СЛОВОТО
превод: Люлин Занов
СЛОВОТО
„Роди се слово и сега вече то ни води…”
Л. И. Токун - „На В. Саратов”
Из книгата „Сребърни звънове”
Роди се слово и ни води то -
ту към небето или към земята…
Душата крепне, става на крило -
и литва тя, последвала словата.
Отлита къмто нови светове
с въздушни рими, образи изящни,
старинни букви с ясни редове
разказват ни на нас сега блестящо:
животът ни не е напразен дар,
че на земята ни не сме случайно…
Написано различно, с мазки, с киновар…
Но като пламък словото е изначално!
То светлина е в мрака, лидер свят…
А с времето по-остро от кинжали.
Веднъж ще изоставим този свят…
Но буквите на тайнствени скрижали
ще си останат. Трябва на земята
да търсят светли думи и мотив -
с крила и обич да дарят душата
да може пак високо да лети!
И ТОВА Е ВСИЧКО…
Това е всичко… И прости, че бях
в съдбата ти така за малко.
Изпадна любовта от трона. Жалко.
Сърцето ми от болка изгоря.
Бе сън, което беше, забрави.
Той никога не ще се сбъдне вече…
Страстта ни между книгите изтече,
не в ритъм са сърцата ни. Уви!
А живналият в стаята портрет
ни гледа с укор, без да се ядосва -
до разговора труден се докоснал
ще съхрани дочутия секрет…
ЗАМЪГЛЯВА СЕ УТРОТО РАНО…
Замъглява се утрото рано
и се спуска една пелена.
Ой, заплавахме пак във Кубана -
роден край, ти любим сред степта!
Как ни смръзваше нас във чужбина
леден вятър - на чужда земя!…
А във милата наша родина
ароматният хмел разцъфтял,
също мед са ни ябълки нежни,
май по-сладички няма в света!
А момичето с черните вежди
поотраснало, вече мома…
Излезнете, срещнете казаците,
че завръщат се в родния край
и под вишните слагайте масите -
ако пием, да пием докрай!
Волността на казак е потребна,
но е нужен и бащин дом,
и, стопанката - гостоприемна,
и черьомуха там за поклон.
Под небето се къщите нишат,
а до тях пък дървета шумят.
Детелини и мента миришат…
Най-добре е на своя земя!
