Йордан Калайков

„Пушка за пеперуди” е заглавието на последната книга на Благой Ранов /ИК „Пламък”, София, 2019 г./ Включва 60 разкази и есета за живота и философския му прочит.

Сюжетите, иначе, са посветени на обикновени случки от ежедневието, но разказани живо със цветист народен език и наситени с неподражаем хумор. Самото заглавие на книгата е взето от едноименен разказ.

Заредено е с комичен, парадоксален и сюрреалистичен смисъл. Всъщност това е подигравателна и укорителна реплика на пазителя на реда Димо към заловен бракониер, който не може да обясни защо му е пушката в забранено за лов време, освен за отстрел на пеперуди, както твърди представителят на властта.

Благой Ранов е от тези разказвачи чието слово блика, от остроумие, находчивост и лаконичен изказ. Умее с кратки изречения да изрази съществени проблеми и да предизвика размисъл у читателя.

Творецът Ранов успява да постигне необходимия ефект и когато изложението се съчетае със сатиричен поглед, който неизбежно поражда усмивка.

Читателят е въвлечен неусетно да съпреживява, да асоциира, да участва активно в посланията отправени от автора към него. Благой Ранов определено съумява да провокира такава реакция .

Друга страна от творческия почерк на писателя, която няма как да бъде отмината, е разнообразната тематична насоченост.

Представят се любопитни истории от стария бит и всекидневието, трогателни съдби на стари хора, есета и импресии вдъхновени от природата, исторически легенди претворени като увлекателни разкази, случки из живота на Владимир Димитров - Майстора.

Разтърсващ е сюжета описващ обречеността и примиреността на старите хора със съдбата им от „Пролетни птици”. Те като птиците се завръщат на пролет в обезлюдените села на сбор, да се видят и да произнесат имената си като на вечерна проверка, да почетат поминалите се от все по-оредяващия списък.

Не по-малко впечатляващо е решнието на остарелия стопанин да не обитава стаите на къщата си , а да се пресели на тавана , за да бъде по-близо до Бога -
„Старци близо до Бога”.

В „Последен поклон” звучи молбата на отдавна преселили се наследници на запустели домове да ги даряват , за да видят тези мъртви обиталища отново топлина и присъствие.

Тъжният свят на хората извън борда на съвремения живот пък е обрисуван чрез „състезанието” между старец и врабци за отпадъците от делника - „Лудият танц на врабците”.

Част от разказите в „Пушка за пеперуди” са на историческа тематика: „Пътят на Тайната богомилска книга”, „Цар Рез”, „Спартак” , „Белият град Прима Юстиниана”.

Позовавайки се на легенди и исторически извори, Благой Ранов свързва умело и увлекателно сюжетите с местата от Югозападния край и Пауталия.

Събитията съчетават делата на дедеца Йоан и сподвижниците му с богомилството, дружбата на цар Рез с цар Приам от Троя, в съдбоносен момент и предизвесетената гибел на тракийския владетел, Спартак - синът на Хелиос и гладиаторските битки, откриват друг ракурс от живота на легендарния тракиец.

Съществена част от текстовете в книгата са есетата и импресиите написани , живо, свежо, експресионистично.

Запомнят се вълненията от „Отсичане на старата ябълка”, когато хората скърбят като за смъртта на жив човек. В други като „Тук съм”, „Утро”, „Къщи без огради”, „След лятото идва есента”, „Носталгично”, „Залязва нощта”, „Зелените очи на пролетта”, авторът проявява тънка наблюдателност за детайла, усет към пейзажа и сезоните.

Текстовете са населени с птици, костенурки, хълмове, дървета, бездънни небеса, извори, изгреви и залези.

Впечатляват с носталгията си спомените от селското детство „Години зелени”, „Конете на детството”, както и разказите изградени на основата на парадокса и сатиричния поглед.

Приключенията на Перунко и неговата крава на плажа, гръмналия револвер на Апостола от паметника му, странницата , която търси правата си късно вечерта пред затворената съдебна палата.

В разказа „Едно прасе и дузина мъже в снега” натуралистичният и сюрреалистичен селски бит и обичаи са описани пищно и в детайли, покрай едно истинско събитие, каквото е клането на прасе.

И всичко това придружено с присъствието на креслива сврака, лаещо по нея куче, жените и децата чакащи развръзката, която дълго не настъпва, поради спомените на мъжете и изпитата джанковица.

Разказите и есетата на Ранов изобилстват с колоритни сравнения и наблюдения - находки.

Старецът прилича на „…ранен горд сокол”, или „…подир мен само сянката ми смутена чакаше…” Унищожаването на котките пък довежда селото до „обезкотяване”, а в очите на развеселените старци „… припламваше необуздания огън на младостта…”

Над смълчаните хора, от хълмовете се носи “…приспивен глас на каба гайда”, в „… очите избиват капчици страх…”, а край ушите на извърналото се момче … „клепнаха ушанките на зимната шапка…”

Разгръщайки спретнатата книга на г-н Ранов, се потопяваме в истински калейдоскоп от настроения, размисли, преосмисляне на действителността и ярки, запомнящи се ситуации.

Някъде читателят може да долови „пресоляване”, но това е поднесено с мярка и хумор. Лексиката, използвана от автора, е автентичната, от югозападния край, което придава органичен натюрел на изказа му.

Благой Ранов е споделил свои размисли в широк спектър на обхвата - за чувствата, за човешката глупост, за егоизма, за житейската съдба, за трагизма на старческата участ.

С такива четива като разказите и есетата в „Пушка за пеперуди”, читателят се радва на остроумието и находчивостта на авторовите хрумвания, вижда самия себе си в сюжетите и припознава в прочетеното собствения си житейски опит.

30.06.2019 г.