ПОСЛЕДНА ОБИКОЛКА
ПОСЛЕДНА ОБИКОЛКА
„Това е последната ми обиколка…”
Нушка Григорова
Животът ни е кръг
от обиколки…
И всеки обикаля своя път.
И в своя орбита се пита всеки
колко,
тук колко още обиколки предстоят…
И колко са зад нас,
и още колко
ще минем утре с вас по земното кълбо?
Животът ни е кръг
от обиколки,
от обиколките, пробягани с любов.
Последната ли казваш? Може…
Може,
но и след нея в спомен да кръжи
една звезда - щастлива и тревожна,
присъдата Любов да излежи!
Животът ни е кръг
от обиколки…
По време на последната си, виж -
се питаш пак
какво, кому и колко
от себе си на другите дължиш!
И ако утре стане чудо
и повтори
Животът обиколките при теб,
по същите житейски коридори
ще минеш ти, останала дете -
дете от Свидня и Надежда,
от екрана,
дете, родено и пораснало в любов,
дете, осъдено на преход и промяна,
дете - в прегръдката
на чичко Димитров…
2016 г.
СПАСЕНА ПЕСЕН
Щурчето пращаше безгрижно припев свой.
Отекваше в тревата песента му.
А аз коса като на летен мирен бой
замахвах дръзко в некосената поляна…
Уплашена, стъписана, в миг спря
насред мелодията щурчовата песен.
Тя беше част от детската игра
и стихче от един куплет добре известен…
И глас на Лили, с Найден и с Дамян
остана в некосената ливада.
Това щурче от детството си знам
и то и днес е болка, но и радост…
Захвърлих рязко острата коса,
пък нека после кой каквото иска да рече -
опазих песничката, с нея и гласа
на пеещото в лятото щурче…
И винаги си спомням тоя миг -
ако поискаш или сам ако решиш
и ти помни го - то е миг велик -
дори поне едно щурче сам да спасиш…
НА КУКУВО ЛЕТО…
Чакаме все кукувото лето…
То не идва и не идва досега.
А сме имали дори и три морета,
но сега едно е край брега…
Някой чака социализъм зрял да има…
Други казват, недоносче е било…
В преход май очакването мина…
С кукувото лето е дошло.
Кукувото лето е последно -
и с надежда,
и с оркестър,
и с балет
идва летото сега на куку-бенда
и с пореден политически субект…
Не опазихме гората от пожари
в жегата сред огнеборци - докога!
И властта сред експожарникари
и чалгари…
Май сме в лето кукуво така…
ВИДЯХМЕ ДВАТА БУКА…
Лозан Такев и Иван Вазов
Видяхме два бука, дошли от гората…
Седят във фейсбука - с таблети и двата.
О, буки - казахме им - тъй сте прекрасни!
Как пиете страстно любовен нектар!
Седите безгласни, мълчащи, ужасни
с поредната клюка изгаряте в жар…
Завидна е вашта любов безконечна
с поредния лайк и всеки тъч скрийн.
Това ли я прави тъй вярна и вечна,
та тя ви обвързва в съюз неделим!?
Мълчащите буки седят, не приказват,
остават завинаги в своя фейсбук…
А ласката тихо в гората залязва
с таблета и в профила на всеки бук!
ЗА НОВИТЕ УЧЕБНИЦИ ПО ИСТОРИЯ…
Как, кажи, да простя на злодея с човешко лице,
на човека, забил нож в сърцето с нечисти ръце,
на убиеца и на престъпника,
на агресора в мойта душа!
Как ненавист да скрия и болката да приглуша!?
Как, кажи, днес учебника нов да прочитам
и за вчера, кажи, как, кого аз да питам!?
В него вече е друга, съвсем друга дори е смъртта…
И я няма в стрелбището вече дори песента…
Как да кажа на внучето си Самуил,
че дори Палаузов - детето престъпник е бил,
че Калитко - Калитин е млад терорист,
че Вапцаров - поетът не е бил антифашист,
че Гео Милев не е преводач и поет ерудит
и не е от фашистите български зверски убит!?
Щом в учебници всичко различно от вчера четем,
как бащите си днес да убием отново и предадем!
септември 2019 г.
ДА ИЗЧИСТИМ БЪЛГАРИЯ!
Изгорихме ли старите думи?
Изгорихме ли старите гуми ?
И спокойно живеем ли в чума!?
Да изчистим България днес
от ненавист,
от Сорос,
от ЧЕЗ
и от фалша: „За мен беше чест!”
С ТЪГА ПО ВАПЦАРОВ СЛЕД 110 ГОДИНИ…
Пак ли пеят птиците в полята,
весело ли плуват из простора,
радват ли се на труда си хората
и обичат ли се като братя!
Ех, моряко, ясновидецо, поете,
песните моторни натъжават,
капки кръв видях по стиховете,
вярата обаче задължава,
да не премълчим, че те зачеркват
днес класици нови
и дебили -
ето вижте…
Има ли я твоята държава,
има ли я православната ти черква
след разстрела в гарнизонното стрелбище?
Ех, моряко,
едрите звезди над Фамагуста
няма да са тук и тая есен…
Те остават само чужди мили чувства
и една почти ненужна вече песен…
И СЛЕД ДЕНЯ НА СЪЕДИНЕНИЕТО
Най-краткият празник е този -
когато от нас си отиват
мечтите за хляб, и за рози,
и всякаква алтернатива.
Най-краткият празник приключи…
Заря, фойерверки и речи.
Послания с тостове скучни.
И май пак е същото вече…
Най-краткият празник отново
припомни неща съкровени.
И свърши с присъда сурова
да бъдем с вас пак разделени.
Защо ни е тази прокоба
да мразим, с ненавист да любим!?
Това ли е клетва до гроба,
Българийо, да те загубим!?
Не стигнаха светлите думи,
да бъдем и днес откровени.
Обречени ли сме помежду ни
да бъдем докрай разделени!?
СЪДБОВЕН ЗНАК
И пак ли сме тук?
С вас пак ли сме тук?
Без сърп и без чук…
Пак с рало и с плуг!?
Ще орем и ще сеем край мака
земята…
И ще питаме с песен
за първи път де й ли огряла зората…
Що за песен!
Какво ми говориш, нелепо и сляпо човече?
С черен правителствен джип
сме отдавна на дъното вече…
А останали, виждате още там горе
са само онези с терасите
и оня мотор с асансьора!
Е, и онези, които
зачеркнаха своето минало в спора
да ни вкарват ли всички невинни
след обиск внезапен в затвора …
За да научим урока си по комунизъм
с присъда
да отговорим и на въпроса:
„Да бъдем или да не бъдем!?”
И да повярваме като деца,
че престъпно било след Девети и времето,
да не четем като тях с вас от вчера поемите …
И с пречупени символи в нас да пречупим
и песента
и другата новата песен
с нов изтребител да купим!
Да забравим убитите онзи ден,
РМС,
БКП
и Вапцаров,
да прекършим в сърцата си
думата Вяра…
Да зачеркнем цената
на Дълг,
Свобода
и Родина!
И да търсим за утре нов брадър,
и нов по-надежден роднина!
Днешен нов окупатор сърдечен отвъд Океана…
Чичо Сам да е новата наша промяна…
И да стане и бъде България негова база!
И надежда от руски войник
във война да ни пази!?
Да питаем към него ненавист
и крайна и трайна омраза!?
Пак сме тук. Пак сме тук!
Купете си рало и плуг.
И без сърп и без чук да продължим да орем…
Да не спрем, да не спрем да орем
тази древна и българска свята и вечна земя!
В тая пръст да оставим
и свойте крила,
и свойта съдба
като знак у дома!
10 септември 2019 г.
Антоново
СЪВРЕМЕННИК
Изпитал радост и беди,
ти запомни едно от мен:
„Бъди, съвременник бъди,
ала на утрешния ден!”
РАВНОСМЕТКА
Ако имах и онуй вълшебно огледало
да погледна в него пак с очи човешки,
ако можех да започна всичко пак
и отначало,
щях да сторя, вярвайте ми,
много нови други грешки.
МОЛИТВА
Боже мили, докога, уви,
докога и кой, родино, пази те!
Свинщини у нас не ги лови
нито чума, нито евтаназия…
ЕЛИТЕН ШУТ
Новите цени в сезона
идват по съдебен ред.
Просто плащаш два-три бона
за един ритник в хотел от швед!?
ПРОТЕСТ ПРЕД ВСС
За „Да, България”
да вдигнем днес ръце
край новото предаване:
„Яйце в лице!?”
ВСЕКИМУ ЗАСЛУЖЕНОТО
Чакам си добавката за Коледа,
какво да ви кажа?
И аз да си взема чадър и шезлонг
еднократно за плажа…
СТАТИСТИКА
И при тая заможна успяваща власт
всеки трети бил още по-беден у нас!?
Нямал сауна и барбекю на покрива,
дори тераса,
нито асансьор -
до хола му да го пренася!?
ТРАДИЦИЯ
Тоя избор не е страшен -
с бюлетини вота местен…
Тях провала не ги плаши.
Хуморът е неуместен…
В БСП - макар и грубо
страх от вота е излишен…
Те са свикнали да губят
изборите със Станишев!
ПРЕДИЗВЕСТЕНА ПОБЕДА
Да живее вота местен
без машини, вързан в кърпа!
Изборът на кмет наесен
пак в чували ни е вързан!
ШОУТО СВЪРШИ…
И след „Шоуто на Слави” продължава
припева: „Нема такава държава!”
Шоуто свърши, ала остана
простотия на живо и пред екрана…
НОВИ АРЕСТИ
Русофилите у нас щом са шпиони,
то те поне са няколко милиони…
Та ще питам днешните лаици
има ли за всички белезници!?
