Виолета Бончева

***
Любоя - такава дума има
отворените гласни в нея
са като същинска паст
на дупка във морето
в която едновременно потъват кораби
и никнат риби

——————————

***
Ти, рибо зелена ме глътна
и чувам воднистия тътен
на диви морета,
обладават ме перлени сънища
и коралови устни сънувам -

до кога в този унес ще плуваме?

——————————

***
Докосна ме с клепачи и събуди
ръцете ми
потънали в тъга
и опнаха страха си на дъга
телата ни
две слепи пеперуди

——————————

ОКЕАН

Приближих се до него
и го усетих
беше сънен
подвижен
потънал в себе си

Не ме очакваше
но ме прегърна
заслуша се в мълчанието ми
и разбра всичко

——————————

***
Мъглата жилава расте
но
жената
постепенно я разчиства със метла
и прави сметището сиво и вълнуващо
размекват се полека мъртвите листа
безпомощен гризач спасява себе си
и още няколко
напуснали
потъващия
кораб
на безсмъртието