Мирослава Панайотова

ТРЕВИТЕ НА НОЩТА

В тревите на нощта,
в заспалата загадка,
в издъхващия молив
до синята тетрадка
аз очертавам залеза
на идващото лято,
на тлеещото сладко
пладне на тревите.
В сумрака на нощта
аз изгрева долавям
с ухаещото мляко.

НОКТЮРНО

През нощта луната идва тук,
присяда на вълните
и разговаря с влюбени,
които гледат от прозорците,
терасите, казиното и плажа.

Тя идва тук и разговаря
с полупияни неудачници,
които търсят оправдание.

Белязани от дарбата да видят нещо
и да поискат всичко.
Да плачат,
без никой да ги чуе истински.
Да молят, без да трогват.
Да се раздават, без да бъде забелязано.
Да искат, разколебани в правото.

Обречени да се събудят утре трезви,
да си отидат безизкусно от морето,
така наречени безделници до вчера.

ТАНЦ

Подробностите
нямаха значение.
Ловяхме звуците с ръце,
а те се впиваха в телата.
Разкъсвахме се от движения.
Димът бе сякаш привидение.
И нямаше стени.
Освен лицата нищо друго нямаше.

ДЕНЯТ, ПОДОБЕН НА ДЕТЕ

Изтръгва се денят от тъмнината
и с блясъка залива
скараните вещи през нощта.
Изтяга се неправилно на пода
и в пръчките на стола се опира.
Прегръща на килима шарките разбудени
и плъзва своята усмивка
в чашата за чай.
Подвежда кривите пътеки към шосето
и там застава победоносно,
взрян в елите,
пронизва лъскави коли и прашни,
задява ветровете.
А после той разходка прави по брега,
шепти с морето,
ухажва гларуса,
по миди стъпва безнаказано,
любува се на формите,
чертите,
изобилието.
Денят,
подобен на дете.

ЛИЦЕ

Лицето ти съдържа днес
усмивка слаба в ъгъла на устните.
Пронизва страх това лице,
погълнато от ритъма на пътя.
Външна граница,
междинна,
вътрешна -
ще се разпаднеш между тях, лице!
Ти произвеждаш
жестове,
усмивки,
думи
с печат на криеница и лъжа.
По избор или в безизходица?

СЪМНЕНИЕТО

Полегнаха птиците върху залеза.
Изтегна се върху дървото слънчевия лъч.
Разнесе се ухание
от разораната земя накрай града.
Розите постигнаха тъгата
в прелест неподвижна.
Слънцето прободе земята.
Почувствах, че я заболя гърба.
Изрови се съмнението като червей,
запълзя по листа,
питайки ме
за успокоението,
което аз понесох с длани,
положих го върху реката.

В ТРОЛЕЯ

Застиналите къщи са огрени
от слънчеви петна.
До мен едно момиче седна -
пролет цялото.
Пръстите му бяха като тази
танцуваща от вятъра трева.

ТОЗИ ЖИВОТ

Този живот,
който е може би птица
или някакво крило на пеперуда,
в безумна нощ очите си затваря,
както растение листата си затваря в мрака.
А кучетата лаят.

И какво от това,
ако твоето мнение се различава от моето,
а неговото - от цвета небесен?
Не дишаме ли всички този въздух,
упоени от факта, че сме още живи?

Тревите не знаят, но се надяват.
Ние знаем и се надяваме.
Смисълът знае и се надява
да промени факта,
защото така му харесва -
нали историята е начало
на догадките за другото?

***
Море,
разяжда ме твоето стенание!
Прогонва покоя,
оголва лъжата,
убива смъртта!
От едно се страхувам, море…
И много живот е равен на смърт!

СТАРИТЕ НЕЩА

Приятно е понякога да гледаш
отблясъка на слънцето
върху метална рамка на легло.
Старите неща навлизат
в старите очарования.
Но някой казва ни,
че трябва да изхвърлим всичко старо.
И питам се -
нима ще ме изхвърлят от коритото,
ако съм река, ако съм бебе?

КОМПРОМИСИТЕ

Някой каза,
че небето днес е ясно и прекрасно.
Млечен път показа
и свърши с някаква лъжа.
За миг помислих,
че компромисите също имат измерения,
защото ние сме само малко вечни.

ЧУВСТВО ЗА СТИЛ

Веднъж направена,
грешката бива теглена,
мерена,
носена на гръб,
гледана с ужас,
повтаряна
от чувство за стил.

ВРЕМЕТО

Извива клони музиката
към извора на времето
и моли за още някакво безумие.

Безумието се заплаща
с усмивката на зрителя.
Чертае пясъци и те посипва с тях.

Водата намалява в извора.
Сигурно платно е времето.
Накрая те обвива.

***
Слънце и мъгла.
Отражение на храста във водата.
Любовно, мокро време,
но без дъжд.
Цяла съм изопната отвътре,
като че има цвете в мен.

ИСТИНАТА

Тя идва
и на масата ни сяда,
за да не бъде забелязана
от никого,
освен като атракция.

***
Падения,
белязали безброй животи,
чертаят слабостта на теб и другите.
Те дават ритъм, задължават,
надгробно слово ти четат
и не пропускат с леки пръсти
да хвърлят върху тебе пръст.
А после може би - цветя…