КИРИЛ ДОБРЕВ – „ПАНАИРЪТ В ЛАЙПЦИГ”
Кирил Добрев - „Панаирът в Лайпциг”, София, 1934 г.
Непосредствените впечатления и идеи, които авторът (Кирил Добрев - Кирил Гривек. бел. ред.) е извлякъл от посещението на лайпцигския панаир през тая година, дадени в художествена форма, съставят канавата на тая книга, която иде да осветли всестранно българския читател върху тая най-голяма изложба на фабрични и технически произведения.
Авторът, в качеството си на представител на печата, при това човек с всестранни културни интереси, е имал възможността да посети почти всички най-важни отдели в панаира, като при всеки повод ни дава изобилна документация, а там, гдето е нужно - и статистически данни.
Панаирът включва не само придобивки в областта на техниката и машинния прогрес, но също така и някои нови открития в областта на медицината и здравеопазването.
Голям интерес представят например сведенията, които авторът дава за новоизложените медицински артикули: апарат против ревматичните заболявания, малък ръчен апарат - „Електролер” без елементи, без батерии, без ток, който се употребява против ревматизма, ишиаса, лошата циркулация на кръвта, телесната слабост, нервна слабост, импотенция и др.
Авторът присъствува на интересната беседа на лекаря в един изложбен щанд. От беседата става ясно какъв бич за човечеството е затлъстяването, което се явява най-често източник на различните болести.
И между аудиторията не липсват дебели и тлъсти хора - интересна подробност, която авторът не пропуща иронично да отбележи. „Навън грее топло мартенско слънце, мазнините нещо се бунтуват, мирише на пот и се чуват тежки въздишки.”
Наред с отдела на медицината и хигиената, голямо място заема и отделът за детето. Обаче онова, което е в центъра на Лайпцигския панаир, това са безспорно техническите и фабрични достижения, на които авторът с пълно право отдава най-голямо внимание.
Огромните изложбени зали, издържани във величествен, колосален стил, към който германците винаги са имали страст, този дух на системност, характерен за немеца, който цари в панаира, грандиозността на постановките, на изложбените щандове - всичко това се вижда от книгата на г-н Кирил Добрев, допълнено от богатите илюстрации и действително дава една идея, ако и бегла, за същественото в тазгодишната изложба в Лайпциг.
Размишленията, които авторът развива в главата „Другите и ние” са интересни и от тях би трябвало да си вземе бележка всеки българин.
Художественият стил на автора придава още по-голяма стойност на книгата. Трябва да прочете човек главата за „Палатата на бъдещето”, за да се убеди, че авторът има сигурен белетристичен дар, благодарение на който е съумял да съживи тая огромна и неизчерпаема материя.
——————————
в. „Литературен глас”, г. 7, бр. 243, 3 октомври 1934 г.
