бол: без такъв един потентен и мистериозен враг отделните държави ще се изпокарат и …  разпад на Европейския СССР.

Разбираемо.

Един по-фундаментален идеологически подход е да се формулират прецизно споменатите “руски достойнства”, да се дискредитират и на тази основа да се индуцира политическа непълноценност у този страшен враг на цялото прогресивно човечество.

Не е лошо обаче да се напомни, че едно от “достойнствата”. на който и да е народ е т.нар. собствено достойнство - само ако уважаваш себе, можеш да спечелиш уважението на другите.

Не става въпрос за любов, обич, омраза или за страх - става въпрос за уважение, което е там и при всички тези случаи. Главната заслуга на Путин е може би тази, че успя да възвърне достойнството на нацията при влизането в новия 21 век.

Възможно най-погрешната стратегия срещу официална русофобска политика на държавно ниво е да се правят усилия да се харесаш на “мисионера”, за да му покажеш колко си сериозен в намерението си да се поправиш, за да те приемат в редовете на цялото прогресивно човечество.

Неизбежните изводи от руска страна обаче са направени от доста време насам, един от които е по психологическата координата - де се спре посипването на главата с пепел.

Знае се от практика, че при това действие зрението силно се ограничава. На първо място не могат ясно да се видят интересите на собствената страна, да не говорим за национален проект за бъдещето.

Западът, и по специално САЩ, профука напълно уникалната възможност, която му се предостави от СССР и Русия през 90-те години на миналия век: мисионерите бяха посрещани с най-големи почести там и тогава дори и от най-изявените им критици днес, очаквайки да им се помогне да тръгнат по нов път към по-светло бъдеще, водени от доказан световен лидер, действащ по необходимост или поне както се полага от най-високи морални принципи.

За най-голяма изненада, поради друг един иманентен принцип, а именно “печалбата преди всичко”, световният лидер показа професионални похвати на ловък уличен търгаш, готов да отмъкне на безценица каквото му попадне.

В резултат - пълен разгром на третата икономика в света и необратима загуба на морална позиция.

Една нова специфика на вируса на русофобията е, че започва да се разпространява малко нещо неконтролируемо като не може да се изключи коварната възможност всепризнат и доказан на практика русофоб от най-висок калибър да бъде обвинен за агент на Путин.

Сенаторът републиканец Линдси Грам е наречен “Линдси Ленинградският” и в медиите е докаран в униформа на руски офицер. Подобно, “Митч Mосковският” е прозвището на лидера на републиканското мнозинство в сената с полагащото му се зимно военно облекло, а MSNBC твърди, че Борис Джонсън е човек на Путин.

Тези примери показват, че на високи нива професията русофоб крие опасности, но пък се оказва търсена не само в информационната война срещу Русия, но и в политически кухненски разправии между западни политически партии, а и в рамките на ЕС.

Накрая просто сме принудени да резюмираме следното:

РУСОФОБИЯТА Е ПЕРМАНЕНТНО МОДНА И ИЗГОДНА ПРОФЕСИЯ С ДЪЛГОСРОЧНИ ПЕРСПЕКТИВИ  И С НЕСЪМНЕНИ ПОЛЗИ. ДЕРЗАЙТЕ!