Жеко Христов

ЖЪТВАР

По жътва съм роден,
сред тежки снопи -
родил се на баща ми нов жътвар.
Наблизо звъннало с копитен тропот
ранило конче - моят пръв другар.

Разправяли жътварите неуки -
юнак ще бъде, вижте - туй е знак:
днес кон премина най-напред оттука
и дар му носи с бързия си крак.

Жътварско мляко дните ми подгони
и както всеки селянин растях.
Във твърди длани класове зароних
и гривата на коня си плетях.

Не са познали старите жътвари -
юнак не съм, като жътвар живях.
Където и смъртта да ме завари,
жътвар ще бъда като тях.

ПЕПЕРУДА НАД БУЛЕВАРДА

По булевардите,
от лятото напечени,
вървях и аз,
небрежно в шумната неделя,
сред хора весели
и празнично облечени.
И никой не видя
кога край нас премина
една кола, препълнена със снопи,
и никой не видя,
а бяхме над стотина,
държали може би
рала и търнокопи.
Но изведнъж ний всички спряхме -
над булеварда трепна пеперуда,
изгубена от тежката кола.
Мълчахме,
гледахме я като чудо.
И както някога по южните поляни,
разтворихме грамадните си длани
и хукнахме след нейните крила.

ДИВИТЕ ПАТИЦИ

Нощес излязох сам-самичък, мамо,
и се заслушах в пепелявото небе.
О, патиците диви тръгнаха от рано
и зимата при мене, майчице, дойде.

На юг към малкото ни село отлетяха
една до друга, наредени в римско пет.
Дали са тези, дето и тогава бяха,
когато ме изпращаше до оня плет?

Тогава цяла нощ ти ходеше из двора
и слух напрягаше да чуеш пролетта.
Когато патиците минаха нагоре,
след тях и мене ти изпрати заранта.

Сега си спомням за забравената пролет,
из улиците щипе северният студ.
О, мамо, патиците минаха надолу
и тръгвам аз след тях,
към топлия ти скут.

ЗАКОНИ

По едни големи и добри закони
всяка булка две терличета плете
и на есен всяко цвете се отроня,
а напролет друго шушне и расте.

Всеки някого обича на земята,
всеки от любов е тук роден.
Селянинът все отглежда семената
и към слънцето поглежда всеки ден.

По едни големи и добри закони
птиците пренасят сламки в пролетта
и за някого сълзица се отроня,
и за някого се пее във нощта…