ИЗРЕЧЕНИЯ XI
Нападне ли те, страхът е по-голям, отколкото е.
Човекът старее, а любовта му е все млада.
С едната ръка държи знаме, с другата краде.
Умът му - злато, в джоба му - жълти стотинки.
Свободата е път. Понякога той отвежда в затвора.
Има всичко, защото няма нищо, освен надежда.
И в най-черния мрак художникът съзира парченце светлина.
Лицето - светлина, сърцето - мрак.
Много не е всичко, всичко може да е много малко.
Продаде съвестта си, за да купи къща; сега иска да продаде къщата, за да си купи съвест.
Казаха му: - Прав ти път! - и той тръгна през просото.
Понякога в мен е толкова тихо, че няма начин да не запея.
В сряда мисли за четвъртъка, оглеждайки старателно вторника.
Книгата ще направи глупака по-добър, а умния - по-умен.
И ласкателят обича себе си.
И застланият с рози път ще те боде, ако си бос.
Поискал да отвори очите му, но ги извадил.
Глиганът гледа нощното небе и току възкликва: - Колко много жълъди, боже!
Тази истина изглежда измъчена, защото е родена в спор с глупак.
Беше добър адвокат: колекционираше вратички в законите.
Този камък тежеше толкова много на мястото си, че накрая го изхвърлиха.
По-добре е да живееш сред затворници, отколкото сред бъдещи затворници.
Не вие прекарахте времето си, а то - вас.
Той погледна истината в очите и заплака от умиление - толкова беззащитна изглеждаше тя.
Всеки препъни камък - крайъгълен.
Не ме изкарвай от кожата, защото после не можеш да ме върнеш в нея.
2008 г. У нас вече всичко може да се купи, като най-евтино струва човекът.
Към второто си лице двуличникът добавя и перука - застрахова се.
Умирам от смях: на собственото си погребение трябва да нося костюм.
Използваше ореолите като спасителни пояси в морето на живота.
Само мисълта, че мога да разкажа живота си, ме отвращава.
Целият живот на човека е ходене от стена до стена и отваряне на врата след врата.
Изпуснал дивото и хукнал подир питомното.
Започне ли да се примирява със себе си, човекът е свършил.
Опитомявайки животните, човекът бавно, но сигурно подивява.
Добър журналист: този, който ми поднася факта и ме оставя да мисля за него.
Евтерпа, музата на лириката - марка парфюм? О, боже!
Образът на любимата е привлекателен, защото е обвит в лека мъгла.
Времето е такова, че думата трябва да стане камбана, а камбаната - дума.
Ние сме потомци на хиляди пирови победи.
За да оцелее, човекът непрекъснато отстъпва. От себе си.
Тълпата, наречена народ, води към бесилката този, който трябва да я води.
Съвременик: тялото - собствено, главата - чужда.
Някой все ни вика: „Напред!” „Напред!”, а ние вървим насам-натам и нагоре-надолу.
Разрушавайки кумирите си, ние разрушаваме страховете си.
Хорът запя вярно, когато диригентът започна да използва палката си като тояга.
Последна умира не надеждата, а чувството ни за хумор.
Веднъж видях светлото бъдеще. И се разплаках. От страх.
Един от нас: връща се в себе си, вижда се и не му остава нищо друго, освен да се напсува.
Силата произвежда страх, а страхът - сила.
Ние се борехме, а спечелиха пехливаните.
Аз мога да чета мисли, но не мога да срещна хора, които мислят, за да го направя.
Всеки човек е скала, от която изсича фигурата си.
И отчаянието може да роди подвиг.
Губиш толкова, колкото си спечелил; остава само името.
Не теб, а любовта ти имам - и това ме изпълва с гордост.
Дори когато спи, актьорът играе. И дори в съня си е неискрен.
Любовта прави от двама души един. И прилича не на двамата, а на този единствен един.
Този актьор играе по-добре в живота, отколкото на сцената.
Портрет: всичко у този човек си е на мястото, само лицето му не е негово, чуждо е.
Бориш се срещу всичко и всички? Та ти се бориш със себе си, човече божи!
Не сред бисери, а в боклука сияе ослепително бисерът.
Творчеството е любов, но и любовта е творчество, при това най-висшето.
Единствената ценност днес е властта, а единствената цел - създаването на човек, който не мисли.
Ние живеем между другото, затова има смърт - да прекъсне безсмисленото.
Когато на природата не й харесва нечие деяние, тя го наказва. Най-често на колене пред нея е човекът.
Българинът някога: ръцете - пълни, главата - празна и сега: ръцете празни, главата - пълна.
Аз обичам тъгата си - в нея се живее тихо и скромно.
Гладните истини изяждат тези, които са имали дързостта да ги огласят.
Искаше да извади очите на врага си, но вместо това ги отвори.
Ние произвеждахме всичко и много, но най-много тъпанари. Сега произвеждаме в неограничено количество… тъпани.
Когато нечий живот стане част от твоя, ти си отговорен и за него.
Правило: красивите правила са измамни.
Мразя кръглото във всичките му форми и проявления.
Мечта: да вдигнеш бяло знаме и за това да знае само врагът ти.
Най-отвратителният съвет към млад човек: бъди като всички!
Идеята не струва, ако не е дръзка и решителна.
Човекът, който иска да остави нещо след себе си, е неудобен, той пречи на другите да живеят спокойно.
Нещастие: да не си приличал никога на себе си.
Върху високото чело има място и за звезда.
Ако вървиш срещу течението, животът ти ще е неспокоен, но чист.
Понякога страшно ми се иска да бъда онази сламка, за която се лови удавника.
В пазвата си имаше не камък, а зид, зад който спокойно биеше сърцето му.
Направо се алкохолизира - а продължава да пише безалкохолна поезия.
В очите ми - небе, а в нозете ми - път. Към него.
Ако убия мравка, аз убивам света в мравката - затова й правя път.
Човекът може да бъде изоставен от надеждата, от любовта - никога.
Не доубивай опонента си: истината, която защитаваш, ще го стори по-добре от теб.
У уверения в себе си има някаква лека ленивост - в погледа, в осанката и, най-вече, в словото му.
Колкото по-далече от народа е вождът, толкова по-хипнотично е въздействието му върху него.
Колко малко хора - и колко много машини за храносмилане!
Понякога ние желаем нещо толкова силно, че го митологизираме - а то дори не съществува.
Човек най-малко познава себе си, но е странно, че не прави нищо по въпроса.
Най-точно стреля оръжието с дарствен надпис.
Въпреки, че воюваме с различния, с живеещия иначе, той никога няма да стане един от нас.
Когато те няма ти си повече в мен, отколкото когато си тук.
Самотата ми е словоохотлива - и аз я слушам с увлечение.
С парадно оръжие в бой не се влиза.
„Кради!” - този глагол и точно в тази форма шета над всичко Българско - и непрекъснато ражда егоисти.
Ако искаш да си, бъди винаги нов - или поне разрушавай старото в себе си.
Понякога имам чувството, че съм живял живота на много хора - всяка тяхна следа в мен боли.
Мен ме интересува това, което го няма, а съм убеден, че ще бъде.
Настоящето се превръща непрекъснато в минало и бъдеще.
Аз чета самотата си като книга - чета себе си.
Повторението не е майка на знанието, а на затъпяването.
На работното си място гореше така, че от него остана шепа пепел.
Освен ярка, истината трябва да бъде и твърда.
В жената спи хищник, който може да бъде опитомен само с едно средство - любов.
Мислеше фундаментално, но мисълта му, за съжаление, нямаше никаква основа.
Нищо не му липсваше, за да бъде истински щастлив. И най-вече - пълното отсъствие на ум.
Беше без определена професия, но страшно му се отдаваше да усвоява пари.
Проспа живота си и сега, вече пенсионер е бодър и свеж като зеленчук.
Забиха му нож в гърба - и го обявиха за герой на нашето време.
Трябваше да падне в очите на цял един народ, за да се издигне.
Тази мутра вече е спокойна - ахилесовата му пета е бронирана.
Богат е, защото непрекъснато краде времето ни.
Падна в очите ми и остана там - за да ме дразни.
Беше голяма лисица, понеже си имаше работа с повече от 7 милиона зайци.
Най-скъпо струва безплатното.
Ако сте отворени, ще ви затворят - казаха устите на вратите. Бяха го изпитали…
Стана виден алкохолик, защото беше мезе в устата на когото трябва.
Как така правителството ме подяжда, след като аз изобщо няма какво да ям?
Раздвои се - и сега върви насам-натам.
Забиха му нож в гърба - и сега работи в Историческия музей като действащ модел.
Произведено в България: бракът ни е перфектно дефектен.
Всеки гледа себе си, затова гласува не за когото трябва.
Всяка следваща минута е настояще, откраднато от бъдещето.
Демокрацията дойде, видя ни, победи ни - сега може да си отиде.
Българинът може да бъде ласкав само с оковите си.
След като победихме всичките си противници, започнахме най-важната борба - със себе си.
Първо направиха от торбата знаме, след това от знамето - торба.
Единият от двата края на всеки път се нарича начало.
За природата ние вече не сме тайна - тя добре познава убийците си.
Защо днес свличат кожите ни тези, които вчера облякохме във власт?…
Критикът плаче за изкуството, а сълзите му дрънчат като сребърници.
Любов: когато съм до теб, аз съм най-далеч от себе си.
Често излизам от релсите, защото не ги обичам. Предпочитам другите пътища, не железните.
Троянският кон днес се нарича телевизор.
Престани да биеш човека, който си свалил на земята - той вече е паднал.
Снегът също е плач, но сълзите му са остарели.
Когато куклите стачкуват, кукловодите са в отпуск.
Обикновено оплитат конците тези, които ги дърпат.
Кой дърпа конците на тези, които дърпат конците?…
Снегът е студен, а топли. Такива са и някои хора.
Защо когато се изсмее неочаквано, което значи искрено, човек се оглежда?
Последната дума? Тя е „Мамо!” Връщаш се там, откъдето си дошъл.
Когато съм в безпътица, аз съм най-добре. Ако тогава ме попитат какво правя, отговарям гордо: - Път!
Не миналото, бъдещето е неумолимо. И не го казва смъртта.
Звънчето пее нежно и крехко сред онемялата ливада. А го носи магаре.
Няма нищо случайно. И ме е яд, че е така.
Три думи - „Здравей”, „Обичам те” и „Сбогом” - стигат за цял живот.
Направил се на сляп - и ударил кьоравото.
Всяка победа е пирова.
Най-големият тъпанар винаги е гол като тъпан.
Чист като мълния? Да. Може би защото след нея остава мирис на барут.
Онзи камък, който хвърли в моята градина, обърна колата ти.
У нас атовете вършат работата на магаретата, без да ритат.
Доброто стихотворение е настояще плюс малко бъдеще, хубавото - бъдеще плюс малко настояще.
2008 г. Животът е цветен, хората - сиви.
Всяко интервю, което чета напоследък е парад на малоценността.
На село кучето е ключ, който лае.
Когато загина Георги Божилов, не загина той, а Пловдив, какъвто той го виждаше.
Смяна на караула - на герба ни вместо лъвове има овце.
Всеки всекиму кал прави, а навън е такава суша!
В моя спомен живее споменът за твоя спомен.
Започнаха да вдигат цените на преоценените хора - каква криза!
Всяка власт е непогрешима, когато властниците я упражняват над себе си.
Можеш да поздравиш дръвче, но цвете - не, цветето търси обич.
Умът ти не го побира? Малък е, затова.
Облаци прах? Удивително неточно словосъчетание и… подигравка с облаците.
Как да разбереш кога усмивката му е искрена - та той се усмихва непрекъснато.
Правилата са мързеливи, работят изключенията.
Само ниският може да гледа отвисоко.
Най-много бой яде този, който няма какво да яде.
Трудолюбив е; дори когато спи, сънува, че работи.
Всички изключения, дори гениалните, се преследват от закона.
В борбата за доказване на истината най-активна е лъжата.
Между политика и къртицата няма нищо общо, освен едно, но то е основно.
Политик: нищо не работи, а непрекъснато греши.
Съвет към добрия: ако искаш да си добре, не прави добрини.
Странно: правилата преследват изключенията, а те работят в тяхна полза.
За да имаш големи надежди, трябва да си малък човек.
В едно демократично семейство право да установи диктатура има само жената.
Свободата от която някой има полза, не е свобода.
Властният говори тихо.
Погледна истината в очите - и оттогава носи тъмни очила.
Любов: смъртно наранената си ти, а умирам аз.
Огънят гори в сърцето, отблясъците му играят по лицето.
Боли ли те, употреби болката за нещо хубаво.
Животът далеч не е всичко. А смъртта е повече от него, защото е проверка.
Не съм самотен - имам прекалено много спомени.
Да ласкаеш, значи да миеш очите на някого с кал.
Мъдър е този, който върви между победата и загубата и събира ум от двете страни.
Любовта е творчество и който не е разбрал това, живее напразно - или трудно.
В ръцете на мъдрия и страхът може да стане оръжие.
Често направеното между другото е по-съществено от считаното за съществено от нас.
Не от старост побеля този човек, а от белите пътища, които извървя дотук.
Той: превива гръбнак, а езикът му лае.
Няма ненужни думи. Всяка дума е като дялан камък в ръцете на майстор.
Дом, в който всичко е на мястото си, говори или за красивата, или за сивата същност на стопанина си.
Случва се да си на прав път, когато си сгрешил пътя .
Ние изпитваме цял живот вина, ако поне не сме опитали да докоснем недостижимото.
Със смъртта си всеки един от нас доказва едно единствено нещо - че някъде е сгрешил.
Най-добре живее мракът в шума на тълпата.
Не му е чиста работата - непрекъснато мие ръцете си.
Простото е безкрайно сложно; сложното е безкрайно просто.
Полето не трябва да забравя откъде извира реката.
Ако голямата клечка е била малка, по какъв начин е станала голяма?
Музиката долита до нас, тъй като има крила.
Привлекателното може и да не е странно, но странното винаги е привлекателно.
Напразно бихме този път. Затова той ни е обиден и ни предлага кръстопът след кръстопът.
Искаше много да чете. Мислите й. Но тя изобщо и никога не мислеше. И той си остана неграмотен.
Речта на богатите е бедна; вместо тях говорят парите им.
Миналото е по-красиво, отколкото е било, особено на хартия.
Интерес към фокусите проявява зрителят; на фокусникът му е писнало от тях.
Горкото настояще! То е винаги по-грозно и от миналото, и от бъдещето.
Времето може да бъде победено само от любовта.
Птицата: - Храни ме земята, но живея в небето!
Говори празни приказки, но кесията му е винаги пълна.
Хората вярват повече на ехото, защото то е проверка на предизвикалия го глас.
Истината е винаги уморена - от борбата с толкова доведени сестри и мащехата си.
Щом те обичат всички, ти не си нужен никому.
Беше пътеводна звезда, осветяваше пътя ни към ада.
Поетът съчинява щастието, което другите живеят.
Старият поет: перушината му оскубана, а той пише ли, пише…
Хората вярват в песента не когато е в небето, а когато звънне мъртва в праха пред нозете им.
Това, което за другите е любов, за поета е раздяла.
Съзнанието се определя от небитието.
Когато те носят на ръце, виж дали те не са бели, нежни, меки и влажни.
Праг на родния дом е майката.
Някога една жена благослови не мен, а моят път.
Ако твоето огледало те показва такъв, какъвто искаш да си, смени го.
Поетът живее истински не в любовта, а в раздялата.
Залезът прилича на изгрева - не забравяй никога това.
Странният е най-ясен, защото… ясният е най-странен.
Любов: аз не зная кой съм аз, но зная коя си ти.
Любов: аз мога без теб да живея, но не мога без теб да умра.
Бездомен е този, който няма нито минало, нито бъдеще.
Носеха го на ръце, а той ги препъваше.
Интуитивният страх е най-страшният от всички страхове - нещо те дебне и това нещо е светът около теб и в теб.
Животът поставя на тясно не друг, а широкоскроения.
Беше много загубен, но винаги намираше себе си.
Парите не миришат, особено ако са препрани.
И кучето знае, че гора вече няма, затова види ли пън, вдига крак.
Тази, която шие знамето е шивачка, а тази, която го носи - княгиня.
Помни, властнико: просешката тояга е мършава, но жилава!
Удави се в капка вода, защото морето му беше до колене.
Не повярваха на ударения, защото не умееше да се прави на ударен.
Спечели, защото спестяваше истината.
Всеки камък в кариерата му е крайъгълен.
У нас не е тъпанар само този, който е сигурен, че е тъпан.
Не ми дадоха нищо, защото поисках много, за да ми дадат малко.
В главата имаше не съчма, а лагер - и мечтаеше да го огради с бодлива тел.
Преди да започне работа, запретна ръкави и… изненада! - 8 часа канадска борба…
Най-големи клечки стават от дръвниците.
Простакът, драснал клечката кибрит в нашата гора едва ли разбира, че е изпепелил история.
Всичко започва с: - Кой съм аз всъщност? и завършва с: - Отговор няма.
В този живот смешното за едни е смешно, а за други - печално.
Веригата, впита в ръцете ми, е с два реда зъби, до един кучешки.
Закопавайки другите, ние закопаваме себе си. Защото и по тях съдят за нас.
Страхувам се, че ще умра насън, когато летя - и не за себе си, за полета се боя.
Аз не зная защо те обичам. Ти не знаеш защо ме обичаш. А моята и твоята любов знаят защо.
По-трудно ми е да бъда с тези, с които вече съм бил, отколкото с тези, които още не са родени.
Куче влачи, диря има, но Темида не я вижда.
Правеше мръсно на всички ни, а минаваше за чист човек.
Първият винаги хвърля прах в очите на следващите го.
Не завиждам на никого. Не вярвам да ми завиждат. Аз съм толкова далече от всички и всичко, че никой и нищо не може да ме достигне.
Опазването на околната среда започва от личната хигиена на всеки от нас.
По-богат съм: той имаше едно наум, аз - две.
Живееше на чужд гръб, защото неговият беше солиден.
Най-лесно се продават тези, които ни продават.
За да вдигнеш падналия, трябва да се наведеш - именно тогава внимавай!
Винаги нещо ми липсва, но никога не знам какво е то.
Българинът не знае какво да върже по-напред - двата края или гащите си.
Задникът на водача е винаги гол.
Ахилесовата пета на водача е на гърба му.
За пожара, бушувал преди години осъдиха… клечката кибрит.
Храбрият шивач не мери седем пъти, преди да крои, но шие дрехи за царя.
Голям театър: направиха от сцените кулиси, а от кулисите - сцени.
Уважавайте челата, не бръчките по тях.
Убиха човека, който пишеше стихове - и го направиха поет.
Ако животът е затвор, в затворите по-добре ли се живее?…
Ние сме винаги на кръстопът, защото все някой ни води за ръчичка.
Победи - и започна да пише историята на падението си.
Гладно изкуство - беден народ; гладен народ - бедно изкуство.
Ако всяка проповед беше изповед, а всяка изповед - проповед?…
Истината е в краката на лъжата. Незадълго, но на нея й стига.
Истината е в устата на лъжеца, но не всеки я чува.
Закопаха истината, а тя взе, че поникна, цъфна, върза и даде плод… А ти, който я закопа?
Ако сте не човек, а желязо, внимавайте - мургавите са луднали за скрап.
На него му липсваше нещо, което намери в нея. Вследствие на което тя си намери любовник.
Най-самотният човек у нас - безкористният.
Този, който си свирка, какъв музикален инструмент е, духов ли?
Надпис над изход: „Влизането забранено!”
Надпис над изход: „Опасно за живота!”
Надпис над изход: „00″
Извод: и този, който си свирка, играе по нечия свирка.
Колко много входове, а изход - само един!
Когато и средната класа също заплаче, значи все пак я има.
Хумористът: разсмя ни до сълзи, а самият той плаче горчиво.
Входът си е на същото място, а изходът се шматка ту наляво, ту надясно, понякога е дори в центъра.
Аз не съм главният герой на живота си. Главният герой е животът.
Мъртвият е повече от живия, защото той е той, плюс спомена за него.
Ако не е сражение, то какво е тогава денят?…
Нещото е нищо, снабдено с име.
Човекът, който пътува е несигурен: той очаква най-неочаквано да му се случи неочакваното.
Смъртта на път е благословена; понеже самата смърт е път.
Живея чрез другите, но другите не живеят чрез мен; аз съм вече затворена система.
Всеки предмет е спомен. Не изхвърляйте на бунището миналото си.
Българката бяга цял ден по часовник. А българинът? Българинът е часовникът.
Надсмивай се, след като си взел всички предохранителни мерки.
И там ще мога да говоря с тревите и дърветата. Но само с тях.
Ако не си в първа младост, най-вероятно е да си дете.
Обикновено помним тези, които са ни забравили. Те за нас са живи, ние за тях - мъртви.
Малкият човек каза тежката си дума и изведнъж олекна.
Когато е на път, корабът е море. Котвата го превръща в парче земя.
Аз живея празнично делниците си и делнично - празниците си.
Най-добре е този, който сваля шапка сам на себе си.
Мислиш ли, ти се съмняваш. А съмнението ни тласка напред.
Как се чувства земята под асфалта, когато по него чука дъжд?…
Брезата се оглежда в езерото, докато вятърът реше косите й.
Как се чувства птицата, която пие от локвата и вижда в нея небето?…
Дано да е от възрастта, защото е страшно: все повече и повече бялото пред мен става сиво.
Повикай ме, когато вече съм Там, и аз ще дойда. Само ме повикай!
Гледаха го като писано яйце, а от него се излюпи змия.
Понякога и безсилието свива юмруците ни.
Непрекъснато се ядем и все гладни си оставаме.
Яхнал ме е и прескача препятствие след препятствие в живота.
Той вдигна толкова шум около себе си, че се загуби в него.
Изкуството мрази шаблона - то е винаги нестандартно.
Всеки път спира там, където го чакат.
Страхувай се от послушния - той е готов предател.
И парите от мокрите поръчки ли са сухи?…
Само в ненормално общество могат да бият шегобиеца с обяснението, че му го връщат.
Преди човекът бягаше към природата, сега тя бяга от него.
Подарена свобода - двойно робство.
Хумористът пресоли една от шегите си и това му излезе доста солено.
Мокрите пари се перат най-трудно.
Беше златно момче - камъка в пазвата му бе филисофски.
Направи му кал, а тя се оказа лечебна.
Този, който наблюдава играта, нито печели, нито губи, но научава правилата й.
Има един сигурен начин да спечелиш играта - като нарушиш правилата й.
Винаги печелиш, ако накараш съперника си да играе твоята игра.
Истината щеше да умре, ако не съществуваше лъжата.
В ада го посрещнаха с думите: - Добре дошъл! И се чувствай като у дома си.
Раждаме и отглеждаме деца - безсмъртието и смъртта си ли раждаме и отглеждаме?
Борят се за кокала, дори когато ножът допре до него.
Често голите думи се обличат с красиви лъжи.
Те не знаят какво искат, но след като им даваме, защо да не вземат?!
Плачевното ни положение не иска рев, а революция.
Страхът живее в хората, които имат какво да губят.
Има усмивки, които предпазват, уязвявайки.
От всички живи същества единствено човекът завижда.
Всичко, което излъчва светлина, съдържа музика.
Хвойна, ранна пролет. В снежната гора сякаш прозвънват звънчета.
Когато погледна към върха, виждам на него човек. А зная, че човек там няма.
Ако вечерта идва неочаквано, денят е бил спорен.
Истинският търговец никога не назовава истинската цена на стоката си.
Лъжата се разобличава сама, на истината трябва да се помага.
Истината е достатъчен повод за спор. Който ще роди нова истина.
Всеки път води до връх, след върха следва пропаст.
С тишината съм ласкав като с жена, която се съблича пред огледало.
Този, който дава, получава. А истински дава обичащият.
През целия си живот човекът е такъв, какъвто е бил като дете.
Писателят създава хора, но с вече готов, видян и почувстван материал.
Аз съм добър човек; присмивам се на някои хора, но го правя вътре в себе си.
Оплакваха го, а той мислеше, че го възпяват.
Мразеше истината, защото живееше с нея, а тя бе суха и строга като стара мома.
Ти си властник, аз - поет. Ти имаш всичко, аз - нищо. После ролите ни ще се разменят…
В борбата между черното и бялото побеждава сивото.
След като си избра цел, реши да си извади и ловен билет.
- Глупостта е заразна - написа сатирикът, който цял живот се бе занимавал с глупаци. И се замисли…
Богат съм - притежавам най-сладкогласото мълчание на този свят.
Най-трудно на този свят се лъже споменът.
Защо този човек не се опита да лети - та той е толкова лековат!
Видя дебелия край и веднага се върна в естествената си среда - златната.
Гарите са безразлични и мързеливи; нетърпеливи и разтревожени са пътниците.
Всички борци с рутина са хора със старо мислене; иначе защо да се борят с нея?!
Съвест той, разбира се, има, но тя е няма - нито веднъж досега не е заговорила…
Той изгуби таланта си и ако някой го намери сега, ще изживее живота си като бездарник.
Той крачи едновременно наляво, надясно, нагоре и надолу, а всъщност марширува на място.
Себе си можеш да измъчваш, но изкуството си - недей. Рано или късно то ще ти отмъсти.
Миниатюрата е най-голямото изпитание на твореца.
В живота помагат не тези, които имат, а тези, които нямат.
Тя притежаваше едно, но надеждно оръжие, мнооого хладно - погледа си.
Характеристика: не е дребнава, не е ревнива - пухкава е и е уютна. С нея може да се старее.
Не гласът на петела впечатлява кокошките.
Угодник може да бъде дори смехът.
Пишеше толкова много, че не смогваше да се прочете.
Намерих идеалната форма, сега търся подходящото й съдържание.
Удушен с лавров венец.
Времето е пари, но с пари време не можеш да си купиш.
Винаги отговаряше на въпроса с въпрос - и винаги беше прав.
Желязна е не женската логика, а логиката на жена ми.
Колкото по-силно е тялото, толкова по-слаб е духът в него.
Да си лентяй е трудно, понеже непрекъснато трябва да си измисляш оправдания.
Можеше, но не искаше, защото не знаеше дали може.
Дълбоки мисли по върховете на властта изобщо не търси.
Ако обявяваха за мислители тези, които мислят само за себе си…
Ежедневието на силните на деня е сиво, мрачно и безсмислено.
Той завиждаше само на себе си, въпреки, че нямаше защо.
Изкуството не трябва да бъде красиво като живота. То трябва да бъде по-красиво от него.
Биваше придружаван от своята жена, дори когато търсеше себе си.
Щом от клетката излита песен, птицата е свикнала с нея.
От плача може да ти олекне, от смеха - да ти стане тежко.
Ти вървиш след някого, след теб вероятно също вървят.
В най-важните мигове от живота си, когато трябва да сме естествени, ние играем. И животът ни наказва.
Тече и се изменя времето, не и хората - те си остават такива, каквито винаги са били.
Има хора, които мислят, че трябва да разрушат изкуството, за да го разберат. Някои от тях се наричат критици.
Прекрасното е беззащитно, но недосегаемо.
Някой каза за мен: - Той е враг на себе си! - и това ме изпълни със самоуважение.
Подряза не крилете на птицата, а крилете на песента й.
Светът е нищо. Ние вървим през него и търсим нещо. И намираме смъртта.
Защо трябва да се драматизира положението? Та то си е истинска, оригинална драма.
Българинът живее в такава мъгла, че трудно вижда дори себе си.
Цветето, което е расло в саксия, не е за мирисане.
Обикновено очи нямат дебелооките.
Изхвърлиха го на улицата, за да научи майчиния си език.
Защо му е на невръстното дете да прохожда, след като после пак ще се учи да пълзи?!
Язък за младото дръвче - пречупиха го, докато го превиваха.
Дойде на себе си, огледа се - и поиска да се върне обратно.
Изуми се - биеше се в гърдите, а някой отвътре му отвръщаше със същото.
Устатникът върза езика си на фльонга, а шефът му възкликна: - Та ти си бил красив, бе!
Дадоха му стол, защото не можеше да стъпи на краката си.
Взеха му мярката, но му оставиха чувството.
Кой казва, че държавата ни е нечиста - та ние и парите си перем!
Ходеше с високо вдигната глава поради пълната липса на чело.
Искаха да му върнат ума в реални граници, но той бе против частната собственост.
Колко много елитни тъпанари дори в оркестри с име!
И сам войнът е войн - колко е точно, ако е казано за истината.
Прелъстена и изоставена… истина.
Глупави отговори колкото щеш, глупави въпроси - по-малко.
Бащино огнище - всеки иска да се грее на него, а никой не носи дърва за огъня му.
Нова истина няма. Най-новите са втора употреба.
Всички истини са опърничави и никой не е в състояние да ги укроти.
Не изпреварвай епохата си: ще те застрелят в гръб.
Имаше ясни цели, а дори не беше ловец.
Сигнализират, че на пътя към ада има дупка. И че българин е откраднал едно от добрите намерения, с които е постлан той.
Всичко чуждо е голямо и достойно за завист.
България ХХI век - богата бедност и бедно богатство.
Непрекъснато го даваха за пример. Отрицателен.
Прогресивният рак изпълнява точно командата „Напред!”
Напред или назад върви ракът, който се движи срещу течението?…
Постоянно високи цели има този, който стои на едно място.
За да запазиш тайната, трябва да я пазиш най-вече от себе си.
За да те забележи полето, критикувай върха.
Приятелят му се нуждаеше от помощ - и той му подложи не гръб, а крак.
Най-бързо расте рибата, докато изминава пътя от реката до тигана.
Изпитвам истинско удоволствие, когато някой хвали враговете ми.
Не изпреварвайте епохата си, тя постоянно ще ви настъпва по петите. А ако те са ахилесови?…
Остави името си в историята, въпреки, че беше честен човек.
Тръгна да търси името си, но беше късно - то вече бе в историята.
Малко е един текст да има само подтекст - нужен му е и надтекст.
Гореше на работата си, при това работеше в крематориум.
Враговете ни имат приятели, които са приятели на враговете си.
- Не искам да бъда цааар! - този вик не е от приказка, а от най-новата ни история…
За буквите: по-добре да си безгласна, отколкото съгласна.
Акъл без език не струва и пет пари.
Имаше внушителна фигура, но заговореше ли, ставаше пигмей.
Красноречив е, при това от всяка негова дума блика скудоумие.
Беше сив човек, а блестеше. С пороците си.
Най-красивата любов е безмълвната; една дума тук може да развали всичко.
Притежаваше едно завидно умение: можеше да си избере среда, сред която блестеше.
Човек не може да измисли причина да закъснее само за срещата си със смъртта.
Към жената: ще бъдеш по-силна, ако не демонстрираш силата, която притежаваш.
За да те забележи върха, критикувай друг, равен по височина на него връх.
Този, който ми е дал живот, ми е дал и думите, които пиша.
Той се затвори в черупката си и какво да види - до него блести бисер!
Затвори се в черупката си и потегли бавно, но славно към върха.
Към критика: по-добре е да викаш не на черното бяло, а на бялото - черно.
Не го яде с парцалите - тях продава в магазините за втора употреба.
Не сме гладни - редовно ядем попарата, която другите ни дробят.
Така му се искаше да влезе между хора… Но къде да ги намери?
Хвърлих му ръкавица, а той чака и другата - да ги направи чифт.
Слънчогледът се умори да гледа слънцето и сведе глава - и веднага обявиха възгледите му за остарели.
Вярвай в себе си, но умерено - и в никакъв случай не се предоверявай!
Хвърлиха го в огъня, а той излезе от него по-печен от всякога.
Пътят на младите днес е отъпкан, но осеян с дупки.
Влезеш ли в чужда уста, ще влезеш и в чуждо ухо.
На лицето - усмивка, в устата - змия.
Той искаше да улови гората, но когато се огледа наоколо, видя, че нея я няма.
Който иска да убие бъдещето, убива миналото.
Тръгна по свой път, направен от чужди стъпки.
Беден е: предаде своя богат житейски опит на другите, а това бе единственото, което притежаваше.
Голяма работа е - на „ти” е с „Вие”.
Очите му гледат на кръв, а от устата му мед тече.
Когато човек има късмет, и петелът му снася.
Извади някой от калта, за да ти прави кал цял живот.
Имат ли нещо общо дупките на кавала с дупките на колана?
Свиня се радва не на ново, а на пълно корито.
Толкова камъни са хвърлени в градината ми, че косата на смъртта ще се нащърби.
Клатех си краката дотогава, докато те наистина започнаха да ми се клатят.
Автобиографията е като изповедта - не може да бъде вярна, защото е сантиментална.
Има хора, които лъжат хората така убедително, както аз лъжа себе си.
Животът не е мой собственик, след като собственик на живота ми е смъртта.
Зад всяка вещ съзирам лицето на човек - не на производителя, а на собственика.
Как да почна да пиша, след като искам от хартията повече, отколкото мога да й дам.
Страхът от тълпата е по-страшен от страха от самотата.
Най-силно ни манипулират тези, които ни обичат.
Жадуващият признание е с ограничени възможности.
Той говори, сякаш чете вестник, а за мислене и дума не може да става.
Остава ми още малко, а все още не знам почти нищо за себе си.
Този, който се надсмива над себе си, няма повече какво да губи, освен чувството си за хумор.
Този, който има право, е уязвим; непоклатимо право има само съмняващият се.
Поетът пише себе си. Белетристът използва себе си, за да напише някой друг.
Жената, на която й е студено, се усмихва, за да се стопли. Тя облича усмивката си.
Не съм слаб, защото съм стар; стар съм, защото съм слаб.
Погледът, вперен в далечината, не вижда нищо.
Единственият пейзаж, който все още крие изненади - човекът.
Не, твоето минало не е сиво - твоите спомени са прашни.
Най-трудно умира този, който не знае защо живее.
Думите - единственото надеждно спасение на човека.
Изкуството не е нищо друго, освен нов живот.
Няма нищо по-забавно нещо от смъртта - изведнъж разбираш какво мислят за теб другите.
Какъв човек: малко му се струва, че хем го нося на гръб, хем стоя зад гърба му.
По-подчинен от подчинения е този, който подчинява.
Тази година таралежи много, с гащите обаче сме зле.
Жертвоготовен и точен като часовник на взривно устройство.
Обява: продавам фиданки на дръвчета, от които стават свирки.
Ние се шляем между живота и смъртта, без да можем да ги опознаем.
Забелязали ли сте, че има погледи, които звучат по лицата ни като плесници?
Пътникът, който има само пътя, е най-бедният човек на този свят.
Умният не чака бедата, а прави така, че бедата да го чака.
Жената се влюбва в извънредното у мъжа - и си го измисля, ако го няма.
В живота е така - един ти подлага рамо, друг - крак, а трети иска да те стигне, когато си на върха.
Изиграха му лоша шега - а той бе автор и на играта, и на шегата.
Имаше жълто около устата, но езикът в нея бе ламя.
Често обстоятелствата оправят хората, които ги правят.
Демокрация: цената на парното - висока, на порното - ниска.
Ние, българите, притежаваме неизчерпаеми запаси от търпение.
Поправка: не „роден победител”, а „победител от сой”.
…И понеже вече нямаше какво да яде, човекът опасе опасенията си.
Начало на биография: Роден е под щастлива попфолк звезда.
Ние се влюбваме не в силата на другия, а в неговите слабости.
Великаните и лилипутите са роднини: в тях има нещо извънредно. Сивите същества между тях са хората.
Комбина: носеше го на ръце, а той му подлагаше динени кори.
Възможно е да дойде края на парите в този свят, но на 30-те сребърника -никога.
Тъжни, замислени очи - за мен няма нищо по-красиво на този свят.
Непознатото е привлекателно, но неудобно; навикът е удобен, но обикновен.
Както и да живееш, за теб съществува една-единствена опасност - да не умреш като хората.
Човекът е създал думите, които след това го създават многократно.
Ръката, която дава, не трябва да остава протегната.
2008 г. Всеки, който прави добро безкористно, буди подозрение.
Всичко, което е на сянка, линее; защо тогава дебелата сянка е за предпочитане?
Аз съм направен, за да обичам. И не мога да направя нищо срещу това.
Многоцветното е просто, то подлежи на изясняване. Сложно е едноцветното.
Личната вина ще става обществена, докато обществената не стане лична.
Почетно място сред вечните неща заема въпросът; човекът няма да престане да се самоизяснява.
Класика на тема „ревност”: очите на охлюва са върху рогцата му.
Овцата и вън от стадото има стадно чувство - по какво се различава човекът от нея?
Доказано е, че само една птица не вярва на човека - славеят. И има защо.
Седемте бряста на детството ми съединяваха не земята с небето, а моята улица със звездите.
Тънки сметки - дебели сметкаджии.
За изкуството на мима - тук трябва да бъде блестящо подготвен и зрителят.
Беше голям дръвник: върху него са отсечени толкова знатни или буйни глави…
Думите нямат възраст.
Казано за мой приятел: стар човек, а думите му - млади.
Когато по лицето ти звъни усмивка, тя озвънява и мен.
Този щастливец не разбира щастието си - и е добре, че е така.
Един критик: литературата му слугува цял живот, а той е слуга на бездарието си.
У нас. Станеш ли пенсионер, няма смисъл да се самоубиваш.
…и понеже съм руина от крепостта, която бях вчера, трябва да построя друга.
И дърдоркото пести думите си, когато говори с глухия.
Дъждът не се съобразява нито с този, който поправя покриви, нито с този, чиято нива гори.
Кучето ми е видяло змия и лае, а от лая се плаши съседът ми - защо ли?
И бялото и червеното цвете от една пръст никнат. От какво зависят цветовете им? От предпочитанията и вкусовете на корените, разбира се.
От добрия са недоволни всички, защото всеки очаква и иска от него повече.
Внимавай, когато вдигаш падналия в калта - за някои хора ти вече не си чист.
Има хора, които изкачват върха, за да си починат на него.
Има хора, които цял живот яхат върха, който са изкачили на младини.
За стадото се съди по овчарското куче.
Назад трябва да се обръщат с гняв тези, които са грешили. Аз съм от тях.
Когато си край вода, мълчи. Ще разбереш, че тя има какво да ти каже.
И светлината боледува - от това, че хората й изневеряват с мрака.
Времето може да се оправи, но ние, хората - никога.
Едва това лято разбрах защо няма нищо по-красиво от момиче под дъжда.
Сянката е по-силна от светлината, защото е нейна щерка.
Светът, гледан през сълзи е по-светъл от гледания с усмивка.
Трябва да имаш много време, за да не мислиш за него.
Не се доверявам на себе си, защото си предоставям повече привилегии, отколкото заслужавам - беда само на ЕГН-то ли е това?…
Този, който говори повече, плаща по-скъпо.
Всички сме от един дол дренки, но някои от нас са по-едри.
Има политици, за които всички ветрове са попътни. И доходоносни.
Гладкото блести, но е измамно: можеш да се подхлъзнеш.
Шумът е общителен и предвидим, подозрителна е тишината.
Край без начало има: хора, които умират, без да са живели нито миг - под път и над път.
Реката помни детството си, затова се усмихва уморено и тъжно.
Хвърли поглед към мен и ме удари лошо - толкова тежък бе той!
Поетът е човек, който не е наясно със себе си, а помага на другите да се разберат.
За да видиш нещо по-добре, трябва да го отдалечиш от себе си. Дори то да е в теб самия.
Японецът се покланя не на човека пред себе си, а на земята в него.
Голямата любов е проста и почти незабележима.
Всички велики дела са били вдъхновени от любовта или омразата.
Изкара му душата, видя я колко пари струва и веднага му я върна.
Истински голям е малкият човек - на него се крепи света.
Понякога ние обичаме у другия това, което не разбираме.
Да се пазиш от пазача си включва грижата да пазиш и него.
Всяко пътуване, дори безцелното, включва в себе си пътуването на човека в себе си.
Ако художникът нарисува син, червен, зелен или оранжев гълъб, той просто е верен на мига, в който е видял гълъба. Ако го нарисува бял, той просто лъже.
Историята на човечеството дотук доказва, че среброто е по-скъпо от златото.
Дваж по-тъжно е, когато тъжното е смешно.
Само едно грозно пате става лебед. Втори случай няма.
Обикновено вълците навличат върху себе си кожите на заблудените овце.
Не съм атеист, защото ако някой отдели земята от небето, ще остави човека без хоризонт.
Ние се отдалечаваме от майките си, те от нас - никога.
Есента е нашарила всичко наоколо, а твоят поглед е сив, дори студен.
Енциклопедичен глупак: знае много, но от всичко по малко.
Униформеният никога не е един, той винаги е двама; вторият е униформата му.
Чувството не може да бъде обективно.
И радостта ти има сянка: подозрението, че не е твоя.
Животното, което ще бъде вписано последно в Червената книга, се нарича човек.
В шегата винаги има нещо вярно. Но то трябва да се открие.
Посъветвайте човека, извършил подвиг, да не говори много.
„Оросен с капки пот” - няма израз, по-неточен и тъп от този.
Със своите познания и умения се гордеят ограничените.
Възторженият започва бягането на 10000 м. така, сякаш ще бяга 100 м.
Тези, които знаят, че знаят, умират от яд, че не могат нито да го покажат, нито да го докажат.
Един „приятел”: старателно гаси радостта ми, сякаш от нея може да лумне пожар.
Властта прави популярни незначителните, а те се харесват на публиката, която търси и намира в тях себе си.
Най-ужасяващото и най-милосърдно състояние - амнезия.
Зрялата красота е като циганско лято - живее кратко, но бързо, сякаш е нещо незаконно.
Да си в крак с другите означава да си в строй; по-достойно е да се отдалечиш от тях, дори и като изостанеш.
Не хвърляй вината си върху другите - тежка е, ще ги убиеш.
Жестоко е, но си го помислих: ако люлката е ковчег, а ковчегът - люлка?…
Ако искаш да разбереш откъде идваш, обърни се за помощ към народната песен.
Ако искаш да разбереш накъде отиваш, прочети внимателно миналото си.
Голямото се вижда отдалече. Голямата глупост - също.
Пловдив. В руините има повече живот, отколкото в новите строежи, издигнати над тях.
Глупостта е претенциозна.
Най-жалката участ на поета - да бъде отзвук на ехо.
Поетът е мъчен от две жажди - за висота и за дълбочина.
Колко тайни крие една човешка сълза!
Омир е бил сляп, но е виждал безпогрешно със стиховете си.
Аз обичам повече мъката ти, отколкото твоите радости, мила Родино!
За глупака и най-умният отговор е глупав. Умният ще извлече поука и от най-глупавия отговор.
Сцена на всяка раздяла е цялата земя, която между другото е звезда.
Във въздуха на България вечно трепти страх от нещо и за нещо, което ще се случи.
Любов: твоята душа е скривалище за моята, надеждно и уютно.
За какво да воюва този, който няма минало?
Нищо не сплотява така, както бедността, нищо не разединява така, както богатството.
Снегът винаги навява тъга, дъждът - само понякога.
Нормално е в любовта да има и малко омраза.
Този лист е чист като сняг; моята химикалка се страхува да наруши тази чистота.
Да бъдеш безпогрешен означава да не можеш да направиш крачка встрани от себе си.
Този, който казва, че няма, има; този, който казва, че има, няма; най-много има този, който мълчи.
Най-сериозният ти опонент във всеки спор е облеченият с голи факти.
Аз се състоя от срещи и раздели. Разделите са с една повече - вчера се разделих със себе си.
Обикновено егоистът не притежава нищо, но го пази за себе си.
Най-добре познава мира този, който е във война със себе си.
Човекът, който иска да е над хората, среща съпротивата им.
Щастието да се родиш поет е нещастие, ако си се родил в България.
Ако искаш да ти завиждат, бъди различен.
Бедността е богата, защото има много пътища в нозете си.
Във водоема: този лапнишаран се е заплеснал по тази лапнимуха…
Горко на този, който си мисли, че не си заслужава да се живее за България!
Кръпката е по-яка от дрехата - това важи и за скърпеното обвинение.
И глупавата глава побелява.
Понякога мечтите са толкова високи, че ти стоиш в подножието им със скръстени ръце и не правиш нищо за осъществяването им.
За мен победата е състояние: тържество, пауза, замъгляване на погледа от нечиста сълза.
Ако ме нападнат, ще победя, въпреки, че мразя състоянието победа.
Всеки плевел расте бързо и е изключително жилав. Омразата е плевел.
Не твоят поглед, а ти летиш, когато гледаш птица в полет.
Най-лесно се побеждава този, когото смятат за непобедим.
За сатирика: никой не обича повече от този, който мрази.
Плачете за твореца, който се грижи за лаврите си.
Поетът е млад, докато пише. Спре ли, той умира, дори да е жив.
Скъперникът възпитава прахосник.
Прахосникът възпитава скъперник.
Човекът не обича това, което познава прекалено добре.
Никой не затваря в клетка птица, която не може да пее.
Народът обича падналия - и се стреми да го постави по-високо от този, който го е повалил.
Това, което другите виждат с очи, поетът вижда със сърцето си.
Няма политик, който да е спечелил битка с изкуството.
Парите са факт, пред който и боговете мълчат.
Там, където има хора, има и боклук.
Някои я карат през просото, други - през цъфналата ръж.
Ако искате животът да се промени, променяйте себе си.
Ако времето е пари, най-богати са часовниците.
Уважавайте делника като го живеете празнично.
Когато народът престане да вярва в себе си, започва да вярва на необяснимото.
Изписваха веждите на Темида, а извадиха очите й.
Когато си млад, пътят е в очите ти, остарееш ли, той е в нозете ти.
Славата е красива дреха, която обаче не топли, особено на старини.
Не пренебрегвай малкото - в него винаги живее нещо голямо.
Мемоари пише гузната съвест.
Единственият начин да намразиш някого е да сключиш брак с него.
Щастието й се усмихна. Кисело.
Жената знае, че амбалажът е важен за продажбата на стоката, мъжът - не.
Посвети се на себе си само ако има защо.
Непрекъснато работеше над себе си, но не раждаше нищо.
Преследваше ме, защото съм приятел на човек, когото мразят.
Не сечи врата, на който висиш!
Когато сте с наранени души, лекувайте се с любов.
Истината не може да бъде облечена с нищо друго, освен с лъжа.
Лопатата мисли за злато само ако е иманярска.
Най-богатото и бедното, най-великото и нищожното число - нулата.
Евтината слава струва доста скъпо.
Държа повече на грешките си, защото без тях успехите ми нямаше да блестят.
Слезе от палмата на първенството, но си остана маймуна.
Беше нетърпим, затова чашата на търпението му беше празна.
Беше лош човек, но винаги имаше добро мнение за себе си.
Търси човека! Дори в себе си…
Жените са твърди и готови да посрещнат всеки удар на съдбата - сантиментални са мъжете.
Беше жаден - и изпразни нетърпеливо няколко чаши на търпението.
Колкото по-различни са ролите, които играем в живота, толкова по-стойностен е той.
За да имаш дар слово, трябва да имаш и дарбата да мълчиш.
Държавният мъж излъчваше светлина - беше облечен в ордените си.
За магарето магарешкият бодил е по-красив от розата.
Щом у нас е на почит тоя, дето духа, значи именно той клати държавата.
Този, който притежава, а декларира, че презира притежанието, е неискрен.
Гладът е единственият будител, който върши както трябва работата си.
Защо в гласовете на птиците звънти сребро, а не злато?…
Измисляй все нови и нови богове - и ще владееш света до безкрайност.
Ние всеки миг се сбогуваме с този свят - малцина от нас остават навеки в него.
Вчера намерих сърцето си, но не успях да го върна обратно - то биеше в твоите гърди.
В спор полезен е човекът с мнение. С мнение - усещате ли как е сътворена думата съмнение?
Живял ли е изобщо човекът, който напуща с радост живота?…
И мъдростта може да се омърси - ако носителят й служи на нечисти идеи например.
Красотата не е най-важната черта на съвършенството.
Средата е блато, но не забравяйте - в блатото цъфтят лилии.
Приятелите се избират, враговете се създават.
Сократ е син на каменоделец и акушерка - справедливо е да е философ.
Нито един творец не иска да бъде нещо повече от човек.
Никой не обича повече слънцето от старците.
Човекът може да забрави щастливите си часове и дни, нещастните си - никога.
Богат човек - притежава себе си.
Колко красива е горчивата чаша, която трябва да изпия докрай!
Лъжата в красивите думи бе толкова нагла, че в ехото се прокрадваше ясно доловима ирония.
Най-големият ми враг - моят вътрешен глас.
Добрият човек става по-лесно плячка на порока - порокът се страхува от лошия.
Властта не трябва да бъде цел, защото целта не може да е задължение.
Има хора, които ще изглеждат по-истински, ако сложат на лицата си маски.
Умните не престават да задават въпроси, повечето от които са риторични.
Слънцето знае, че ако свети 24 часа, ще бъде оплюто от нас - затова вика на помощ мрака.
Утринно пожелание: Нека този ден да е твой достоен съперник!
Безсмъртието е тържествено и обикновено, вечно и ежедневно едновременно.
Чувството не е особено словоохотливо, но думите му са точни, ласкави и бляскави.
Ти търгуваш с мечтата си? О, тя никога няма да ти прости това!
Няма нищо по-точно и изискано от сълзата. Може би защото тя не е подвластна на човека.
Изпаднеш ли в беда, не чакай помощ от силния - ще ти помогне слабият.
Един приятел: славата е единственото му имущество, без нея той е нищо.
Пазете се! Ако сваленият от високия пост заговори, ще изплюе не камък, а канара.
Сваленият властник ми прилича на актьор, който е слязъл от сцената и се е смесил с публиката, но все още е в одеянията на героя си.
Като гледам как нашите властници позират пред медиите, мисля, че те са готови за мрамор.
Свалят ли униформата си, някои хора се чувстват инвалиди.
За да обичаш истински другия, трябва да го обичаш поне колкото себе си.
Не се примиряваше, когато другите го изпреварваха - и ги препъваше.
2008 г. Вече трябва да браним своето последно убежище - чувството си за хумор.
Сага: падайки, постигна много, започна да се издига - и загуби всичко.
Отчаянието е прекрасно начинание, ако е начало.
Човекът е праг, който дори не съм се опитвал да прекрача.
И все пак играта е по-справедлива от живота, който се стремим да изиграем.
Компютърът е последната верига, с която е окован човека. Не му стигаше телевизорът…
Ние сме се загубили и търсим не себе си, а някой, който да ни намери.
Изложба: такива хора няма, но художникът ги е видял и аз му вярвам, защото ги е видял талантливо.
Защо цветето, разцъфнало в кухнята не мирише на кухня?
Често питам душата си какво прави в това уродливо тяло.
Перпетум мобиле: продаваше се и с парите си купуваше слава, която продаваше.
Напразно дърпаха конците му - той ги бе оплел достатъчно добре.
Ако не можеш да откриеш нова истина, разчитай на добре забравена стара.
Умният непрекъснато се учи, а глупакът му се чуди на акъла.
Преди преминаването на вратичките в закона приличаше на слалом, а сега - на биатлон.
Правило - мъжът на умната жена е глупак.
Истински безсмъртна е само земята над нас.
Оценяват ли те, или те подценяват, или те надценяват. Средно положение няма.
Както в мъдростта има безумие, така и в безумието има мъдрост.
Най-тежкият ден от седмицата за жената - празничния.
Раждаме се - и в нас вече живее смъртта.
По-голям дял във всеки успех има не този, който го е постигнал, а този, който го е саботирал.
Феномен: гледаше трезво на нещата само когато биваше пиян.
Да обичаш някого така, че той да намрази себе си - има и такава любов…
Политиците не обичат мечтателите. Затова те отмъщават на изкуството.
Някои хора живеят по-дълго от птиците. Защото нямат криле.
В изкуството само недовършеното може да бъде съвършено.
Този свят е тесен за твореца, затова той предпочита своя.
Да бъдеш такъв, какъвто си, днес е невъзможно.
„Не си играй с огъня, момче!” - звучи като заповед, а момчето прави тъкмо обратното.
Буря в чаша вода - може. Но буря в чашата на търпението - никога.
Фирмата му няма да фалира никога - произвежда просешки тояги.
Тежка ръка без акъл себе си бие.
Казали на едно куче, че е бясно - и вече всички се пазят от него.
Този, който има само мнение, всъщност няма нищо. Съвсем друго е да имаш самомнение.
Камъкът в пазвата на добър човек става след време парче хляб.
Мракът има много очи, всички широко отворени; бои се от хората, затова.
Аз съм двама души. Единият задава въпроси, другият отговаря. Ако може.
Тя докосва цветята, както докосва мен - и това ме прави щастлив.
Старците изглеждат безгрижни, защото си нямат нищо, освен смъртта.
Всеки човек е един нескончаем диалог.
Тя беше като оранжерийно цвете - бързо напъпи, бързо цъфна - и бързо увяхна.
Промениха се - замениха желязната завеса с димна.
Оставаше му да свърши само едно нещо, но то беше важно - трябваше да умре.
Понякога съм толкова далеч от себе си, че бързам да се докосна: - Тук ли си?…
Обикновеното е по-богато от сложното: нима може да бъде разгадана усмивката, да речем?
Насадиха ума на пачи яйца, затова сега пасе патки.
Мракът успокоява - тревожи светлината.
Детският автор не трябва да си играе на дете - децата усещат безпогрешно това.
Когато пътува нощем, влакът сякаш непрекъснато е в тунел.
Какво ли ще правят звездите, ако мракът си отиде от нощта?
Човекът обича самотата, търси я, намира я, а после я мрази дълго и люто.
Истината винаги закъснява - лъжата никога не кара да я чакат.
Най-голямата перверзия - да се прекланяш пред себе си.
Да мислиш, че си запазил детето в себе си означава, че него изобщо го няма в теб.
Обръщай повече внимание на тези, които ти обръщат гръб - и ще успееш.
Беше червен, после син, сетне жълт - а е толкова безцветен…
Една мутра: празна глава - пълен джоб.
Чувствата замъгляват мисълта, правят я по-красива и неточна.
Ако красотата в теб боли, тя ражда нова красота.
Лицето на пияния напомня гола есенна местност, подгизнала от дъжд.
Любовта свършва, когато усетиш, че другия ти принадлежи изцяло.
Живея с чувството, че вече съм живял и зная какво е смърт.
Обича ли, душата ликува и страда - защото всяка любов е несподелена.
Залезът е човек, много, много уморен и добър.
Ако вместо да плачеш, пишеш, създаваш стихотворение.
Трудността на пътя прави пътя път.
Да купиш любов значи да купиш рана.
Безшумен дъжд няма. Шумен - също. Но всичко, до което се докосне дъждът, звъни.
Изгряващото слънце пали росата - и ако излезе вятър, всяко стръкче трева сякаш върви и носи огън.
Живея, сякаш имам свидетел - той се нарича смърт.
Тежко на този, който сияе - огледало на всичко и всички по пътя си.
Само мисълта за смъртта може да направи живота по-смислен.
Смъртта - единствената собственост, която никой не може да ми отнеме.
Красивото е винаги мъртво; не винаги живото е грозно.
Невероятното не винаги е красиво, но винаги привлича неудържимо.
Избиха зъбите му и сега хапе само с думи.
И гениите играят игри, но ги играят като деца.
Най-дълго и увлекателно говори за истината мръсникът.
Може ли кирливата риза да стане усмирителна?
Удивление: истината обича човека, а той я мрази.
Няма нищо по-отвратително от церемониалния, дирижирания смях.
Щастлив и нищожен като човек, който гледа небето, легнал по гръб в тревата.
Крадците у нас не крадат - заместиха ги тези, които ги преследват.
Аз не мога да се понасям, но все пак… обичам тъгата си.
Бъди доволен - изработиха те, но го сториха красиво, приятел!
Санитарният възел се оказа гордиев.
Магаренцето ще стане голямо магаре, ако пътя му е трънлив.
Най-богатото нещо на света - мълчанието.
Щеш не щеш, ще си отваряш очите на четири, щом живееш на кръстопът.
Когато те стяга чепикът, крачи по-широко.
Така вървеше през просото, че изпревари времето, в което живееше.
Понякога това, което е в нас, е по-далечно от далечното, към което се стремим.
Усещам, че някой ме търси, вика ме, плаче, ридае - не е ли това онзи странник, който прогоних преди години от себе си?
Хитрият връх е объл. И гладък. Без нито една гънка. За да не дразни.
Нашата политика: ние се предаваме на някого, след което не забравяме да го предадем.
На часовника му е дошло до гуша от времето, което все иска да е точно.
Най-доброто лекарство - горчивият опит.
Един сатирик: смя се, докато се озъби.
Пироманът: изплю камъчето, а то се оказа от запалка.
Беше толкова голям дръвник, че всеки палач го предпочиташе пред останалите.
И дебелият край на тоягата понякога пази диета.
За да не се обърка, лъжата помни всички истини, които е казала на глас.
Не всяка клетка е заплаха за свободата - мозъчната е заплаха за властта.
Ако вземеш душата на поета, от него няма да остане нищо.
Безок е; знае, че в парламента има не само гарвани.
Когато мисли, мълчи; когато не мисли, говори.
Миналото и бъдещето правят каквото си искат зад гърба на настоящето.
И все пак най-красивата музика е тишината, изпълнена от двама души.
Всеки докоснат от трагедия човек става по-загадъчен и по-достоен да бъде приятел.
Престъпникът мрази майка си, защото съзнава, че не тя е виновна за участта му.
Животът се крепи на нещастието, което го съпътства неизменно.
Ние: уж играехме историческа роля, а историята ни изигра жестоко.
По-добре побъркан, отколкото объркан; лудите променят света, нали?
Ако сме пустинна страна, ще изкупят и миражите, за да строят хотели край тях.
Плачеше, защото не приличаше на никой, тоест, приличаше на себе си.
Издателят издаде издател, защото знаеше - ще дойде време да издава и той.
Луд умора няма, но… все по-малко луди срещам напоследък.
Съвестта му боледува, но той се успокоява: - Не, не е болка за умиралка все пак…
Докарай народа до просешка тояга, за да я изпиташ върху гърба си.
Повечето хора търсят красотата, за да я отрекат.
Закон: за да те яхнат, трябва да се наведеш.
Човекът на път - това е героят на почти всяко произведение на изкуството.
Творецът е само един човек - и нищо повече.
Създаденото от човека трябва да създава - това е магията на живота.
Вход и изход, но не в най-гадния смисъл на думите - това е човекът.
Ако не е повече мрак, човекът ще загине. Защото той е повече къртица, отколкото птица.
Ние се осъществяваме, като преодоляваме - пречи ни дори хоризонтът.
Най-накрая човекът има само една надежда - тя се нарича спомен.
Целта на изкуството - стените между хората трябва да бъдат съборени.
Българинът имаше само една истинска клетва - пред знамето. Отнеха му я клетвопрестъпници.
От всичко на света най-близо до смъртта е изкуството.
За да станеш човек, трябва да отсечеш клона, на който висиш.
Не можеше да стъпи на краката си; размахваше ги, яздейки народа.
Разбраха, че са много вътре, когато ги пуснаха на свобода.
Някога хранеше големи надежди - сега няма какво да яде.
Има само един начин да съборим властта - като престанем да говорим за нея.
Ако не искаме да броим стотинките, трябва да минем само на банкноти.
Знаят, че злото спи под камъка, а не го арестуват - защо ли?
Падна в очите ни, защото се издигна.
Взе се в ръце, за да има и в тях нещичко.
Лъжата иска много - на истината й стига това, което има.
Знамето оправдава дръжката си, когато тя се използва мъжката.
За да бъде добре, човек трябва да има точно толкова врагове, колкото са му нужни.
Петелът буди този, който очаква да бъде събуден.
Беше най-зле от всички, защото правеше само добрини.
Светът не би оцелял, ако нямаше хора, предизвикващи смях.
Всяка победа се нуждае от слуги и сервитьори.
Държавата се крепи на народа, политиците са обслужващ персонал.
Не дължа нищо на никой; длъжник съм само на себе си.
Излезе вън от себе си и си пожела да не се върне никога.
Без напън няма опън, това го знаят не само жените.
Красотата повяхва красиво.
Той не знае какво иска, но знае колко ще му дадат.
Тази крава мляко не дава; вимето й е силиконово.
Всички победи са пирови, само дето никой не си признава.
Аз съм по-зъл от този, за който злите ме мислят.
Няма невъзможни неща; има хора, които не могат.
И красотата има недостатъци, но те само я подчертават.
Не бива красотата да бъде много красива; непростимо е тя да сладни.
Аз съм твърде много неща, но повече от всичко друго съм смърт.
Една прекрасна заповед: не си позволявай да бъдеш слуга на себе си.
Вратата: ключът на успеха е в успеха на ключа.
