Иван Кирилов

Отидох да диря учителя си Милан Радивоев, да му кажа, че няма да бъда в училище една седмица, защото ме викат да плевя по нивята.

Той ме прие в библиотеката си и като ме изслуша, погали ме по главата, че съм много трудолюбив и ме попита коя книга искам да прочета.

Аз се вгледах в наредените книги и окото ми спря на светата Библия. Дотогаз бях чел само уроците си.

Той ми я даде, като ми каза да я пазя добре и като я прочета, да му я върна веднага.

Като се върнах вкъщо и прочетох първите редове от книгата, тъй ме увлече прочетеното, че не ми се отиваше да плевя, но бях дал дума и учителят знаеше - та нямаше какво да правя.

Ала когато свърших полската си работа - прочетох светата Библия от кора до кора.

Какво съм разбрал, не мога каза. Спомням си често онова, което остана у мене от прочетеното за многострадалния Йов, от псалмите на Соломона, книгата на Еклезиаста и книгата на пророк Еремия.

И днес житието на Йова ми е ръководно начало. И често съм си мислил, ако ние хората се малко поучим от живота на Йова - няма да има тия войни на земята и тия неправди.

А какви велики мисли има в книгата на Еклезиаста, на пророк Еремия и в псалмите на Соломона?

Да ги прочетеш и поне една част да усвоиш - то е да пробудиш човещината в душата си, да се увериш, че ако можеш да не вършиш другиму това, което не желаеш на тебе да правят - светът ще стане рай… И колко, колко още човешка поука!

Дядо Милан Радивоев знаеше какви книги да дава на младите за поука. И аз няма да забравя обаянието от прочитанието на светата Библия.

——————————

в. „Детска книга”, бр. 2, 29 април 1935 г.