Марий Ягодов

ЕСЕН

Наближава, наближава
есен златолиста,
ниви, двори оглушава
песента й чиста.

Златни листи път й стелят
из горите сънни;
химни ветрове й пеят
из усои тъмни.

Мълчалива, тя разлива
пълни шепи злато
по разкършените сливи,
нивите, полята.

Ще срещнем като лани:
с бузички червени,
с шум, с песни, с барабани
и очи засмени.

——————————

сп. „Нова картинна галерия”, г. 2, кн. 2, октомври, 1935 г.

ПРОЛЕТ

Пролет китна,
пролет млада
е разцъфнала над нас,
пролет пламенна
от радост
викнала е с пълен глас:

„Птички, щерки
лекокрили,
вийте венци от цветя,
та със радост
да обкичим
майчицата ни земя.

Тя на всички
дар е дала:
да усещаме света,
да живеем,
да се смеем
и да славим радостта!”

——————————

сп. „Нова картинна галерия”, г. 2, кн. 9, юни 1936 г.