ЕХ, ДА БЕШЕ ЖИВА БАБА
Баба ми беше мъдра жена. Казваше, че може всичко да ти откраднат, само това, дето ти е в главата, никой не може да го вземе. А в главата на една жена много работи може да има. И други работи казваше: че всичко трябва да се прави с чалъм.
После поглеждаше към дядо, който копаеше поредната дупка за кладенец. Дядо беше изкопал поне дузина дупки в градината и от нито една не изкара вода. Защото копаеше гьотерето и не я питаше - да го научи на чалъм.
Трима внуци и две внучки изгледа баба ми и така майсторски пердашеше ситните ни дупета, че й целувахме ръка, додето беше жива.
Но не за дупетата ми е приказката, а за чалъма. Аз не приличам много на баба си, макар че съм кръстена на нея.
Иначе обичах да се мотая в краката й и да се уча на разни женски чалъми: как се премита двора, без да вдигнеш пушилка над половината село, как се събират яйца от полога, а не директно от дупетата на кокошките, колко сол можеш да сложиш на салатата, без да изтровиш фамилията и разни други работи.
Ако не бяха моите по-големи братовчеди, сигурно щях да стана жена и половина. Само че те, като добри и съвестни роднини, се постараха да ме научат на всичките си момчешки магарии, например как да крада млечна царевица, докато чичо Костадин обикаля бостаните, как да псувам дядовото магаре и най-вече как да избягвам тежката педагогика на баба, когато оплескам нещо.
Не знам чии чалъми съм усвоила по-добре, но помня, че един ден баба ме завлече в кухнята да ме учи как се прави вита баница.
Тя беше ненадминат майстор и можеше да ти разточи кора тънка и нежна като дантела само докато си завърти пръстите около точилката.
Гледах омагьосана сухите й възлести ръце как танцуват по точилката и си мислех, ча точенето на кори е просто като гъбена каша.
Но когато се заех да разточа първата си кора, не излезе съвсем тъй. Поне сто пъти обиколих масата, разпилях брашно като за три баници и се набрашних и в ушите даже.
Накрая кората ми беше готова, но тъй разпарцалена и дрипава, че приличаше повече на цигански фустан. Аз обаче се заинатих и натъркалях още три такива тестени парцала, докато напълних тавата догоре с една баница, дебела и корава като крепостна стена.
Помня още, че всички се възхитиха на моето кулинарно бижу, но никой не посмя да го яде - толкова здраво и непревземаемо изглеждаше то.
Но не за баниците ми е приказката, а за чалъма. Сега мога долу-горе да направя прилична баница, но се изкалпазаних с това изобилие от готови кори. Веднъж моят мъж ме клъвна, че никога няма да се науча да готвя като майка му: тя, за разлика от мен, правела най-хубавите тиквеници. „Вярно е, съгласих се аз, за един такъв даже съм омъжена.”
Но не за тиквениците ми е думата, а за чалъма. Ако ще се захващаш с една работа, или ще я правиш с чалъм, или изобщо не я пипай.
Има политици например, дето хич не са за политиката - едно копче не могат да откраднат като хората. Но те са малко и лесно се затриват в джунглата на властта.
Повечето са набарали такива чалъми и като ти извъртят един данък, така майсторски го правят, че ти даже си доволен, задето са ти обърнали джобовете с хастара навън и са ти одрънкали последните жълти стотинки.
На това му се казва чалъм, не като моите отбранителни баници, корави като на Чанаккале камъните!
Хем народът гладен, хем пък доволен, че е гладен.
Ех, да беше жива баба да ги види, щеше да им се радва като на родни внучета!
