СРАМ МЕ Е…
Напоследък все по-често се срамувам. Срам ме е. Непрекъснато. Срамувам се без ваканция от образованието и културата у нас в последните години, в които закриха над хиляда български училища. И поех Убразованието и Колтурата в Европейската комисия като еврокомисар…
Срамувам се от обединените патриоти в България и останах за пореден път сред патриотите в Брюксел. Я кажете, облаци ле бели, в Брюксел патриот наш да сте видели?
Срамувам се от единия хубав ден за българската демокрация у нас… И приех да стана евродепутат от гражданската квота на политическа партия „Герб”, след като Бойко Борисов ме сложи в листата вместо друго негово магаре…
Срамувам се от доходите в България и предпочетох да пътувам и се мъча на заплата в Брюксел и в Страсбург още един мандат поне…
Срамувам се и от онова, което става в БСП. И поех отново ПЕС…
Срам ме е понякога от банковата система. И останах на работа в Световната банка…
Срам е е и от валутните проблеми, та приех да оглавя Международния валутен фонд …
Срам ме е от несигурността в България и избрах пътя на Терминал Едно и Терминал Две…
Срамувам от шайката във властта и станах част от нея, за да се боря отвътре с проблемите на управлението по високите етажи, къщи за гости, асансьори и тераси…
Срам ме е от лошото качество на храните и често ходя на молитвена закуска в Белия дом… И се моля за по-добрия ден на България отвъд Океана…
Срам ме е от всичко, което у нас е за срам и резил по време на Прехода. И прописах лозанки, от които също често се срамувам, поради съдържанието им и невъзможността да се коригират и редактират.
