МАРТ
пролетни стихове за деца
МАРТ
Накой цвете нарисува сякаш с тебешир
върху листа, който няма край надлъж и шир.
След като го той преброди, в горния му край
спря за малко, нарисува слънчице - кравай.
Топна четката в зелено, бялото покри
и накрая се подписа: месец № 3.
ПРОЛЕТНА ПЕСНИЧКА
Пее кап-кап-кап капчука,
както крачи в мен сърцето.
Чух-чух - чухалчето чука
по вратите на небето.
Там го чуват - и тогава
над момченце като зрънце
се усмихва и изгрява
мигайки доброто слънце.
Ку-ку - кукувица кука,
както крачат в нас сърцата.
Чух-чух - чухалчето чука
по вратите на земята.
Там го чуват - и тогава
край най-малкото момиче
се усмихва и изгрява
бялото добро кокиче.
МЕЧОКЪТ МИШО
Мечокът Мишо се събудил
едва към края на април.
Събудил се и се учудил -
светът зелен и хубав бил.
Мечокът Мишо на разходка
из свежата гора поел
с най-тромавата си походка,
гърди изпъчил, страшно смел.
Мечокът Мишо чул тогава
със смях да казват - О-хо-хо!
Какво е тръгнал да продава
с цветче над дясното ухо?…
Мечокът Мишо твърде ясно
разбрал ехидните слова:
- Додето спал съм, то е расло
край рунтавата ми глава!
Мечокът Мишо в огледало
видял се, т.е. във река:
- Додето спал съм - разцъфтяло!
Защо се смеят те така?…
Мечокът Мишо оттогава
сред ха-ха-ха и хо-хо-хо
през старата гора минава
с цветче над дясното ухо.
КОКИЧЕТО
Още под снежеца спеше
малкото селце
и капчук един туптеше
като сърчице.
Още бляскаха с ледунки
тихите стрехи
и трептяха като струнки
булчици-елхи.
Още свит бе до комина
врабчо плах и чер
и светулкаше в пъртина
подранил фенер.
А пък то снега отметна
с ласкава ръка -
и потрепна, и просветна
бяла светлинка.
По добрия вятър прати
то до всички вест:
„Тук съм, друже. Пролетта ти
тук пристигна днес”.
ЧЕРЕШКИ
Кръгли, сочни, алени,
сякаш са запалени,
смеят се в зори
до листенца гушнати,
от ветрец полюшнати
четири сестри.
Стъпила на камъче,
късам всяко пламъче
и след миг по път
слушам как, полюшнати,
край ушите мушнати,
обички звънтят.
КЛИСУРА
Малко, бяло градче -
цвете в планинска пазва.
В него река тече,
славни легенди разказва.
Свети месец април
в тях разярен и чутовен.
С лъвче в сърцето бил,
с пламък в очите бунтовен.
Към свободата вървял
с крачки сурови и тежки.
Огънят даже цъфтял
в крехките стройни черешки.
Паднал на тази земя,
дето е твоя и моя,
дето гърмя-отгърмя
за свободата ни боя.
Ала и в слънце, и в мрак,
ръст извисил над градчето,
къса оковите пак,
вика кръвта на сърцето…
Бърза реката, тече,
рони камбанени звуци.
Слуша ги всяко момче
тук и присвива юмруци.
СТРОГ
Всеки в този ден лъчист
гледа към потока чист -
там се труди без да спира
жабчето, във вира син
водни скокове тренира
от висок трамплин.
А треньорът му е строг -
наблюдава скок след скок,
наставления му дава,
люто разгневен,
да мърмори не престава
с клюна си червен.
ЧЕТИРИ
Щъркелчето Щраки кисне
из реката чак до мрак.
Щъркелчето Щраки висне
крак прегънало о крак.
Жаби четири излапа
и облиза се, макар
устни и език да няма:
ни човек е, нито звяр.
Щъркелчето Щраки в мрака
с тъжен е и гладен вид.
Щъркелчето Щраки трака
не със зъби - с клюн сърдит.
Негова си е вината -
то до четири брои,
затова сега в реката
тъй замислено стои.
ПЕПЕРУДА
Прозрачна, в дреха синя
и с пеещо сърце,
танцува балерина
над всяко стебълце.
Тя слива се със цвете
в гора или поле,
живее само с двете
потрепващи криле.
Поспри пред всеки неин
изящен, цветен мах,
добър и ненадеен,
отронил плахо: „Ах!”
И в утрин с дреха синя
кажи с добро сърце:
танцува балерина
над всяко стебълце.
ДЕТЕ И ЛЯСТОВИЦА
- Лястовичко,
чудна птичко!
Както в синьото летиш
иотгоре виждаш всичко,
за минутка мене виж!
Моля те, кажи ми ясно
как да пея аз в захлас
като тебе тъй прекрасно
всеки миг и всеки час?…
Без да спира да се рее,
тя ми отговори:
- Ти
като мене за да пееш,
трябва, мило, да летиш!
КОСТЕНУРКА
Скучна е: пълзи, мълчи,
крие своите очи.
Рядко даже листче хрупа
в костената си хралупа.
Не излиза тя от къщи,
срещу слънцето се мръщи.
И живее сто години,
даже може да ги мине.
Затова е в бръчки цяла,
затова е тя заспала.
Но в ръцете си, момче,
стиска Златното ключе.
КАКА СВРАКА
На разрошената драка,
сред смълчаните гори
кацна в мрака кака сврака
и ще вряка до зори.
Днес отново тя научи
как, кога, къде, защо
и какво в леса се случи
и с кого се случи то.
И сега с тъга безкрайна,
с глас прегракнал, ред по ред,
ще разкаже всяка тайна
тя на всички под секрет.
УСМИВКА
През нощта дъждът валя
над гори и над поля.
Мина с леки, светли стъпки
по жита, цветя и пъпки.
Някой за да не пропусне,
светеше с фенерче, с устни
болните стебла превърза
и отмина с крачка бърза.
А след него се засмя
нашата добра земя.
