Владимир Бояринцев

превод: Константин Шанов

През 1999 г. в серията „Жената мит” излезе книгата на Аркадий Ваксберг – „Лиля Брик – живот и съдба”, след прочита на която възниква мисълта, че би било много по-правилно да се публикуват материалите за отношенията на Маяковски с ярката представителка на чекиското обкръжение на поета в рубриката „Жената вамп”.

„НАЙ-РАДОСТНАТА ДАТА”

В своята автобиография („Аз сам”) В. В. Маяковски под заглавието „Най-радостната дата”, пише: „Юли 1915 г. Запознах се с Л. Ю. и О. М. Брик” (Съчинения в два тома, М., „Правда”, 1987).

Както отбелязва Александър Михайлов (“Накрая – куршум”, М. Планета, 1993) най-радостната дата предизвиква мощен поток от емоции, започва любовна драма, която в края на краищата не донася щастие на поета, но го вдъхновява да създаде впечатляващите лирически поеми „Флейтата-гръбнак” и „За това”, както и едно от най-добрите стихотворения от ранната си лирика – „Лилечка! Вместо писмо”.

По това време Лиля Брик е на 24 години. С Осип се познава от 13 г., завършвайки за тези години голямата школа „на напълно земните плътски чувства”, както отбелязва А. Ваксберг в книгата си „Лиля Брик – живот и съдба”, (М. „Олимп”. 1999 г.), излязла в поредицата „Жената мит”.

А. Ваксберг описва способностите на младата прелъстителка по следния начин: “Мъгливият разум на еротиката достигаше даже до тези, които по-рано бяха напълно равнодушни към всякакъв женски чар. Осъзнаването на магията, която тя притежаваше, без при това да полага и най-малки усилия, завинаги определи нейната линия в живота, внушавайки с пълно основание убеденост във всемогъществото й. Да й устои така и не можа нито един (почти нито един) мъж, към който тя беше устремила взора си”.

Лиля Брик би могла да стане прототип на песента на Алла Пугачова, в която се пееше: „за монетка, за таблетка свалиха нашта малолетна” – и с припев: „Здравей, втора ръка момиче!” С тази разлика, че Лиля може да е била „любител на чистото изкуство”, но не е била „втора ръка” момиче, а много повече. За такъв тип муза един известен поет писа на друг още по-известен: „Ех, поете, май дойде часът, лишил поезията от разсъдък, по-рано вдъхновяваше Ви муза, а сега Ви вдъхновява проститутка!”

СЕМЕЙСТВОТО НА ЛИЛЯ БРИК

„Името на бащата на легендарната жена – Урий (Юрий) Александрович Каган – може да бъде намерено не само в списъка на съдебните заседатели при московската съдебна палата, но и в списъка на членовете на Литературно-художествения кръжок, който по това време събираше каймака на културния елит на втората руска столица”. (А. Ваксберг). Той бил известен, както сега се казва, като правозащитник и борец за правата на евреите. Не пожелавайки да приеме православието, той постига своето, преодолявайки всички бариери, които руският закон поставял пред друговерците.

„Неговата жена, рижанката Юлия Юриевна Брик е дъщеря на добре образовани и богати родители, учила в Московската консерватория (за непокръстената еврейка да попадне в тая светая светих са били необходими изключителни усилия), но не успяла да стане професионалистка”. (Ваксберг).

Лиля Каган, впоследствие Лиля Юриевна Брик е родена през 1891 г., а нейната сестра Елза (бъдещата френска писателка Елза Триоле и жена на Луи Арагон) е с пет години по-малка.

Още в гимназията се говори за Лилините литературни способности, макар че всичките й съчинения са написани от учителя й по литература, при това едва ли безкористно.

Родителите й се опитват да я образоват: отначало математическия факултет, после Московския архитектурен институт – по някое време в Мюнхен тя иска да стане скулптор. “Но ученето не може да замени много по-интересните за нея неща: любовните приключения, страстните клетви, тайните срещи, разделите и новите срещи”. (Ваксберг).

„Черешката на тортата” в това не знам защо наречено благородно семейство е нейният роман със собствения й чичо. Тогава я изпращат при баба й в Катовице, „по-далече от греха”. Родният й чичо настоявал за “съпружески съюз, тъй като еврейските закони позволявали това”.

Наложило се да върнат дъщеря си вкъщи и да й наемат учител по пиано, а след това, за да се избавят от нежеланото дете, което той й направил, я изпратили в провинцията при далечни роднини. “Операцията не била много успешна и Лиля завинаги се лишила от възможността да има деца, макар че тя никога нито тогава, нито след това се е сремяла към майчинство.” (Ваксберг).

Накрая, през 1912 г. московският равин венчал Лиля и Осип Брик за радост на родителите й, които счели това за изгодна сделка – “да омъжат безпътната си дъщеря за “дипломиран юрист”. Наистина родителите на жениха не били във възторг, знаейки за лошата слава на невестата.

Биографите на Лиля Брик твърдят, че съпружеският й живот с Ося бил прекратен през 1914 или 1915 г.

Преди Маяковски да се запознае с Лиля Брик, той „дружил” с по-малката й сестра Елза. Елза Триоле по-късно пише: “Само с него постигнах истинската любов. Плътската също.”

През 1917 г. печален резултат за Елза, след серия несполучливи романи, станала невъзможността да има деца, също като по-голямата й сестра.

Но сред поклонниците на Елза се появява членът на френската военна мисия в Москва Андре Триоле, за когото тя се омъжва във Франция, неизвестно защо напускайки СССР за тази цел.

ЖИВОТ ЗА ТРИМА

Ал. Михайлов счита, че някъде през зимата или пролетта на 1916 г. Осип “отстъпвайки жена си на друг, но оставайки в същото време законен съпруг, си е избрал роля за през целия си останал живот”, която Михайлов даже не може да квалифицира.

Самата Лиля си признавала, че до Маяковски Брик се отнасяли с безразличие към литературата. По-нататък ще стане ясно,че възникналият интерес към творчеството на Маяковски е бил единствено комерсиален.

Ето признанието на Лиля по отношение на Осип, „което довежда до сложни мисли” /цитиране на Михайлов/: „Аз обичах, обичам и ще обичам Осип повече от брат, повече от мъж, повече от син. За такава любов не съм чела в никакви стихотворения, в никаква литература. Тя не пречеше на любовта ми към Володя. Обратното, ако не беше Ося, аз може би нямаше да обичам Володя така силно. Не можех да не обичам Володя, щом така много го обичаше Ося”.

Такава ситуация в семейството не радвала нито лилините родители, нито семейството на Маяковски. През март 1919 г.семейството се премества в Москва и заживява в малка стая (дванайсет квадрата площ), после Маяковски получава стая в Лубянски проезд, която превръща в свой кабинет.

Лятото семейството прекарва в извънградска вила – селцето Пушкино, където Маяковски по цял ден работи, а останалите двама се пекат на слънце и си прекарват приятно времето.

През 1920 г. семейството се премества в друга квартира, вече двустайна. Тук Маяковски прекарва по-голямата част от времето си, “бидейки „граждански мъж” на (формално) омъжената Лиля Юриевна Брик. (Ваксберг).

Това, че Маяковски страдал от този род увлечения на приятелката си, изобщо не вълнувало неговата „гражданска” жена, която казвала: „Това, че Володя страда, е полезно за него, той ще се помъчи и ще напише хубави стихове”. Трябва да добавим, че за хубавите си стихове Маяковски получавал и хубави пари, което позволявало на „семейството” да живее още по-добре.

През лятото на 1922 г. у Лиля се появило ново „увлечение”. „От текста на поемата „За това” се разбира за „ревността”, обясняваща ситуацията. Но нейната гледна точка и тази на Маяковски за нея били различни. „Законната” жена на единия мъж и действителната (както се казва гражданската) на другия, Лиля Юриевна, в своя кръг изповядвала пълна свобода от матримониалните обстоятелства.” (Михайлов).

В края на 1922 г. Маяковски и Лиля Брик се разделят за два месеца по взаимно съгласие, което довежда до написването на поемите за любовта „За това” и „Обичам”. Лиля Брик, като привърженичка на „свободната любов” продължава да живее безгрижно и весело, а „към края на живота си даже изгубва представа за възрастта си.” (Михайлов).

„Лиля вършеше това с безупречно точна сметка, съвършено съзнателно, което никога не отричаше (заставяйки Маяковски да страда – В.Б.), принуждавайки го мъчително да бъде прикован към бюрото.” (Ваксберг). И това било напълно в духа на семейство Брик – трябвало колкото се може по-добре да се живее в това много тежко за страната време.

В началото на 1923 г. съвременниците отбелязват необичаен полет на лирическата дарба на Маяковски, в същото време „семейството” си оставало семейство, а поетът бил негов благодетел.

„Съвременниците и от двата пола отбелязват, че Маяковски е оставял впечатление за нравствена чистота. Не е понасял мръсни вицове и разговори за жени. Не е бил Дон Жуан. „За тази роля не беше подходящ.” (Михайлов).

През 1926 г. Маяковски получава четиристайно жилище на Хендриков переулок, където се преселва също и семейството на Брик, дружбата с което „през цялото време изискваше материална поддръжка”. Сега Осип Брик „никъде сериозно не работещ, се оказа храненик в „семейството”: „бивш мъж при втория бивш мъж на жена си”. (Михайлов).

През 1927 г. животът на Маяковски и „семейството” се характеризира със следните събития:
1) Постоянното участие в литературните събрания в жилището на Хендриков переулок на Яков Саулович Агранов, важна клечка във ведомството на Ягода, по-късно станал заместник на наркома.
2) Изненадващо събранията на ЛЕФ вместо Маяковски председателствува Лиля Брик.
3) Най-голямото признание за големия поет приживе.
4) Той осъзнава необходимостта да определя личния си живот.
5) За Осип Брик това е била година на укрепване на отношенията му с Евгения Соколова (Жемчужина) и работата му като сценарист.
6) За Лиля Брик това е годината на завършването на романите й с Красносчоков и Кулешов, а също и годината на първия й любовен неуспех с Пудовкин.

Имало и опасни случаи за „семейството” на Маяковски. Достатъчно било да се влюби в друга жена и това веднага се оценявало от семейство Брик като опастност от напускането му на „семейството”. Ако ситуацията била критична, веднага се предприемали най-разнообразни действия за ликвидиране на опасността, стигайки дори до привличането на родното на семейство Брик ВЧК-ОГПУ-НКВД.

Самата Лиля по думите на А. Ваксберг „не признаваше никакви връзки и считаше за свой мъж този, който й беше най-близък в настоящия момент”. А такива били много!

На някои им се струвало, че Маяковски е много богат. Такова впечатление се създавало заради необичайната му щедрост. Когато има пари, той черпи всички приятели, прави им подаръци, дава им заеми, помага на майка си и сестрите си, като им дава пари всеки месец.

Той е много прав, когато пише: „Моите стихчета не ми спечелиха и рубла” („С пълен глас”), тъй като „семейството” постоянно се грижи парите му да бъдат изхарчени по-бързо.

Много характерна е историята с „автомобилчето”.

ПАРФЮМИ, ЧОРАПОГАЩНИЦИ И „АВТОМОБИЛЧЕ”

В края на октомври 1924 г. Маяковски заминава за Париж през Рига и Берлин. Животът му в Париж минава под надзора на сестрата на Лиля – Елза. На Лиля е купена нова шуба, която „приятно обогати гардероба й” (Ваксберг). Освен това бил поръчан куфар от свинска кожа, били купени шапки и парфюми, дошъл редът и на пижамите.

Както е известно, „апетитът идва с яденето”, и ето при пътуването на Маяковски за Париж през 1928 г. го догонва писмо от Лиля, която му напомня: „Не забравяй за леката кола”. След това изрежда седем основни неща, които трябва да се купят към колата.

Но Маяковски не може веднага да изпълни молбата на „семейството”, тъй като се намесват „други познати”. Той заминава за Ница, за да се види с тригодишната си дъщеря и нейната майка – Ели Джонс. При завръщането си Маяковски се запознава с Татяна Алексеевна Яковлева, която е напуснала Русия през 1925 г. Той се влюбва от пръв поглед в Татяна и в неговите стихотворения след пет годишно прекъсване се появява любовната тема. Това са: „Писмо до приятеля Костров от Париж за същността на любовта” и „Писмо до Татяна Яковлева”, което било публикувано едва през 1956 г.

„Владимир Владимирович не само се влюбил в Татяна, но и веднага заявил своето намерение да се ожени за нея и да я отведе в Русия. Стиховете на поета отново достигат до най-големите висоти на изтънчената лирика, „от отвора на звездите се извива словото на златнородената комета”. (Михайлов).

За това събитие Елза Триоле бързо съобщава в Москва на Лиля Брик, но сестрите не разбрали веднага до каква степен е сериозно то. Отговорът дошъл след появата на стиховете на Маяковски, посветени не на Лиля. Това бил тежък удар по нейното самолюбие и бъдещо благосъстояние.

Но не само Елза информирала „семейството” за парижките дела на Маяковски. Имало още един човек – дипломатът Захар Илич Волович (на своите другари-чекисти известен като Вилянски или като Зоря), който поддържал връзка с Елза и регулярно доставял на Лиля френска козметика.

Засега от Москва идвали напомняния за автомобилчето. Ето какви „сувенири” поръчвала Лиля на Маяковски от Париж: „зимни чорапи розови – 3 чифта, зимни чорапи черни – 3 чифта, чорапогащници скъпи, иначе бързо се късат… Парфюми Rue de la Paix, пудра Hubigant и много други неща, които го съветваше Еля. Зелени гердани, ако още са модерни, пъстра красива рокля от крепжоржет, и още една, по възможност с голямо деколте за посрещането на Нова година”.

Маяковски предприема големи усилия в търсенето на хонорари, тъй като за задоволяването на капризите на „семейството” били нужни много пари.

Поетът се връща в Москва на 8 декември, следват го донесенията от Париж за любовните му работи. Получаването на „автомобилчето” и отдалечеността на съперницата малко облекчили отношенията му със „семейството”. Навярно доставката на „автомобилчето” през границата не е минала без помощта на близкия приятел на Лиля Яня Агранов.

Автомобилната история имала продължение – Лиля блъснала малко момиченце, но работата не стигнала до съд (тук ще си спомним за Агранов). След тази случка Лиля си назначила шофьор.

Когато Маяковски се завръща от Париж, между него и Лиля настъпва изясняване на отношенията. По това време тя върти поредния си роман – този път с киргиза Юсуп Абдрахманов, но е ужасно обезпокоена от желанието на Маяковски да се ожени за Татяна и да я доведе в Москва. За това, разбира се, бил известен и Агранов.

„Колкото и да била очарователна и привлекателна Лиля, колкото и да бил умен и талантлив Осип, все едно – душата и привлекателният магнит на дома на Хендриков переулок бил Маяковски. Която и да е негова жена нямало да търпи никаква „двусемейност”. Татяна, чийто психологически портрет Лиля внимателно е изучила по разказите на самия Маяковски, по писмата на Елза, както и по информацията на домашните приятели, нямало да търпи „нито двойно, нито тройно”. (Ваксберг).

Даже опита да се отвлече вниманието на Маяковски от Яковлева чрез запознанството му с Нора Полонска (жената на М. Яшин) и впоследствие желанието на Маяковски да се ожени за нея след като заминаването му за Париж е невъзможно, и даже раздялата му с Яковлева, не намалило опастността „семейството” да остане без своя благодетел. В същото време литературното наследство на Маяковски е могло да донесе на „семейството” значима финансова изгода. Тук като в класически детектив може да бъде зададен въпросът: „На кого била изгодна смъртта на Маяковски?”

Започнала широко мащабна кампания по тормоза на Маяковски, а Брик заминали в задгранична командировка с цел запознаване с културния живот на Европа. „И сред близките не можа да се намери човек, на когото той да довери най-съкровеното. Затова – самота, затова депресия”. (Михайлов).

И до днес смъртта на Маяковски си остава загадка, като че ли специално подготвена от житейските обстоятелства, създадени с усилията на дружествените на семейство Брик органи: провал на спектаклите, тормоз в пресата, създаване около него на вакуум в смисъл на човешко общуване. Тази ситуация е много добре описана от М. Яншин: „Всеки, който можеше, го риташе с копито… Всички го ритаха. И приятелите, всички, които можеха… Край него нямаше нито един човек. Въобще нито един. Така въобще не се прави”… (А. Ваксберг).

Затова, че акцията против Маяковски е била щателно планирана организационно и психологически, говори фактът, че след заминаването на семейство Брик за Европа в квартирата им се настанява чекистът Лев Елберт /Сноб/, който заменя семейството в качеството му на ежедневно общество за „осиротелия” Маяковски.

Така се създава впечатление, че в резултат на получената от семейство Брик и чекистките приятели на дома информация за желанието на Маяковски да се ожени за чужденка и да остане във Франция, са били предприети всички мерки за пресичането на подобни намерения. Възможно е да е било решено, че „мавърът” вече е свършил своята работа и може да си отиде, оставайки литературен класик и пожизнен благодетел на семейство Брик.

СЕМЕЙСТВА БРИК, КАГАН И ЛУБЯНКА

През март 1918 започва чуждата интервенция срещу Съветска Русия. Това не попречило на Елза Каган да получи разрешение от ЧК за пътуване в чужбина, за да се омъжи за вражеския (френски) офицер Андре Триоле.

През 1920 г. Осип Брик получил удостоверение на сътрудник на ЧК. Там не взимали хора от улицата. Нужна била препоръката на някой средно голям началник от тази организация. Не случайно по това време на Сергей Есенин приписвали следната епиграма:

Вие мислите, че Осип Брик
изследва руския език?
В действителност той е агент
и следовател във ВЧК.

Отбелязваме, че Осип се разделил с ГПУ на 31 декември 1923 г., понеже бил: „бавен, мързелив и неефективен”. Въпреки всичко той не губи връзките си с Лубянка.

Казват, че именно чрез Осип е получено разрешение за отпътуване от страната на жената на Пастернак Жозефина, неговите родители и сестра му Лидия.

Самата Лиля Брик за пръв път през съветско време, през 1921 г. заминава в чужбина – за Латвия, откъдето взема английска виза. По това време в Англия се оказва и Елза, която вече е успяла да се разведе.

Някои биографи на Лиля Брик остават с впечатлението, че тя отива в Латвия по задачи на ЧК. С нея заминава и дипломатът с особени пълномощия, работещ в международния отдел на ВЧК Елберт, чрез когото, използвайки честите му пътувания до Москва, предавала писма до Маяковски. Основният призив в тези писма бил: „Не ми изменяй! Много се страхувам от това!” В Москва я очаквала нова, посветена на нея поема: „Обичам”.

През лятото на 1922 г. във вилата в Пушкино Лиля се запознава с още един почиващ – Александър Михайлович Красносчеков (Абрам Мойсеевич Томинсон). По други данни той бил известен като Фроим-Юдка Мовшев Красносчок, бивш заместник на Наркома на финансите и член на комисията по изземането на църковните ценности, т.е. „по грабежа на имуществото на различни организации, на първо място на Руската православна църква”. (Ваксберг).

„Лиля Юриевна писмено признала на Маяковски, че вече не изпитва към него предишните чувства.” (Михайлов).

Романът на Лиля с Красносчоков прекъсва печално: той естествено е пропилял огромни суми от държавните средства. Заедно с брат си Яков устройвал диви купони. В обвинителното заключение относно дейността на братята Красносчокови се казвало, че те „поръчвали за жените си каракулови и порови шуби…”. Но по това време жената на Красносчоков се намирала в Америка и нейната роля е можела да изпълнява само Лиля. „Но нейното име… в съдебните документи не се упоменава. Компетентите органи са прикривали Лиля още тогава…”. (Ваксберг).

Красносчоков бил освободен по „здравословни причини”, но “цяла Москва” се смяла на премиерата на спектакъл”, в който Лиля Брик била представена като Рита Керн – съблазнителка на директора на банката и наречена от автора на пиесата изчадие.

По-късно на обстановката в „семейството” бил посветен памфлет с автор първият френски посланик в Съветска Русия Пол Моран – „Изгарям Москва”. „По-късните изследователи… обясняват антиеврейската насоченост на новелата с изобилието на евреи сред съветската върхушка, което поразило Моран” (Ваксберг). Тук Лиля е представена като Василиса Абрамовна, а Осип заедно с Красносчоков – като Бен Мойшевич.

Пътуването на Лиля Брик до Англия и Германия било отложено за есента. В същото време в „салона” на Брик се появява нов човек, когото те ласкаво наричат „Яня” Агранов, чието истинско име било Яков Саулович Сорендзон, по това време следовател във ВЧК. Жената на Агранов по-късно пише, че мъжът й по това време е шеф на отдел, занимаващ се с надзор над интелигенцията.

„При Дзержински работеше… „кървавият” следовател от ВЧК Яков Агранов, епилептик с женско лице” – така характеризира Роман Гул („Дзержински”, М., „Молодая гвардия”, 1992) човека, когото Брик ласкаво наричаха „Яня”. Роман Гул продължава: „Той уби много известни обществени деятели и великолепни руски учени: проф. Тихвински, проф. Волков, проф. Лазаревски, Н. Н. Счопкин, братя Астови, К. К. Черносвитов, Н. А. Огородников и много други. Това кърваво нищожество е фактическият убиец на забележителния руски поет Николай Степанович Гумильов”.

При получаването на новия си задграничен паспорт, Лиля Брик е представила удостоверение от ГПУ с №15073 от 19 юли! (А. Ваксберг).

Многобройните пътувания на „семейството” зад граница в периода, когато да напуснеш страната било много сложно, пътувания, в които те не изпитвали недостиг на средства за съществуване, навеждат на мисълта за тесни връзки на Брик с ОГПУ. Разбира се, източник на тези средства била поетичната дейност на благодетеля им Маяковски. През 1927 г. той написва редица стихотворения, възпяващи чекистите, което странно съвпада с тяхното „нашествие” в салона на Лиля Брик. Едно от стихотворенията „Войниците на Дзержински” – било посветено на „Вал. М.” – Валери Михайлович Горожанин. Счита се, че именно той е въвел Агранов в кръжока на Лиля. Ваксберг пише: „Дружбата на цялото семейство с Агранов била общоизвестна и много съвременници, в това число и тези, които са били близки на дома, не се съмнявали в характера на неговите отношения с Лиля. В някои свидетелства направо се употребява думата „любовници”.

Един от постоянните посетители на салона бил Михаил Сергеевич Горб (Мойсей Савелиевич Розман), заместник началник на международния отдел на ОГПУ. Затова, че всички тези хора са били приятели на Лиля, говори фактът, че те не са изчезнали след смъртта на Маяковски от дома на семейство Брик, за който Борис Пастернак казал: „домът на Брик беше всъщност отделение на московската милиция”.

в. Дуел, №27 (221), 3 юли 2001 г.