Лозан Такев

Малкият екран станал голям… Кога се извъртяха 60 години пред очите ни? И сега една кръгла годишнина бележи празнично своя рожден ден. Често вечер заставаме пред екрана да споделим радостта, че сме съвременници на времето, което ни връща в миналото, в миналия век, във времето, което някои сега наричат доста непредпазливо и нагло престъпно …

Признавам, че бележките са предварителни и моля за извинение, ако упрекът ми е излишно презастраховане, защото не допускам, че екипът, който подготвя предаванията, не е предвидил акцентите, които междувременно се налагат предупредително от вече гледаните десетина издания…

Все пак телевизията, навършила 60 години не почва и не свършва с кака Лили и кака Лара, и едва ли гръбнакът й са само Любо Киров, Латинка Петрова, дори Маргарита Хранова, Данчето Христова и Шкумбата, срещу които нямам никакви възражения за приноса и мястото им, но като цяло ми се струва, че доста олеква влиянието и значимостта на появата на телевизионните години без едни други лица и имена…

Извинете, в едно интервю при Георги Любенов дори чух, че едва ли не детските предавания, особено „Милион и едно желания” са измислени от редактора Любомир Кънчев. Лили Вучкова, приела се за „пионерката” на детската редакция оповести, без никакво притеснение, че съпругът й е подготвил цялостната концепция за детските забавни, спортни и образователни програми. Можеше спокойно да прибави, че Кънчев е измислил дори и телевизията…

А по щатното разписание на главна редакция „Детски и младежки предавания” бяха 55 редактори. С детските заглавия са свързани и Димитър Михайлов, Димитър Димитров, Гълъбина Остоич, Кирил Писарски, Румен Николов, Правда Далекова, Ралица Филипова, Петя Йорданова, Светла Негенцова, Виолета Илиева, Румен Шомов, Севдалин Генов, Тони Бакалова, Марина Росенова, Нушка Григорова, Георги Милошев, мога да прибавя поне още десетина други и чак тогава ще спомена и името на редактора „основоположник” на детските предавания Любомир Кънчев… Но да не издребняваме поради празничния повод.

Ето затова тук искам да спомена няколко знакови имена, които няма как да спестим и забравим, няма как да заобиколим, когато връщаме лентата на отминалото време.
60-те години на малкия екран даде много големи имена и те няма как да не бъдат припомнени ако не с картина, поне само с добра дума…

Не си представям, че в летописа на Българската национална телевизия ще неглижираме или направо ще зачеркнем присъствието на Кеворк Кеворкян, на Дмитирий Иванов, на Николай Колев-Мичмана, на Людмил Неделчев, на Вера Маринова, на Бригита Чолакова, Таня Димитрова, на Надето Дженева.

Как ще говорим и ще показваме кадри, сюжети, теми и картинки от двата века без Димитър Езекиев, Петър Кожухаров, Николай Конакчиев, Райко Райков, Живка Гичева, Александър Авджиев, Васил Марков, Стефан Енчев, Чавдар Стойчевски, Петко Бочаров, Марко Семов, Атанас Косев, Найден Андреев, Асен Траянов, Младен Младенов, Хачо Бояджиев, Нено Цонзоров, Теофана Преславска, Зоя Касамакова, Димитър Цонев, Анахид Тачева, Никола Филипов, Георги Ламбрев, Мария Тролева, Лили Ванкова, Даниел Илиев, Никола Петров, Симеон Идакиев, Любка Няголова, Веселина Александрова, Мария Янакиева, Татяна Титянова?…

Тук изреждането не е прецизно, то е на прима виста, почти по емоционален порив и спомен, но може да подскаже поне желанието да бъдем признателни към много повече малки, големи и още по-големи имена от малкия екран.

И да не пропуснем да припомним, че в тая телевизия са били и Леда Милева, и Иван Славков, и Павел Писарев, и Серафим Северняк, и Иван Радоев, Никола Инджов, Димитър Светлин, Методи Христов, Александър Йосифов, Георги Стоянов, Иван Гранитски, Николай Савов, Антон Антонов -Тонич, Тошо Тошев, Никола Статков, Методи Георгиев, Иванка Антонова, Борислав Геронтиев, Александър Грозев, Захари Иванов, Георги Стойчев, Александър Бешков, а за 60 години списъкът винаги ще е непълен…

Спомням си, на 50 годишнината поради незнаене не бяха поканени много от тези знакови лица, някои от които дори бяха отговорни ръководители на медията.

Повечето от имената отдавна не са между живите, но всеки поотделно е оставил частица от себе си в общата памет за българската култура и изкуство, за времето, когато у нас имаше само една единствена телевизия и край „кутията”, както я нарича Драгомир Драганов, вечер се събирахме любопитни и взискателни да видим новината, да чуем новата песен, да приспим децата с приказката на Сънчо, да проследим новия български сериал бил той „На всеки километър” или „Семейство Калинкови”, бил той „Капитан Петко войвода или „ Дом за нашите деца”, да изгледаме „Златният Орфей” и „Мелодия на годината”, забавната празнична програма, или просто да изпеем в стила на Недялко Йорданов: „Не остарявай, телевизионна любов, много те моля, остани и сега в тази своя паметна роля …” сред морето от телевизионни канали, социални мрежи и интернетни придобивки, профили на Фейсбук и всичко след тях …

Послепис: Убеден съм , че всичко това няма как да не намери място в следващите издания на „60 години БНТ”, но бях длъжен да напиша превантивно тези редове. Все пак и аз оставих десетина години от биографията си на улица „Сан Стефано” 29 в Учрежденския партиен комитет, в главна редакция „Детски и младежки предавания” и главна редакция „Забава” до 1992 година.