Славчо Ангелов

Чик-чирик, чик-чирик!
Чувам нежен, сладък вик.
Чик-чирик, чик-чирик!
И във този същи миг
ранна златокоса есен
свирна свойта тъжна песен.
Чик-чирик, чик-чирик!
Пак се чу прощален вик:
- Сбогом, сбогом ви на вас -
разлюля се птичи глас.
Чик-чирик, чик-чирик!
И във оня само миг
оглуша цял роден кът.
Птичките поеха път.

——————————

в. „За нашето дете”, бр. 23, 1938 г.