Александър Миланов

Не искам да се върна в родния си дом,
че детството ми е оттам прогонено.
Ако се върна, детските ми спомени
към мене ще се втурнат плачешком.

Ще заговорят дружно те през плач,
че тука са на самота обречени,
че няма ги онези дни и вечери,
когато от разсъмнало до здрач

ехтеше цялата ни махала
от неуморна глъч на дечурлигата,
а някъде високо чучулигата
летеше като пееща стрела.

Отдавна вече песни и игри
потънаха в бездънността на нищото.
Погълнали са бурени хорището,
погълнали са кладенеца ни дори.