АФОРИЗМИ
Малкото щастие не значи дребнаво.
Не е честно толкова малко хора да имат съвест.
Поради жалката си физиология всички сме за съжаление.
Всички пием от горчивата чаша, но тя не се изпразва.
За много хора разговорите извън вещите са безпредметни.
Никой живот не е съпоставим със смъртта.
Може да бъдеш откровен и за разнообразие.
Да предотвратяваш неприятности е едно от редките удоволствия в живота.
Не се впрягай в нищо - хомотът на живота е достатъчен.
Икономичното на глупостта е, че няма подтекст.
Човечеството е разбираемо психологически, но не и логически.
Старостта е период, в който е трудно да умреш навреме.
Може да пропаднеш и без опит за летене.
Бягането на място е най-икономичната безпътица.
Постоянното позитивно мислене е положителен тест за глупост.
От мързел и паметта може да стане безработна.
Да се нарушават правилата е общочовешки принцип.
Когато не може да се постигне, примирението се превръща в предизвикателство.
Черновата на съвестта е по-честна от беловата.
Това, че животът започва отново, не прави смъртта новатор.
Най-голямата саморазправа е да отречеш себе си.
Дори най-добрият път те спъва по своему.
От пещерните хора до монасите в пещерите има цяла вечност.
Честният човек също се излага - на опасности.
Всяка представа за света е изкривена, защото е притисната от неизвестността.
Най-задкулисните действат извън театъра.
Знаем, че ще умрем, но живеем като непредизвестени.
Страхът участва в погребението на много чувства.
Не зная как да мисля добронамерено за злото.
Ако вярваш в Отвъдното, ти става все по-тясно на Земята.
Вероятно съм прав - все повече ме гледат накриво.
Всеки е скитник - отива си без точен адрес.
По-лошо от бездушието е лошодушието.
Духът е трагедията на тялото и обратното.
Животът винаги продължава смъртоносно.
Безличните винаги са в наличност.
Дори в реда на нещата мнозина искат да са по-напред.
Няма иновация за човешката биология.
Повечето хора са долни от стремеж към земност.
Само на времето не можеш да обърнеш трайно гръб.
Ако можех да си вземам думите назад, нямаше да пиша.
И гледната точка лесно се преправя на запетая.
В своето усъвършенстване пороците се разнообразяват.
По-добре в крайности, отколкото в посредствена среда.
Всичко е скоропреходно, дори застоят.
Можеш да живееш като хората и с компрометирана човечност.
За пропастите трябва да се говори без заобикалки.
При прекрачването на закона управляващите стъпват на него.
Плътта уплътнява основните страсти.
Да превърнеш страха от самотата в самотност на страха е духовна победа.
От всички максими най-лесно се забравя “Помни смъртта!”.
Присмиваш ли се на емоциите, трябва да иронизираш и чувството за хумор.
Най-боли, когато се удариш в собствената си опора.
Афоризмът е спазъм от много излишни мисли.
Ако се прибавяше и двойнственият живот, повечето хора щяха да са дълголетници.
Свалям шапка на истинските ореоли.
Състоянието на световния дух е логически дефицитно.
Добре е да имаш нюх за любовта, но силното обоняние е вредно.
Дори да си правостоящ в живота, може да ти изстине мястото.
Времето е колкото птица, толкова и валяк.
Да събаряш кумири е градивно.
Дали под тежестта на времето няма да се смачка пространството?
В истинската трагедия на духа няма статисти.
Има и щастлива загуба - на страха от смъртта.
В диалога със себе си режисьорите са излишни.
Намалее ли слухът ти, започваш да чуваш шепота на смъртта.
Някои стеснения водят до изтънченост.
Бездушието крие в себе си удушвач.
Тревога се свири, не се тананика.
Колкото и да е лош животът, смъртта винаги ни се струва по-несправедлива от него.
Алчността е повреда в обемността на душата.
Бохемът е човек, който си разнообразява живота, като го съкращава.
Глупостта е толкова разнолика, че не подлежи на една сентенция.
Колкото намаляват енциклопедистите, толкова се увеличават всезнайковците.
Като е казал, че геният на завистта ще се роди в България, Елин Пелин е объркал множественото число с единственото.
И шутът може да претендира за единство между думи и дела.
Не всяка картина се събира в рамката на приличието.
Алчните проповедници звучат по-лошо и от чалгаджии.
Любовта е и стечение на обстоятелства в канализацията на битието.
На някои им идва отвътре да бъдат кухи.
Санитарният възел на човешкото устройство се оказа по-сложен от Гордиевия.
За разлика от песимизма краят на оптимизма би бил непрежалим.
И плавното грехопадение е катастрофа.
Известните атеисти се страхуват повече от неизвестността.
И страхът от подобие не е оригинален.
Гласът на съвестта мутира и при двата пола.
На връщане най не знаем накъде да тръгнем.
Безличността на съществата се таи в обмяната на веществата.
Все пак има нещо оптимистично, когато не знаеш защо точно си отчаян.
Положително е да имаш отрицателно самомнение.
И в залеза на надеждите може да намериш духовна прохлада.
Разговорите за безсмислието могат да са съдържателни.
Всички сме сътворени от кал, но при мнозина тя не е достатъчно разбъркана.
Когато е без последствия, сатирата развращава.
Майсторството на един заговор е да се обгради с безметежност.
Човечеството ще поумнее, ако индивидуалистите намерят общи теми за разговор.
И подлежащото на забравяне трябва да се познава добре.
Между царските корони е и короната на глупостта.
Доверието е тактическа категория, а вярата стратегическа.
Склонни сме да чуваме вътрешния си глас приглушено.
Първото предприемачество е оцеляването.
От много тесен ъгъл животът може да ти се вижда лъч.
Все пак скуката е израз на здраве, иначе не бихме я забелязвали.
Малко от бодрите хора са будни.
Романтиката е единствената лъжа, която е наказвана поради невинност.
Времето не спира, но все пак може да се задържи някакво положение.
Скелетът на всяка политическа свобода се състои от неизвестно къде останали кости на герои.
Строго погледнато, всички сме смешни.
По нездравословни причини често се налага да живеем здравословно.
Лъжем се в себе си и чрез доверието, което си оказваме.
Като извървиш пътя си, може да разбереш, че не е бил твоят.
Отказът да излезеш от лабиринта не означава безизходица.
Доброто е за предпочитане, дори да е зле практикувано.
Човешката памет е къса, но историята я прави малко по-разтеглива.
Всичко има своя край - казала опашката на свинята.
На лъжата краката са къси, но ходилата са гигантски.
Висшата мода винаги дефилира в горните етажи на глупостта.
И дишането има своето поветрие.
Истинската оригиналност е в неизвестното.
Дори когато фактите говорят, атеистите не мълчат.
Превърне ли се в духовен навик, объркването става хармонично.
Времето е пари, но доста дълголетници умират бедни.
Самосъжалението е враг на примирението.
Отговорният човек обича да задава неудобни въпроси.
Духовните пънове са неизкореними.
На бездарните можеш да пожелаеш само много здраве.
Катастрофите по житейския път се причиняват най-вече от физиологическите дупки.
От себелюбие може да обикнеш и човечеството.
Мързеливите винаги са пред свършен факт.
Загубените права често се откриват като маскирани задължения.
Само широката душа може да се затвори в себе си.
Престъпление е да приватизираш лични съдби.
Много хора се прощават с живота, без да са му простили.
От дистанция всяко нещастие е интересно.
Свободата е сянката, избягала през решетката на душевната ни килия.
Измамата на кривия път е, че виждаш повече пейзажи.
Аз съм в дъното на нещата - похвалила се тинята.
Все по-празно става, когато загубите се натрупват.
Пиянството е слабост, в която се залита все по-праволинейно.
Повечето политици са известни с това, че са самозвани.
И най-мързеливият не търси някой, който да живее вместо него.
Най-трудно ми е било лекомислието.
Трагично е да драматизираш надеждите си.
За маймуната само видимото е пример за подражание.
Без умирането никой не може да си свърши докрай работата на Земята.
Лекарите без душа на лечители сами по себе си са болест.
Искат се усилия, за да станеш от добронамерен добър.
Всичко се изменя, но измяната остава.
Това, че двуличието често е еднообразно, не го прави по-откровено.
Някои народни творения предизвикват антинародни чувства.
Няма нищо по-шаблонно от живота и смъртта - непрекъснато се повтарят.
Съюзът на глупаците няма нужда от учредяване.
Светът е за оплакване, но сълзите не държат влага.
Няма къде да се скриеш от страховете си, освен в смелостта.
Човечеството върви така, като че ли всичко може да му се размине.
В стремежа към безсмъртие някои прескачат целия си живот.
С кухите хора става още по-пусто.
Мизантропията е справедлива, когато не можеш да понасяш и себе си.
Циреят също се стреми да изпъкне.
Повечето хора говорят с шаблони, защото са духовна конфекция.
Не търсете равенството дори в равнодушието.
Животните не достигат, за да се обхванат в басни всички човешки слабости.
Трудно е да обелиш зъб, когато всички коронки са ти паднали.
Много житейски задачи са неизпълними, защото са дадени без условие.
Псевдоинтелектуалец, че и с псевдоним.
Страхът от смъртта е тъмната емоция на жизнеността.
Дългото търкаляне заобля зара на живота.
Страхът от бъдещето никога не е в бъдеще време.
Най-граничните състояния се охраняват само от Бога.
Животът ни е карванал с маски за многократна употреба.
С широк поглед върху нещата пръстта навежда на мисли за небето.
В големия цирк на живота всеки гледа да дресира другия.
Човек е по-малко животно, когато не се оставя да го дресират.
Без половите органи животът нямаше да е толкова органичен.
Винаги имай едно на ум, че може да не си спомниш другите цифри.
Славата на цветята е по-неувяхваща от човешката.
Жестоко е да си Сизиф и да имаш задръжки.
При извора си всички философски течения изглеждат чисти.
Само ограничени хора могат да искат неограничена свобода.
Голямото съдържание взривява формата.
Все по-живо се интересувам от вероятностите след смъртта.
Да убиеш апетита си за живот е благородно злодеяние.
С положителност отрицанието е необходимо.
Фалшивото възхваляване на хуманизма се превръща в ода на мизантропията.
Самотата изнервя чувството за подобие.
В повечето случаи надеждата за щастие е бивша.
Като въздуха посоките на упадъка са всеобхватни.
Сложно е да бъдеш човек, а как просто се умира.
Човекът е анатомично драматичен и физиологически комичен.
Все по-изкуствен живот, все по-малко естествена смърт.
Повечето въстания срещу личните робства са неуспешни.
И за да си гледаш духовния път се иска периферно зрение.
И в езика на разбирателството има граматически грешки.
Светът на идеите е посредствен без стремежа към други светове.
На когото му стигат поговорките, няма да разбере афоризмите.
Убиваме си времето и със самоизтезания.
Има идеали като въздушните кули - неподвластни на времето.
На практика опитът винаги е недостатъчен.
Съединението на България и досега е в кърпеж.
Долните инстинкти винаги се стремят да вземат връх.
Вредно е да не можем да излезем от себе си и от гняв.
Всеки има за какво да се съвзема от шока, че е роден.
Който и да влезе в историята, тя все ще се повтаря.
Ако се опъваш на всичко, неминуемо ще се скъсаш.
По палмата на първенството маймуните вече са една върху друга.
Няма по-непобедим тероризъм от неясната представа за смъртта.
Природните закони не се нуждаят от човешко законодателство.
Когато всичко те плаши, трябва да се страхуваш само от това обобщение.
В голямата несигурност и самият миг премигва.
Животът е игра с правила от малки игрички.
