Мина Карагьозова

(Литературен алманах на съвременни автори на руски и български
език. Издателство “Стелла”, Германия , 2019)

Излезе първият том на двуезичен българо-руски алманах “Мелодия за сърдечни струни”. Той е дело на съставителите Тодорка Николова - член на управителния съвет на Съюза на независимите български писатели и Лада Баумгартен - лидер на Международната писателска гилдия. Дружна команда от преводачи - доброволци направи проекта възможен.
Нямаше определена тема - затова в този том от 200 страници присъства цялото многообразие на живота. Тук са и сезоните на времето и сезоните на душата, тук е любовта, тук е младостта, тук е очарованието на приятелските стихове за България и Русия, тук е устремът към висините и към Бога, тук са ноктюрните на Шопен, есенни рапсодии, разкази за любовта между хората и между народите, разкази за безнадеждността на някои съдби и още, и още…
Цялата работа по предпечатната подготовка и издаването беше поета от Международната писателска гилдия. От българска страна бяха представени текстове на български и руски език на български писатели. Тъкмо затова прави впечатление благородният жест на Лада Баумгартен да даде предимство на българските автори, които са в началото на книгата.
От българска страна тук са включени следните автори:Ели Видева, Вили Ро - Величка Петрова, Борислав Белев - Бел, Антонина Димитрова, Йордан Кирев, Тодорка Николова, Василий Казимировски, Ясен Калайджиев, Мина Карагьозова, Галя Карааргирова, Нина Момчилова.
От руска страна: Марина Ламбертц-Симонова,Светлана Бурашникова, Валентина Бендерская, Вера Рехтер, Юрий Рехтер, Виктория Левина, Глеб Пудов, Ирина Сапир, Максим Сафулин, Татяна Кайзер.
Програмно за алманаха звучат стиховете на Ели Видева :

А на тъмния синор ще спре неуморното време,
ще пресява с най-ситното сито и слово, и стих.
И когато потънем в земята от нас ще си вземе
някой миг, някой цвят или нашите грешни души.
(„Позиция”)

Да, времето може да вземе от нас, творците, всичко - и красотата, създадена от нас, и дори душите ни. За това става дума в този алманах с поетично название. Ние сме предложили най-ценното от себе си - нашите творби. А там са душите ни…
Във възторжено нежни стихове е изляла любовта си към Русия Величка Петрова. За любовта “Тук. Сега. Навеки!” пише Борислав Белев. За морето, музиката, любовта пише Антонина Димитрова. Златоглавата Москва присъства в нейните стихове. В стиховете на Йордан Кирев оживяват пролетта, с нейните надежди и чудеса и есенната мъдрост на житейската вечер. Прекрасно носталгични са стиховете на Тодорка Николова.

Пред мен вратата - като бездна,
зад мен - неизживян живот…
(„Вместо прощаване”)

Животът на финалната права винаги изглежда неизживян. Просто многото възможни времеви линии изчезват. Направили сме своите избори. Добри или лоши - те са нашият живот. И неизвестното, което предстои е малко плашещо, но и същевременно прекрасно.
В подобна минорна интонация на житейския залез е стихотворението на Василий Казимировски “Сезонът на узрелите смокини е”. Пред вратата за Оттатък да се сбогуваме мъдро с Нещата от живота - това е тъжният размисъл на поета.
Останалите български автори са представени с проза. За мутренското време на разгул на насилието разказва Ясен Калайджиев. Той е пренесъл в прозата своя любим поетичен похват на игра на думи, от която игра се раждат интересни и драматични асоциации и реминисценции. Световноизвестният роман “Тихият Дон” е дал заглавието на разказа. Макар и значително по-кратък, този разказ не отстъпва по драматизъм на романа.
Ярък трагизъм вее от разказа на Галя Карааргирова “Пропаднали мечти”. Безизходност, безнадеждност, крах - това е лайтмотивът на разказа.
За измамената любов е разказът на Нина Момчилова “До звездите”. В стремежа към щастие се преплитат съдбите на героите. И, за съжаление, тук има победители и губещи. Като в живота.
За историческите корени на единството на славяните е моят разказ “Мандолината”, получил “Сребърно перо на Русия” през 2011 г.
С много топлота и любов към България са изпълнени стиховете на Марина Ламбертц - Симонова. Като палаво момиченце се радва поетесата, че в слънцето на България за малко е избягала от северната есен.
Светлана Бурашникова дори е посветила стихотворение на Хасково. Което завършва с пожелание-заклинание “Да ви пази навек Богородица!”
Валентина Бендерская пише за любовта като за “атомен взрив и вулкан в океана”.
А Вера Рехтер едни изящни като дантела стихове, стихове като детска приспивна песен завършва с неочаквана поанта: „Животът не завършва с мен.”
Юрий Рехтер се връща към легендата за Самсон и Далила от неочакван ракурс. Кого би избрал Самсон - любовта или победата? Няма отговор. Отговорът е различен за всеки човек.
Поетесата Виктория Левина пише, че далече от България животът е тъга. И е влюбена в бълбгарското село с аромата на лози, ракия , песни и танци в таверни.
Глеб Пудов търси Бог и вдъхновението в пълни с ръзмисъл и емоция стихове.
Ирина Сапир превръща една улица в разгърната метафора на живота.:

„Тук за някои всичко е минало,
а за някои всичко започва.”

Максим Сифулин говори за простото щастие да бъдеш обичан и да обичаш. Едно наистина никак не просто щастие…
Татяна Кайзер в мъдри четиристишия пише за нашите избори в живота и за нещата от този живот.
Създаден е един мост на емоция и красота, един културен мост между творци, живеещи в различни страни, но пишещи на български и руски език. В нашето тревожно време на всевъзможни разединения и насилствени свързвания, този алманах е едно светещо камъче по пътя напред и нагоре - към Любовта, Светлината и Бога.