ШЕЙТАН АРАБА
Темата на родната журналистика за Силвия, която се върти от две седмици насам, още е гореща.
Онази Силвия, на която ако преместят работния стол от едното кюше на другото в същата стая, една чужда нам радиостанция започва да плаче досущ като чудотворната икона в манастира „Свети Спас”. В следствие на този плач кабелите на държавното ни радио се намокрят, то дава на късо и спира. А като спре - на държавната ни сигурност /не ДС, сега й викат национална сигурност/ й се разплаква майката. Изведнъж народът вижда как още неплатеният F-16 се вдига и започва да се рее в иначе синьото ни небе, срещу него на една патерица закуцуква МИГ-29, следван от СУ-57, който бръсне с полета си десетината турски гемии, наближили бреговете ни да откраднат от нашите води малко калкан или паламуд. През това време долу, на гладиаторската арена, пред тълпата се хвърлят на лъвици и чакали покрай тях живи меса от главни редактори, директори, прокурори и прочие други нещастници.
Война. Така е, щом се местят столове и радиото млъква. „Аве, Цезаре!” Но кой щастливец от Цезарите, останали вече в историята? Едните патриции, но в прозрачни конопени роби, другите плебеи - те пък съвсем голи, дреболиите им на показ, това ясно, но кой, кой е Цезар от всички пенсионирани и отдавна погребани?
И докато се разбере през октомври кой кой е, журналистите оставиха Злочеста Кръстинка да разказва патилата си от Борисовата градина и преминаха на друга тема. Временно.
От вчера темата на журналистиката е велосипедът на президента.
Нищо и никакъв велосипед. Навремето всички ходехме с такива на пазар и риболов. Без оранжевите велосипедни алеи, имаха правата на жигулата. Президентският - сигурно изкаран от избата, с една контра само вместо скорости и спирачки.
Да, ама… Журналистиката?!
„… Що за евтин пиар? Цялата Главна на София ли вече е велосипедна алея? Охраната му на тротинетки ли да го следва? И защо тъкмо Той? Не можеше ли Онзи-2, примерно, който беше и по-млад, и по-интелигентен, и имаше велосипеден опит в стръмните родопски пътища от Манастир до Инихан баба? Или Онзи-3, който предпочиташе да обхожда тихите ловни полета пеша, с двуцевка на гърба, но ако искаше, можеше и с колело „Континент”? А защо не пък Онзи-1, когото съвсем забравихме, но който имаше опит с велосипеда в маршрутите му до речните вирове, където ходеше да лови риба с ръце?…”
Докато журналистите днес все още са търпеливи и не са дали президента утре на прокурор заради своеволието му да кара велосипед в противоречие на Протокола /А ТЕ ГО МОГАТ!/, искам да им кажа две думи:
ШЕЙТАН АРАБА.
/Велосипед, в превод на турски ез./
Буквално - дяволска каруца.
Всеки може да го има, но не всеки може да го кара. Както и всяко друго „народно превозно средство”. Особено царете. При цар Соломон се знае, че колелото вече е било изобретено, но не и велосипедът. Снимка на Сталин с велосипед „DAIMOND” съм виждал. И на Ленин в горски път близо до Петербург, до известната колиба. На снимката не си личи марката му, но едва ли е бил „Ласточка”. Цар Борис го има как кара влак. /Баща му освен на лимузина, на друго превозно средство не е сниман май./ Червенков го имаше на трактор. Тодор Живков - на конска каруца. Юнкер на колело не смееше да се качи завалията, защото боледуваше от ишиас. Борисов обаче кара джип. Сега очаквам да видя председателката на Народното събрание с тротинетка, ако вече, след случилото се, се е отказала от мерцедеса.
Колкото до днешния случай с велосипеда на президента… Аз се надявам, че един ден той няма да реши да се придвижи до работното си място с превозното средство от предишната си работа. Когато си изкарваше хляба с него, но не като такси. Щото при този вариант държавата може да остане и без президентство, и без парламент /ако реши да паркира на жълтите павета/, и без национално радио, и без журналистика дори.
И няма да има кой да съобщи това в съображение за сигурността ни. Дори Радио Разград няма да го съобщи, защото вместо със сагата за Злочестата Кръстинка, ще бъде заето с победата на „Лудогорец” над Москва.
Но все пак - да си дойдем на думата - за кой Цезар са сълзите на иконата?
