сонетен венец

Надежда Цветкова

превод: Иван Антонов

На 4.07.2019 г. Международната академия за руска словесност е удостоила Надежда Цветкова със званието “Заслужил поет на Русия”. Честито!

“Все реки текут в море,
но море не переполняется,
к тому месту, откуда реки текут,
они возвращаются, что бы опять течь.”
Эклесиаст, гл.1, 7

1.

Животът ни какво е? - болка и дихание.
И за награда ли се дава или наказание?
Какво предлага ни съдбата: предсказание
за път, постлан с цветя? Или от сълзи изтерзан е?

Не можем да узнаем преди нея с теб,
това, което подир миг ще стане.
Какви ли изпитания в нас любовта ще изплете,
какво ни готви и кой пред вратата ще застане?

Животът ни какво е? - “О, чудо на чудесата!” -
дочуваме ний откровение от небесата.
“Но не забравяй любовта, зарад греховност и страдание,

тогава и страхът зад стената ще остане,
тогава и смъртта ща бъде зад гърба ни.”
Смъртта какво е? - ни болка, ни дихание.

2.

Смъртта какво е? - ни болка, ни дихание…
След нея тъмнина непоносима ли е или светлина?
Над адски пламък да дочуваш ти стенание
или пък ласкав глас в небесна синева?

Навярно преминаваш в друго състояние
по волята на неумолим закон,
където времето обратно изминава разстояние
до рождеството на новия ни Рубикон.

А може би от глупост разделени
не осъзнаваме ний свойто заслепение
за своя си живот? /Бог да ни помага в глупостта!/

Знам - бряг е ивицата ни на битието.
За мен надеждата остава - вярата да свети.
В какво е на живота същността? - имаш любовта.

3.

В какво е на живота същността? - да имаш любовта…
Ала на всеки ли по право туй се дава?
О, вижда Бог, че тя е светлина,
но в мрак я търсят, а съдбата ни се забавлява.

Да я намериш зад врата, отворена към тъмнина?…
За теб денят ли обещан е?
Струва ми се, че моите цветя
на другите жени са във щастливите им длани.

Божествената същност аз зова…
О, Провидение! - наяве блян ли е това:
да чувствам във лицето на обичта дъха?

Аз моля те, съдба, недей ми възразява,
че искам да намеря, да почувствам любовта такава -
с вдъхновение да продължа живота й в стиха!

4.

С вдъхновение да продължа живота и в стиха,
в погледа ми очарован да потъва само.
Да се изпълни със благоухание мига,
от любов щом заспим върху красивото й рамо.

И до разсъмване в съня си полети да видим,
в съня да ме докосва най-любимата ръка,
за всички по света да е невидим
у мене зреещия плод на любовта.

Най-земна песен, чувство, вдъхновение…
Дали светът ще ги изпрати във забвение
или да ги опази на минутата е той готов?

Да играем на вечността със ключовете златни,
да вярваме, че смъртта ще върне ги обратно?…
Ала на смъртта каква е същността? - да изгубиш любовта.

5.

Ала на смъртта каква е същността? - да изгубиш любовта…
Не знаем дали смъртта над любовта не властва.
Но докато обичаме аз вярвам - Бог е с нас,
а с Бога ние всяка болка ще надраснем.

Ръка в ръка - годините ни нека си летят -
след лятото е есента, след пролетта е лято…
Не ще вали в нас на зимата снегът,
щом нашата взаимност е слънцето в душата.

Ще преживеем всяка хладина.
А във сърцето някога пристигне ли тъга,
ще се постарая да не чуеш ти звука й под небето.

Ще посадя дървета и цветя…
Искам да забравиш докато с мен си в радостта.
Обречени ли сме? - в забрава вечна е сърцето.

6.

Обречени ли сме? - в забрава вечна е сърцето…
Песен на песните оставил ни е Соломон
и пръстен съкровен на пръста си, където
написано е: “И това ще мине…” - като сън.

“Отминава всичко.” - никой в туй не се съмнява.
О, и във древен надпис има ли печал,
която може с мъдростта да се сравнява? -
Надежда /!/, а какво ще стане с онова, което си мечтал?

Ще бият заедно и непрестанно
сърцата ни с очарователната своя тайна,
в която неразгаданата любов все още е река.

Раздяла с теб не можем да си позволим,
ръката не отпуснал спориш ти неумолим
не с дните благодатни, а със себе си така.

7.

Не с дните благодатни, а в теб така
не се разделят - свързват се оковите
като прибоят на морето и брега,
тъй както младостта за красотата е готова.

С любовта, с живота, с вечността дори
все още жива е душата в тялото ни тленно,
но властно е небето - гост ни чака в къщи да ни подари
оставащия срок, засега заключен в мрака непрогледен.

Във свойто неведение остава тялото,
с духа то сякаш никога не е живяло.
Ала защо тъй хладни са ръцете?…

Ще потъне то във пясъка като вода…
Ще се прости завинаги и без следа
със откровението земно - парещата мъка под небето.

8.

Със откровението земно - парещата мъка под небето
венчала го е самотата ни и то
жестоката наука преподава на сърцето:
как всички кръгове на ада сбрани са в едно.

Затуй стремежи трябва да намериш в своята пътека,
да я променяш както се променя вечността,
единствена да е, която води ни до Бога у човека
със земното си име - Любовта.

И ето, че тогава животът ще ухае сред цветята,
ще потече към небесата
над облаците чак вълшебна светлина.

Любов… Самотни няма да сме вече
и ще замине нашата тъга далече.
Какво е всъщност любовта? - влечение будуващо и сън.

9.

Какво е всъщност любовта? - влечение будуващо и сън…
И кой я би разбрал?… Който е от вечността помазан,
възнесен до мирозданието вън
и със знака на безсмъртието е белязан,

когато отвисоко там целунал го е Бог:
до коляното в морето, със звезда във дланите
и далечината - ясен небосвод висок,
сърце, което му приглася непрестанно.

Погледнал във очите и видял там отражение
на своята любов и нейното преображение
във светлина от нежност в небосвода син.

Той даден ни е да го пазим във душата
и в своите гърди да носим неговото ний разпятие…
Един до друг да сме като един.

10.

Един до друг да сме като един…
Да разберем, че всъщност щастие
е да забравим за съня под скръбен балдахин,
където нашият живот е разделен на части.

Вълнението в пролетната нощ
всички влюбени да призовава.
Съдбата моля: не ни разделяй във мига ни лош,
единствено любов ни подари тогава!

И нека винаги животът ни е светлина,
а с ласка, с нежност възмезди ни тя деня,
в един човек със тебе да се слеем.

От себе си да подарим и да получим дар
на любовта с ръката в радост и беда.
И тайнството безсмъртно в нас да оживее!

11.

И тайнството велико в нас да оживее,
забравяйки, че пътят смъртен е към него забранен…
Нали наравно с боговете да се наслади умее
на любовта единствен този, който е на нея посветен.

Между нас за равенство знак ще поставя,
ако смъртта ни означава нелюбов
и тя отрови чувствата различни - знам тогава
нощта ще бъде тъмна и ще стине твойта кръв без зов.

Разбираш, че спокойно ти ще дишаш и живееш,
когато силно призове те любовта. От нея
опиянено щастието ти ще заблести.

Ще се разстели във душата ти неземна нежност
и ще изчезнат мрак и безнадеждност.
И ще си влюбен във живота земен ти.

12.

И ще си влюбен във живота земен ти -
небето по-високо ще е, залезът - по-светъл…
Ще видиш как е в цветове запалил клена
и музика вълшебна в теб ще зазвучи.

На всичко дала е живот за тебе любовта,
различно ще е вече всичко: ручеи ще се усмихват,
в ръката ти покорно ще притихват -
и всеки звяр, и ябълката, даже утринта.

Ще ти пригласят наоколо с листата
дърветата, прегърнали със клони вятъра…
Навярно във света им ще се влюбиш ти.

Нощта любов ще диша под луната,
денят единствено любов ще носи на душата.
И светлината озарена в тебе ще блести.

13.

И светлината озарена в тебе ще блести,
ще събереш в единствен ред словата
забравени във времето, съзвучно ти,
макар че всичко отминава и в душата.

Но ти на римите ще си останеш в плен.
Животът ти със стихове ще мерят,
ще чакат, търсейки в мига ти вдъхновен
копнеж и обич да намерят.

А те ще бъдат граница на битието и сънят
и битието - до забравения свят.
Ала напразно в тях съмнение ще оживее.

Ще се разстилат облачни миражи там…
Ще осъзнаят, че животът е единствено голям,
а със безсмъртието кой не иска да се слее…

14.

А със безсмъртието кой не иска да се слее?…
Ала има ред за дните в този свят:
веднъж се дава да ги изживееш,
след тях многоточия мълчат.

Защо тогава ний горим, препускаме подир мечтата?
Защо да влачим своя непосилен кръстен знак?
Лъжа и безполезност понякога оказват се нещата…
Защо умря, защо възкръсна пак?

Животът ни разумен отговор не дава.
Разбираш го добре, ала все пак остава
целта и смисълът му, и съдът - любовта ваяние.

И до къде ний стигнахме, пак ли до началото?
Господи, прости и утоли тъгата ни в душата и във тялото!
Животът ни какво е? - болка и дихание…

МАГИСТРАЛ

Животът ни какво е? - болка и дихание.
Смъртта какво е? - Ни болка, ни дихание.
В какво е на живота същността? - имаш любовта
с вдъхновение с да я продължиш в живота и стиха.

А на смъртта каква е същността? - да изгубиш любовта.
Обречени ли сме - в забрава вечна е сърцето.
Не с дните благодатни спориш, а със себе си така,
с откровението земно - парещата болка под небето.

Какво е всъщност любовта? - влечение будуващо и сън,
един до друг да дишаме като един.
И тайнството велико в нас да оживее.

И ще си във живота земен влюбен ти.
И светлината озарена в теб ще заблести.
А с безсмъртието кой не иска да се слее?