Йордан Калайков

„Банална грешка”, роман, изд. „Фастумпринт”, 2019 г.

Новият роман на Б. Банков „Банална грешка”- изд. Фастумпринт, София,2019 г., е явление сред лавината от романи, които заливат пазара с презумпцията да спечелят вниманието на читателите.

Твърдя определено, че авторът е успял да съчетае нравствена, етична, психологична, философска характеристика на главните герои с тематика, произтичаща от житейското им поведение и социален статус, но и с общочовешко звучене.

Белетристиката на Б. Банков е четивна, органична, пластична, изобилстваща на истински фразеологични находки, неочаквани обрати и тънки психологически поанти.

Същевременно сюжетната линия предоставя драматични епизоди, емоционални състояния, етични казуси. Има и многозначителна бележка, че романът не се препоръчва на читатели под 16 години.

Ако се погледне опростенчески относно описанието на сексуалните сцени, които изобилстват в сюжета, би могло стилът да се оприличи на този от известния в минало роман „Лолита” на Набоков.

Бързам да уточня, че Банков умее да балансира изказа и той не звучи грубо цинично, а по-скоро с нюанс на еротична естетика. която влияе определено върху чувствителността на читателите.

Разбира се посочените епизоди са само част от житейската драма на главния герой Петър Желязков, неговите приятели, семейството му, професионалното му статукво.

Едва ли ще прозвучи пресилено, ако обобщим, че драматургията на романа е изградена върху противоборството между мощния природен нагон, какъвто е сексуалността, и осъзнаването на мислещия човек за пагубните последствия от робуването му, водещо до болезнени падения в нравствено и социално отношение.

Състояние, в което лъжата става начин на съществуване, а човешките отношения затъват в лицемерие и пошлост.

Иначе, част от действието се развива преди промените, през миналия век, когато се караха руските автомобили „Запорожец” и „Жигула”, пиеше се коняк „Поморие”, консумираха се тунквани вафли и малеби.

Засегнато е и времето след промените, това на реституцията, дискотеките, банкоматите и далаверите. Бързам обаче да поясня, че житейските проблеми, съпътстващи Желязков и компания, не са ретро, а са вечни по своята значимост и систематична повторяемост, независимо от социалната действителност и превратности.

Специално внимание бих искал да отделя на майсторството, което Б. Банков демонстрира при обрисуването и типизацията на героите, описанието на ежедневния им бит. То се изразява в точни наблюдения и отлично познаване на конкретната специфика, произтичаща от дейностите и постъпките.

Така например П. Желязков е спортен човек, треньор по професия, поддържа форма, но същевременно има научна кариера. Въвлечен е неизбежно в академичните междуособици и интриги. При индивидуалните тренировки обръща внимание на недостатъчно ангажираните мускулни групи.

Надмогва умората, защото тя би означавала, че остарява. Практикува плувните стилове съчетано, кара майсторски ски. Непременно трябва да отбележа дълбокото познаване от страна на автора на спортната техника и състоянията при тренирането на спортовете.

Цялото отношение на Петър към работата говори за професионализъм. Към това се прибавя и външността му - волеви челюсти, зелени очи под свъсени вежди и стоманено сива коса - един привлекателен и неустоим образ на истински мъж, който е далеч от тези с „люшкаща се походка” и „вързаност в устата”.

Приятелският кръг в лицето на Пумпала, който сякаш е покрит с „бодли на таралеж, но в устата е като змей”, или Доктора - завършен комплексар, стар ерген, влюбен в психоанализата на Фройд и Юнг, е представен колоритно и изразително.

С пестеливи щрихи е описана и част от занимаващите се в басейна - студентите , които се интересуват само от заверката на семестъра и момичетата, дошли уж да тренират - „полужени, плоски като дъски и разговарят чрез смехове и крясъци”.

Така, неусетно на сцената се появява Надя, която започва да ухажва настойчиво Петър с „банални закачки”, нахалничи, без следа от стеснение, иска той да и бъде първия мъж, а впоследствие с нагла „симпатичност”, и природни женски дадености на фатална жена, обсебва живота му напълно.

Петър сякаш оглупява, посещава дискотеки, облича се „келешки”. Нататък, вероломството на очарователната Надя не се спира пред нищо, за да осигури собственото си щастие, според представите й. Семейството и службата на Петър не са никакви препятствия. Хладнокръвно и без колебание ги разрушава чрез - доноси, обвинения, лъжи.

Солидният мъж Петър се съпротивлява решително, но неусетно Надя се настанява трайно в съзнанието му. Тя междувременно тъне в беднотия и недоимък. Това буди съжаление у него, както и желание да й помага. От друга страна, в семейното „гнездо” на застаряващия Петър се трупат напрежения и атмосфера на пагубна двойственост.

Всичко е еднакво и до болка познато. Съпругата Диляна и децата живеят еднообразен и скучен живот, потънал в досадна рутина. Така „домашната сплотеност намалява, а физическата близост се превръща в задължение”.

Семейството е изживяло и изживява драматични времена, изневери, раздели, омраза и не еднократни опити да започнат съвместния си живот отново.

Щрихирането на сюжетната линия и завръзката в поведенческите реакции на героите, от една страна, и дълбинния поглед на Б. Банков към междуличностното доверие, честното отношение към другия, драматичния избор между лъжата и истината, устоите на единението и любовт, за която се копнее, но все убягва, илюстрират достиженията на автора и го приближават до голямата литература.

Всъщност той създава свой паралелен свят по отношение на реалния. Същевременно представянето на сюжета, дори в интимните, еротични и сексуални сцени, е многопластово. На пръв поглед общоизвестните любовни „приключения” между мъж и жена са заредени с цяла вселена от съмнения, тревоги, усещания от тактилно и сетивно естество.

Бих изтъкнал и други достойнства на белетристичното майсторство на Б. Банков, които родеят автора с най-добрите образци на световната литература.

Мисията на голямото изкуство е не да възпроизвежда видимото, дори когато то е „банална грешка”, а да показва невидимото, онова, което се крие под повърхността на социалната действителност. При това, тази дискретна демонстрация авторът осъществява чрез различни ракурси.

В това отношение Б. Банков е успял безапелационно. Главният герой П. Желязков е принципен, волеви, професионалист, безкомпромисен. От друга страна е състрадателен, готов е да помогне /нещастието на Надя/.

На моменти категорично отхвърля всякаква интимност, „въстава срещу диктата на тялото”, но не устоява в крайна сметка да надделее, желае семеен уют и спокойствие , но не ги намира, неприятно му е да живее в лъжа, но лъже себе си, близките ,приятелите.

Родната му дъщеря също тръгва по пътя на лъжата. Стига се до там, че да съзаклятничат с баща си в името на собственото си измамно спокойствие.

Образите са уплътнени, пълнокръвни, психологично изградени - убеждават читателя в истинността на постъпките си, карат го неволно да преживява събитията в личен план.

За пълноценното възприемане на описваните ситуации допринасят и природните дадености, майсторски фиксирани от автора с живописни нюанси. - понякога сутрините са „лепкаво влажни и екливи”, а „снежинките щипят пламналите лица”, „бледото слънце пали пиринските върхове”.

Бузите на скиора „пламват под бръснача на вятъра”, а той се „гмурка в чистота и белота, запазени само за него.” От ледените висулки „синджирят бистри капки”. “Синьо пламъче близва дъното на съда”, “Вадички пропълзяват от корясали купчини сняг”. По време на зората ” на небето зрее драска бакър”, а „снежните лапи се смъкват с въздишка от клоните на боровете”.

На този вълшебен природен фон, независимо от сезона, Петър си внушава, че авантюрата с Надя е само „подробност по пътя„ но в същото време е убеден, че приемането на „дребните неистини е необходимост”. Затъването в измамната действителност продължава неудържимо и никой не подозира мащабите на предизвестената катастрофа.

Развръзката е тъжна. Участниците в сагата са изпили до дъно чашата на трагичната си участ. Надя се завръща към несретата си, Петър е вече дядо, Диляна се грижи за бита, както преди.

Животът неумолимо продължава по пътя си и не се интересува от съдбата и настроенията на потърпевшите. Накрая сякаш всичко си идва на мястото и надделява мъдростта „Било каквото било”.

Банко Банков поднася на своите почитатели и читатели, на културната общност, един вълнуващ и увлекателен роман, изграден с вещина и белетристично майсторство.

Интригата се подсилва от обстоятелството, че текстът третира не толкова познатата на широката публика спортна тематика, разглеждана в различни ракурси - като професия, като академична изява, като специфика при практикуването на спортовете.

Всъщност това е горният, видимият пласт, в който авторът е вплел нравствените и социалните проблеми, съпътстващи живота на участващите в описаните драматични събития.

Считам, че романът „Банална грешка” е „обречен” на дълголетие и радушен прием от публиката, поради своите художествени достойнства и значими идеи, които адресира към обществото, независимо от възрастта , пола и социалния статус на хората.

27.07.2019 г.